Решение № 2208 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2023 г.
ВАСОсмо отделение26.02.2024 г.докладчик Ива Кечева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 813 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело 61/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Младенова, срещу Решение 813 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело 61/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на ЕТ Флори С. Стефанов е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1871-0057070/21.12.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в конкретния случай е установено по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Оспорен е изводът на съда, че принудителната административна мярка е наложена в несъответствие с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Твърди се, че преценката на административния орган относно срока, за който е наложена ПАМ - 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, за които ПАМ се прилага, в т.ч. в съответствие с принципа на съразмерност. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Василев, моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ Флори С. Стефанов, чрез Петрова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-С1871-0057070/21.12.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на ЕТ Флори С. Стефанов е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от ЕТ магазин за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Благоевград и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на НАП на 03.11.2022 г. в търговския обект, стопанисван от ЕТ Флори С. Стефанов, е констатирано, че е въведено в експлоатация фискално устройство, но за продажбата на 3 броя банани на стойност 2, 10 лв. не е издаден фискален бон. За проверката е съставен протокол от 03.11.2022 г., като установените при нея факти са определени като административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Срещу едноличния търговец е образувано административнонаказателно производство със съставянето на Акт F684029/07.11.2022 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление 697842-F684029/30.03.2023 г., с което на ЕТ Флори С. Стефанов е наложена имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 700 лв. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивирана, но в противоречие с материалния закон и целите му. Първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21. В тази връзка е приел, че кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС с наложената на едноличния търговец имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 2, 10 лв.) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна е непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай (размерът на неплатения ДДС е под 1 лев), запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за дейността на едноличния търговец, които се несъразмерни на поставената цел обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед наложената на търговеца имуществената санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Първоинстанционният съд е приел, че запечатването на търговския обект, наред с налагането на имуществена санкция, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението, с оглед което заповедта следва да бъде отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая извършеното от едноличния търговец нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено по категоричен начин. Безспорно е доказано и че с НП 697842-F684029/30.03.2023 г. му е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в размер на 700 лв., за същото нарушение, осъществено на 03.11.2022 г., в стопанисван от него търговски обект - магазин за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Благоевград, изразяващо в неиздаване на фискален касов бон при продажба на стоки и платена сума в размер на 2,10 лв. С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от едноличния търговец нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ запечатване на търговски обект. Следователно, налице е кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Поради това и с оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ е правилен. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,