Решение № 7195 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2016 г.

Решение № 7195 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237-249 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП)-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 13331 от 9.12.2015 г. по адм. д. № 10339/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 3630 от 25.05.2015 г., поправено с решение № 5516 от 10.08.2015 г., постановени по адм. д. № 7626/2014 г. на Административен съд С.-град. Д. на дирекция "ОДОП"-С. сочи наличието на две основания за отмяна - чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Относно първото основание за отмяна се позовава на новооткрити писмени доказателства, представени в 9 отделни папки, за които твърди, че те са станали известни след приключване на делото. С тях се установявали нови обстоятелства, от съществено значение за решаването на правния спор, с които ревизиращите органи по приходите и дирекция "ОДОП" - С., страни в съдебното производство, не са могли да се снабдят към момента на издаване на ревизионния акт, съответно постановяване на решението на контролната административна инстанция, както и пред съдебните инстанции. В обстоятелствената част на искането по този пункт се съдържат подробни обяснения относно значението на новите писмени доказателства и разкритите обстоятелства в тях за правилното решаване на спора. Правното основание по чл. 239, т. 4 АПК е мотивирано с твърдението, че решение № 13331 от 9.12.2015 г. противоречало на решение № 10403 от 24.07.2014 г. по адм. д. № 14250/2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. В обстоятелствената част на искането са изложени съображения относно правилността на решение № 3630 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 7626/2014 г. на Административен съд С.-град. П. изложените съображения и в представените писмени бележки, юрисконсултът, процесуален представител на подалият искането за отмяна, моли съдебното решение да се отмени на посочените основания и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД, гр. С., чрез адвокат-пълномощника си оспорва искането за отмяна. Подробни съображения излага в представените писмени бележки, в които твърди, че представените писмени доказателства не са нови, а са съществували към момента на извършване на ревизията. Непредставянето им се е дължало на бездействието на данъчната администрация. На следващо място твърди, че тези писмени доказателства са били събрани след постановяване на съдебните решения, през 2016 г., и на последно място, че са неотносими към правния спор. Относно посоченото правно основание по чл. 239, т. 4 АПК ответната страна счита, че искането отново е неоснователно, поради това, че посочените решения, за които се твърди противоречие не са по две различни дела, а са постановени в хода на едно производство с един предмет и между едни и същи страни. По изложените съображения моли, искането за отмяна да не се уважава. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, а разгледано по същество и за неоснователно, по следните съображения: С решение № 13331 от 9.12.2015 г. по адм. д. № 10339/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, чиято отмяна се иска, съдът е отменил решение № 3630 от 25.05.2015 г., поправено с решение № 5516 от 10.08.2014 г., постановени по адм. д. № 7626/2014 г. на Административен съд С.-град и вместо него е постановил друго решение, по съществото на спора, с което е отменил Ревизионен акт № 2000906738 от 13.05.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП-С., потвърден в обжалваната му част с решение № 1828 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-С., относно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., ведно със съответните лихви за забава, както и относно определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. юли 2007 г. - м. септември 2008 г., ведно със съответните лихви за забава, по жалбата на "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД. В искането се твърди, че са били открити нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са били от съществено значение за решаването на правния спор, но те са останали извън обхвата на доказателствения материал, не са били включени в него и не са били преценени от съда. Към искането са приложени 9 отделни папки, в които се намират договори, сключвани между "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД и други юридически лица, за създаването на неперсонифицирани дружества по смисъла на Закона за задълженията и договорите, извършвана търговска дейност от тези неперсонифицирани дружества, регистрация на фискални устройства, дерегистрация на фискалните устройства, анекси и пр. От представените писмени доказателства в тези 9 папки, се установява, че с писмо с изх. № 10-44-00-1186 от 29.02.2016 г. на заместник-директора на офис "Център" до ТД на НАП-С., дирекция "Обслужване" са представени описаните доказателства - лист 2311. С писмо с изх. № 1424-00-1012 от 1.03.2016 г. на директора на офис "Изток" при ТД на НАП-С. до директора на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-С. са изпратени заверения копия на исканите документи - лист 1972. С писмо с изх. № 29-05-68 от 2.03.2016 г. от заместник - директора на ТД на НАП-С. до директора на дирекция "ОДОП"-С. са обяснени обстоятелствата, констатирани при извършена проверка на "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД и на неперсонифицирани дружества, в които той е участвал, ведно с приложените писмени доказателства - лист 2313-2314. Писмата, описани по-горе са все от 2016 г., тоест тези доказателства са представени след приключването на съдебния спор, с влязлото в сила решение № 13331 от 9.12.2015 г. Ревизионният акт № 2000906738 от 13.05.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП-С., потвърден в обжалваната му част с решение № 1828 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-С., приключва извършената проверка на датата на издаването му, през 2010 г. Представените писмени доказателства, в 9-те папки не са нови и не са новооткрити. Този извод се потвърждава от молбата на адвокат В. Т. - пълномощник на "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД от 7.05.2012 г. до Административния съд С.-град по адм. д. № 839/2011 г., в която под опис са представени всичките писмени доказателства, свързани с дейността на проверяваното еднолично дружество с ограничена отговорност, включително и създаването на неперсонифицираните дружества с негово участие, регистрирането им в регистъра БУЛСТАТ, регистрацията на фискалните устройства, списъци на персонал, протоколи за обзавеждане и оборудване и протоколи за върнато оборудване, регистрация на фискални устройства и пр., като самият опис е на 104 листа - съответно лист 443-546 от дело № 839/2011 г. Тези доказателства са били подредени в 13 класьора и са били приети от съда в проведеното на 24.09.2012 г. съдебно заседание. В съдебния протокол е отразено изявлението на юрисконсулта Ш. - представляващ ответната страна, че той се е запознал с тях и е поискал да се приемат. От това фактическо установяване следва, че представените доказателства в производството по отмяна не са нови, а са били представени при първоначалното разглеждане на спора и са били включени в доказателствения материал, приложен по делото. С тях се е бил запознал както представителят на ответната страна, а така също и съда, поради което твърдението на основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Според тази норма, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Касае се за две различни решения, влезли в сила при описаните предпоставки, когато едното съдебно решение, противоречи на другото. В конкретния случай не са постановени две различни решения, между същите страни и на същото правно основание. Касае се за отделни съдебни решения, постановявани от първата и касационната инстанция, но по едно и също дело. С решение № 5448 от 13.08.2013 г. по адм. д. № 839/2011 г. Административният съд С.-град по жалбата на "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД се отменя Ревизионен акт № 2000906738/13.05.2010 г., потвърден с решение № 1828 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-С. в обжалваната част. Това решение е отменено с решение № 10403 от 24.07.2014 г. по адм. д. № 14250/2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При връщането му спорът е продължил пред Административния съд С.-град, но под друг номер на делото и с решение № 3630 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 7626/2014 г. жалбата на "Г. М. - Г. 61-Х." ЕООД срещу Ревизионния акт № 2000906738/13.05.2010 г., потвърден с решение № № 1828 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-С. в обжалваната част, е отхвърлена Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 13331 от 9.12.2015 г. по адм. д. № 10339/2015 г. е отменил решението на Административния съд С.-град и вместо него е постановил друго решение, по съществото на спора, с което е отменил Ревизионен акт № 2000906738/13.05.2010 г., потвърден с решение № 1828 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-С. в обжалваната част. Двете първоинстанциони и двете касационни решения са постановени в едно и също производство, което е било все по повод обжалването на посочения ревизионен акт - един и същи предмет, едно и също правно основание. Няма две различни дела, а все едно и също дело, между едни и същи страни. Само че, при връщането му от касационната инстанция при отмяната, то се образува под нов номер, различен от първия и се разглежда от друг състав при съответния съд, така както и при постъпването на касационната жалба срещу първоинстанционното решение тя се образува под нов номер и разглежда от друг съдебен състав. По тези съображения искането за отмяна и по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли, като неоснователно. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Претенцията на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия