Решение № 10871 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2013 г.

Решение № 10871 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи - гр. София чрез юриск. Петков срещу решение № 7056 от 18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 10219/2012 г. по описа на АС-София град, с което касаторът е осъден да заплати на Живко Трифонов Кечеджиев от гр. Габрово сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.09.2011 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Петков, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, Живко Кечеджиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Балджиев е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, доколкото неправилно и в нарушение на материалния закон бил определен размерът на претърпените неимуществени вреди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е уважил изцяло иска на Живко Кечеджиев срещу СДВР за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил СДВР да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.09.2011 г. до окончателното й изплащане. Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди, изразяващи се негативни усещания-притеснение, обида и унижение, битов дискомфорт, причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 04/Екз. 3296 от 13.10.2011 г. на полицейски орган при 04 РУП-СДВР за задържане на лице за срок до 24 часа. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност по чл. 63 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди претърпени негативни емоции, причинени от задържането му, отвеждането му с белезници до 04 РУП и 16-часовия му престой през нощта в полицията; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт - заповедта за задържане по чл. 63 от ЗМВР, от неправомерния престой в полицията над 16 часа за ищеца реално са настъпили твърдените от него неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане на лице до 24 часа. Правилно съдът е определил и размера на дължимото на Кечеджиев обезщетение за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от отвеждането му с белезници в 04 РУП-София и от неправомерното му задържане за 16 часа в полицейското управление, при положение че при проверката от органите на реда не е извършвал неправомерни действия. Точно обратното - като свободен гражданин на Р България същият е упражнявал гарантираното му от Конституцията право на почивка като е изпълнил единственото свое задължение в случая - при полицейска проверка да се легитимира с лична карта. Въпреки това полицейските органи, без каквато и да било законово обоснована причина, са задържали Кечеджиев и с белезници са го отвели в полицейското управление, лишавайки го от правото му на свободно придвижване до 24 часа. Няма по-тежка неимуществена вреда за личността от незаконното накърняване на нейната свобода във всичките й форми, поради което съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в пълния претендиран размер от 2000 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение