Решение № 10873 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2020 г.

Решение № 10873 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез нейния председател, приподписана от упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 7739 от 09.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7221 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и по частна жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго – про Мрежи" АД), с ЕИК *********, срещу Определение № 972 от 05.02.2020 г., постановено по същото дело.

С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 413 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред по нахд № 1480 по описа на Районен съд – Габрово за 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 22.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 413 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по кнахд № 110 по описа на Административен съд – Габрово за 2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 22.04.2016 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 553, 81 лв., представляваща съдебни разноски за производството пред АССГ, като искането за присъждане на такива за разликата до пълния предявен размер от 842, 00 лв. е отхвърлено.

С обжалваното определение е отхвърлено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение и допълване на Решение № 7739 от 09.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7221 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е присъдил тази сума ведно с начисления данък добавена стойност (ДДС), доколкото заплатеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. По тези причини се иска отмяната на обжалваното решение.

Касационната жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство съгласно приложен списък на разноските и доказателства за извършването им.

В частната жалба на "Електроразпределение Север" АД се твърди, че определението е неправилно като постановено при несъобразяване с действащата правна рамка. Обръща се внимание, че се касае за два отделни иска, макар и свързани с едно и също наказателно постановление. Договорите за правна защита и съдействие имат за предмет защитата на дружеството пред различни съдебни инстанции, предвид което двата заплатени хонорара представляват два отделни фактически състава на увреждане. В тази връзка частният жалбоподател се позовава на чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като обръща внимание, че без значение се явява факта, дали двата иска са предявени в едно или в две отделни производства. На следващо място поддържа становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ не поставя ограничение за присъждане на повече от едно адвокатско възнаграждение ако в производството е предявен повече от един иск. Позовава се на приетото по т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6 по описа на този съд за 2012 г. Изразява становище, че не са налице и основания за намаляване на размера на разноските с оглед фактическата и правна сложност на делото като се позовава на разясненията, дадени по т. 3 от посоченото тълкувателно решение. По тези съображения моли отмяната на обжалваното определение и изменение на постановеното решение, като бъде присъден пълният размер на направените от дружеството разноски в общ размер на 842, 00 лв., от които 25, 00 лв. за държавна такса по всеки от исковете и адвокатско възнаграждение в размер на 396, 00 лв. по всеки един от тях. Представя доказателства за извършени разноски за производството по частната жалба и списък на тези разноски.

Частната жалба се оспорва в представен по делото писмен отговор от КЕВР, в който се твърди, че определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно отчел направеното възражение за прекомерност и всички останали относими към присъждането на разноските обстоятелства. Моли се оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД частна жалба. По същество моли да бъде уважена касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство и обосновава присъждането му без ДДС.

В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него частна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното от КЕВР съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и проверка на обжалваното определение, както и след служебна такава за тяхната валидност, допустимост и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок.

Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба на "Електроразпределение Север" АД.

1. По касационната жалба:

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за изцяло основателни. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба и по двата обективно съединени иска. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 413 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Габрово и пред АС – Габрово "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) е заплатило сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда – установена и доказана по делото. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като изложил подробни мотиви и се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. По тези съображения приел исковете за доказани по основание.

Обстоятелствено и обосновано не се съгласил с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. В заключение и след като обсъдил приобщената по делото справка, представена от настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, съдът направил извод, че стореният разход, предмет на исковете за присъждане на обезщетение, е бил необходим.

На следващо място, съдът отчел, че договореното адвокатско възнаграждение по делото във въззивния съд и в АС – Габрово е определено и заплатено в минималния размер на по 1356, 00 лв. за инстанция при съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да отговори на възражението, че обезщетението е прекомерно, съдът съобразил Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дело С - 427/16 г. и С - 428/16 г., както и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). При това и като съобразил факта на договарянето на възнагражденията, сега претендирани като претърпяна имуществена вреда в минимален размер, съставът на АССГ направил извод за неоснователност на възражението за тяхната прекомерност и на искането за редуцирането им. Мотивирано не се съгласил с доводите, че Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/16 г. и С - 428/16 г. обосновава извод за противоречие на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с разпоредбите на Съюза, респективно – съставляват основание за съда да не я приложи.

За да извърши преценка досежно това претендираният размер на обезщетенията явява ли се справедлив и обоснован, съдът съобразил от една страна, че се касае за множество еднотипни дела, които предполагат почти идентична предварителна подготовка, свързана с проучване на материали, доказателства, относима правна уредба и изготвяне на жалби срещу наказателните постановления. От друга страна, взел предвид размера на наложените санкции, който самостоятелно преценен повишава допълнително отговорността за качеството и ефективността на положения адвокатски труд по всяко отделно производство, както и това, че се касае за множество оспорвания в различни населени места, което предполага разходване на допълнителен професионален и времеви ресурс. Като отчел и извършените по двете дела процесуални действия от представляващия "Електроразпределение Север" АД адвокат, съдът направил извод, че уговорените и заплатени възнаграждения в минималния по посочената наредба размер, претендирани като обезщетения, са справедливи и не са налице законови предпоставки за тяхното намаляване. Според съда именно договарянето на минимален хонорар свидетелства, че страните са съобразили особеностите на производствата – многобройни дела, ниска фактическа и правна сложност, еднотипност на правните спорове, въпреки високия материален интерес.

За неприложима към казуса съдът преценил, че е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в процесния случай е налице материален интерес, тъй като с наказателното постановление е наложена имуществена санкция. По така изложените в решението подробни съображения, съдът направил извод, че претенциите са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Присъдил сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, във връзка, с което са претендирани вредите – 22.04.2016 г. като се позовал по въпроса на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г.

Като съобразил изхода на спора, съдът приел, че искането на "Електроразпределение Север" АД за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. Намерил обаче, че възражението на ответника за неговата прекомерност в това производство е основателно. Мотивирал се, че дружеството следвало да предяви претенциите си за обезщетение, които произтичат от един и същи правоувреждащ юридически факт – отмяната на съответното наказателно постановление, с една искова молба в съответствие с принципа за добросъвестност при упражняване на процесуални права. Приел, че изборът на ищеца да предприеме процесуално поведение като плати отделни възнаграждения не е в съответствие с този принцип, поради което той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Направил извод, че нему следва да се присъди такова възнаграждение, каквото би му се следвало при добросъвестно упражняване на процесуални права. Определил този размер на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 503, 81 лв. с ДДС, като отхвърлил искането за присъждане на разноски за горницата над тази сума до претендирания размер от 792, 00 лв. Относно държавната такса съдът приел, че се дължи в размер на 50, 00 лв. – за всеки от двата иска.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение.

Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Габрово.

Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Такива не само са налице, но и предвид отразеното в преводните нареждания тяхно съдържание, ясна и безспорна е връзката им с Фактура № 0... 4778 от 08.04.2015 г. и договора за правна защита с № 4364 от същата дата, както и с Фактура № 0... 8427 от 16.03.2016 г., издадена във връзка с правна защита съгласно договор № 7805 от 16.03.2016 г.

Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г.

Макар по принцип развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (тоест и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство.

Правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове изцяло, като съображенията му във връзка с направеното от КЕВР възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани като вреда, се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. По повдигнатия от КЕВР въпрос относно съразмерността и обосноваността на договорения и заплатен адвокатски хонорар следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. "

Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по – малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна.

1. По частната жалба:

За да постанови обжалваното от "Електроразпределение Север" АД определение, първоинстанционният съд, приел, че в молбата по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК не са заявени обстоятелства, които да обосноват изменение или допълване на решението в частта на разноските. Съдът отново се позовал на аргументите, които са изтъкнати в решението, чието изменение е поискано, относно размера на разноските. По тези причини отхвърлил искането за изменение на Решение № 7739 от 09.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7221 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Направените от съда изводи, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, са обосновани и са в съответствие с материалния закон. В тази насока правилно е отчетено от съда, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено своевременно в хода на устните състезания от процесуалния представител на КЕВР, като наред с това са съобразени и относимите обстоятелства - предявяването от "Електроразпределение Север" АД на вземането му от един и същ правоувреждащ юридически факт с две искови молби, вместо с една; ниската правна и фактическа сложност на спора; многобройните идентични дела; извършените в хода на съдебното производство процесуални действия, които били взети предвид при преценката на възнаграждението на адвоката.

Неоснователно частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото според настоящия състав, в казуса е предявен един иск за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер на 2712, 00 лв., а не два отделни иска. В случая искът е изкуствено разделен на два иска, тъй като вредите се претендират от един и същи увреждащ факт - отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е един независимо от броя на съдебните фази в производството по обжалването му, респективно на разходите на адвокат, направени в тях, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, причинени от отменено наказателно постановление, а не от действията по обжалване на решението на районния съд.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъда оставено в сила.

Предвид изхода на спора по касационната жалба, по гореизложените съображения на "Електроразпределение Север" АД се следват направените в настоящото производство разноски, но в размер до 396, 00 лв. за платено адвокатско възнаграждение при уважаване на направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено такова за настоящото производство. Неоснователно е възражението за присъждане на адвокатския хонорар без ДДС предвид разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение