Решение № 12873 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 487/2020 г.

Решение № 12873 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 487/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалне представител на Кмета на Столична община срещу Решение № 7324 от 26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7385/2019 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилага се писмено доказателство – писмо изх. № 07-00-34 от 13.05.2016 г. на Кмета на СО относно процедурата по заличаване на адресни регистрации. В отговор насрещната страна – Д. Симеонова представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По изложените аргументи прокурорът счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № СОА19-РИ01-24 от 09.05.2019 г., издадено от Кмета на СО на осн. аргумент за противното от чл. 99 б, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и във връзка с Протоколи № РВР18-РД91-20 от 18.04.2018 г. и № към РВР18-УГ01-1020-/12 от 28.05.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № РВР18-РД21-9/28.02.2018 г. на кмета район "Връбница", СО. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел оспорването, по жалбата на Д. Симеонова, за основателно, отменил е решението и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като е дал задължителни указания по приложението на материалния закон. От фактическа страна е приел за безспорно установено, че решаващият орган е бил сезиран със заявлението на г-жа Симеонова вх. № РВР18-УГ01-1020 от 27.02.2018 г., в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Връбница", в което се съдържа искане за извършване на проверка по реда на чл. 99б ЗГР и заличаване на неактуални адресни регистрации, за лица, за които собствениците не са дали съгласие за адресна регистрация. Правото си на собственост е удостоверила с приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Установено е още, че назначената, със Заповед № РВР18-РД21-9 от 28.02.2018 г. на кмета район "Връбница" комисия, е извършила проверка, за резултатите от която е бил съставен протокол № РВР18-РД91-20 от 18.04.2018 г. Въз основа на приложени справки от НБД "Население" е констатирано, че на адреса, посочен от заявителката, по постоянен и настоящ адрес са регистрирани Д. Алексов (от 11.11.2002 до 05.06.2008 г.) и В. Алексов (от 30.07.2009 г.); по постоянен адрес – И. Зарев (от 13.01.2015 г.); Б. Димитров (от 25.06.2004 г.), С. Колев (от 17.06.2004 г.), Б. Денчев (от 12.02.2004 г.), Б. Маринков (от 13.05.2002 г.) и П. Колев (от 03.05.2005 г.), а по настоящ адрес е регистриран В. Величков (от 29.01.2007 г.) С докладна записка, в отговор на писмо № 338400-2915/2018 г., комисията е информирана от 09 РУ-СДВР, че на адреса живеят фактически единствено С. Симеонов, съпругата му Д. Симеонова и двете им деца. Становището на комисията, въз основа на фактическите установявания и събраните доказателства, обективирано в протокола от 18.04.2018 г., е за липса на извършено нарушение при извършване на процесните регистрации. Въз основа на това становище Кметът на СО е постановил своя акт, с който е отказано заличаването на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на посочените по-горе лица. От фактическа страна отказът е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР за заличаване на адресните регистрации, тъй като липсва допуснато от страна на длъжностното лице по гражданско състояние нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР. При така установената фактическа обстановка съдът от първата инстанция е направил извод за допустимост и основателност на жалбата. В мотивите си е посочил, че решението е издадено от компетентния административен орган, в условията на заместване, съгласно заповед за заместване № СОА19-РД15-5314/08.05.2019 г. на кмета на Столична община, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. При анализа на чл. 92, ал. 2 ЗГР, в действащата редакция на нормата, съдът е посочил, че за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата следва да представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал. 3 на същата разпоредба за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Независимо от действащите към предишен момент редакции на разпоредбата, адресната регистрация следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания чрез заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там. Именно това е целта и смисълът на ЗИД на ЗГР (обн. ДВ., бр. 55/2015 г., в сила от 21.07.2015 г. ), с който е приет нов Раздел III "Извършване на проверка" (чл. 99б, ал. 1-5), уреждащ изричен механизъм, чрез който собственик на имот да поиска прекратяване на адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес на трето лице, различно от собственика на конкретния имот. Разпоредбите на този раздел предвиждат заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 ЗГР, т. е. в нарушение на актуалната редакция на тази разпоредба, каквито са действителните смисъл и цел на нормата, а не към момента на извършване на регистрацията, както сочи ответникът. Изводът на съда е, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на посочените в действащия закон изисквания, независимо дали е била законосъобразна към момента на извършването й, следва да бъде приведена в съответствие с тези изисквания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, към мотивите на който настоящият съдебен състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В същият смисъл е постоянната съдебна практика на Върховния административен съд – административни дела № 14099/2019 г.; 3648/2019 г.; 3503/2019 г. 4241/2018 г. Неоснователно касаторът твърди, че тълкуването на материалния закон, дадено от решаващия съд, е в нарушение на ЗНА, придавайки обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 ЗГР. В мотивите на решенията по посочените по-горе дела ВАС е посочил не веднъж разликата между "обратна сила на закона" и "действие на закона при заварени случаи". Обстоятелството, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и/или настоящ адрес на посочените лица, не е допуснато нарушение на действащите към онзи момент правни разпоредби, е ирелевантно за спора, предвид настъпилата законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тези адресни регистрации не отговарят. Доколкото такива лица фактически не пребивават на адреса и собственичката на имота изрично заявява несъгласието си тези лица да имат регистрация на този адрес, то тя следва да бъде заличена. Такава е и целта на закона - да се поддържа регистъра на населението, по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата, в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. В случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на Д. Алексов, В. Алексов, И. Зарев, Б. Димитров, С. Колев, Б. Денчев, Б. Маринков, П. Колев и В. Величков от административния адрес на жилището на Д. Симеонова. Правилно първоинстанционният съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването й, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация, да имат право на пожизнена такава на даден адрес. Това положение би противоречало на целта на закона. Именно законовото си задължение - да поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата административният орган не е изпълнил, поради което актът му обосновано е приет за незаконосъобразен и е отменен. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение