Решение № 4475 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2018 г.

Решение № 4475 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София обжалва решение № 4872/17.07.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2966/2018 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22222517000664-091-001/20.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София относно отказано право на данъчен кредит по всички фактури, издадени от БМ БИЛД ЕООД и по фактури № 39/30.01.2015 г., № 40/30.01.2015 г., № 42/31.01.2015 г., № 44/31.01.2015 г. и № 45/31.01.2015 г. издадени от Турбо Сервиз ЕООД. С решение № 5727/11.10.2018 г. по адм. дело № 2966/2018 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в номера на ревизионния акт. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда не се подкрепят от събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства. Поддържа, че грешно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е довела до необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски на основание чл. 161 ДОПК. Ответникът – ВАС МИТ ЕООД гр. София, чрез адв. А. Стефанов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като по дадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт в частта, в която на ВАС МИТ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по всички фактури издадени от БМ БИЛД ЕООД (в общ размер 40 111. 80 лева за данъчен период м. 09. 2014 г.) и по фактури № 39/30.01.2015 г., № 40/30.01.2015 г., № 42/31.01.2015 г., № 44/31.01.2015 г. и № 45/31.01.2015 г. издадени от Турбо Сервиз ЕООД (в общ размер 8 754 лева за данъчен период м. 01. 2015 г.). За да постанови този резултат, съдът е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките, че стоките са получени от ревизираното дружество и са използвани за извършването на последващи облагаеми доставки. По фактурите от Турбо Сервиз ЕООД от фактическа страна съдът е установил, че съдържат предвидените от закона реквизити с изключение на датата на възникване на данъчно събитие и данъчната ставка и са включени в отчетните му регистри по ЗДДС. Според заключението на съдебно - счетоводната експертиза фискалните бонове към фактурите са издадени от регистрирано фискално устройство. При ревизията е установено, че този доставчик не е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., ГФО за 2014 и 2015 г. не е оповестен в търговския регистър, няма декларирани обекти и наети по трудов договор работници. Констатирани са непогасени задължения към бюджета. От събраните в съдебното производство писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил съпътстващи фактурите книжа – пет броя складови/ стокови разписки, три приемо – предавателни протокола, в които е документирано фактическо приемо – предаване на материалите и активите, посочени в тях, разплащане по фактурите, надлежно счетоводно отразяване на стопанските операции в счетоводството на ревизираното дружество. Предмет на процесните фактури № 39/30.01.2015 г., № 40/30.01.2015 г., № 42/31.01.2015 г., № 44/31.01.2015 г. и № 45/31.01.2015 г. издадени от Турбо Сервиз ЕООД са резервни части за товарни автомобили. От представените в съдебното производство складови/стокови разписки, които не са оспорени от насрещната страна, съдът е приел, че се касае за продажба на стоки срещу платена цена. В съпътстващите документи отразяват закупените стоки по вид, предназначение за конкретен модел транспортно средство/пътностроителна техника/, количество и стойност. Касае се за родово определени вещи и съгласно чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова – с предаването им. В случая съставените между страните протоколи обективират предаването на стоките от доставчика и еквивалентното им приемане от получателя. С осъществяването на дължимата престация, според съда настъпва транслативния ефект на продажбата респективно данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Освен документираното с писмени доказателства предаване на стоките на получателя от ССЕ е констатирано и плащане по фактурите към доставчика. Приходната администрация не е оспорила последващата реализация на резервните части. Съдът е установил, че са предназначени за търговската дейност на ревизираното дружество и притежаваните пътно – строителни машини и товарни автомобили. Представянето на съпътстващите документи едва в съдебното производство е прието, като основание по чл. 161, ал. 3 ДОПК за възлагане разноските в тежест на дружеството. По фактурите от БМ БИЛД ЕООД съдът е установил, че имат за предмет значителни количества строителни материали. ССЕ е констатирала, че към фактурите са приложени заявка за доставка, приемо – предавателни протоколи, пътни листове, експедиционни бележки. Тези доказателства, преценени с кадровата и техническа обезпеченост на ВАС МИТ ЕООД, според съда сочат, че стоката е доставяна с осигурено от получателя транспортно средство и приемана в склад на дружеството с оглед влагането й в конкретни обекти. При положение, че доставяните стоки са конкретизирани по вид и количество, че са съставени двустранно подписани протоколи за приемането и предаването им в обект на получателя, е обоснован извод за реалност на доставките. От ССЕ е установено плащане по доставките. Последващата реализация на стоките не е оспорена от органите по приходите. Останалите обстоятелства, с които е мотивиран отказът на правото на данъчен кредит (неоткриването на доставчика от органите по приходите, липсата на данни от счетоводството му за отразяване на доставките, както и обстоятелството, че представляващият доставчика не знае какви книжа е подписвал при регистрацията на дружеството), са преценени от първоинстанционния съд с оглед тълкуването на чл. 167 чл. 168 и чл. 273 от Директива 2006/112, дадено от Съда на ЕС по дело С-80/11 (т. 51), дело С-18/13 (т. 31 и т. 47) и дело С- 643/11 (т. 61). Твърдението на решаващия орган, че действителният доставчик не е дружеството – издател на фактурите, съдът е отхвърлил, поради липсата на обективни данни за наличието на данъчна измама в процесния случай. Решението е неправилно в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по доставките на резервни части от Турбо Сервиз ЕООД, последните съображения: Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че надлежното възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от действително осъществени доставки. В конкретния случай предмет на съдебния спор е правото на приспадане по доставки на стоки – различни количества строителни материали и резервни части по фактури, издадени от БМ Билд ЕООД и Турбо Сервиз ЕООД. По смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките. Нормата от националния закон се тълкува във връзка с понятието доставки на стоки по чл. 14 § 1 от Директива 2006/112, което според Съда на ЕС не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, за да се установи, че по доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 32 от решението по С-285/11). При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил тази проверка, но изводите му, че по доставките от Турбо Сервиз ЕООД са налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит не се подкрепят от доказателствата по делото. Писмените доказателства за предаване и приемане на резервните части, които са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК са представени за първи път в съдебното производство и не са подкрепени с други доказателства по делото. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е констатирано, че резервните части са предназначени за притежаваните от ВАС МИТ ЕООД товарни автомобили и пътно - строителни машини, отразени в главната книга на дружеството - получател, но не са налице конкретни констатации, че ревизираното лице фактически е получило тези стоки и се е разпореждало с тях във връзка с облагаемата си дейност, каквито установявания са налице по доставките на строителни материали. Доказателствената тежест за установяване материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит е на ревизираното дружество съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая по делото не е проведено пълно доказване на фактите, при които това субективно право възниква, включително използването на стоките за последващи облагаеми доставки в периодите след издаването на фактурите през м. 01.2015 г. Поради това неправилно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по тези доставки. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер 8 754 лева за данъчен период м. 01.2015 г. по фактури № 39/30.01.2015 г., № 40/30.01.2015 г., № 42/31.01.2015 г., № 44/31.01.2015 г. и № 45/31.01.2015 г. издадени от Турбо Сервиз ЕООД. Решението в останалата обжалвана част, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от БМ Билд ЕООД, е правилно постановено. Съдът е установил доставянето и получаването на стоките между страните по издадените фактури и последващата им реализация в облагаемата дейност на ревизираното лице. Фактическите установявания в решението се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводна експертиза, които са приети без оспорване от страните. Възраженията в касационната жалба за липса на реално осъществени доставки се основават на обстоятелството, че представляващият БМ БИЛД ЕООД в писмените си обяснения е заявил, че не е подписвал никакви документи във връзка с дейността на дружеството, поради което съдът не е следвало да кредитира представените приемо – предавателни протоколи. Възражението е неоснователно. В хода на ревизията чрез експертиза, назначена на основание чл. 60 ДОПК е установено, че управителят на БМ Билд ЕООД не е подписал сключените от дружеството договори. Останалите документи удостоверяващи предаването на стоките – приемо – предавателни протоколи, представени в хода на ревизията и експедиционни бележки са подписани за БМ БИЛД ЕООД от трети лица. Неавтентичност на тези частни документи не е установена по делото, поради което те представляват годни писмени доказателства по чл. 180 ГПК и правилно са обсъждани във връка с останалите доказателства по делото. Фактурите са отразени в дневника за продажби на доставчика според констатациите на органите по приходите, поради което действията на третите лица без представителна власт се считат за потвърдени от дружеството при условията на чл. 301 от ТЗ. В този смисъл е и приетото от решаващия орган при отмяната на ревизионния акт в голямата му част при обжалването по административен ред. В хода на ревизията на БМ Билд ЕООД е извършена насрещна проверка, при която доставчикът е представил преписи от фактурите, получените заявки за доставка на строителни материални, приемо - предавателни протоколи (по фактури № 358/29.09.2014 г. № 354/26.09.2014 г., № 351/25.09.2014 г., № 345/18.09.2014 г. и № 341/16.09.2014 г.), както и експедиционни бележки за доставките по останалите три фактури № 322/02.09.2014 г., № 331/08.09.2014 г. и № 336/11.09.2014 г. Същите доказателства са представени на ревизиращите и от получателя. В хода на административното обжалване са представени пътни лостове за извършен от получателя транспорт на строителните материали. По делото е установено, че ВАС МИТ ЕООД разполага с товарни автомобили и наети шофьори за превозване на стоките. ССЕ е извършила съпоставка на представените експедиционни бележки и пътни лостове и е установила съответствие по вид и количество между доставените и превозени стоки. Експертизата е приета без оспорване от процесуалния представител на касатора. Превозът е осъществен до конкретни обекти на ревизираното дружество. В експертното заключение са налице конкретни констатации, че строителните материали са завеждани по партиден номер и са изписвани при влагането им в строителството на обектите, изпълнявани от дружеството. По този начин е установена последващата им реализация в облагаемата дейност на получателя. При така установените факти, обстоятелството, че доставчикът не е отчитал фактури за наем на складово помещение, само по себе си не е основание да се приеме, че по фактурите от БМ Билд ЕООД не е настъпило данъчно събитие и не е възникнало право на данъчен кредит. Доводите за злоупотреба при упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното дружество се навеждат за първи път в касационното производството, не са подкрепени с конкретни доказателства, поради което и предвид забраната по чл. 220 АПК, не следва да се обсъждат. По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 40 111. 80 лева по фактурите, издадени от БМ Билд ЕООД не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. По разноските: Първоинстанционният съд е възложил съдебните разноски за юрисконсултско възнаграждение на решаващия орган във връзка с отмяната на данъчния кредит в размер на 8 754 лева по процесните фактури от Турбо Сервиз ЕООД, на жалбоподателя съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК. Поради това частичното уважаване на касационната жалба по отношение на посочения материален интерес не засяга решението в частта на определените съдебни разноски. Пред касационната инстанция искане по разноските е направено само от касационния жалбоподател, поради което следва да се присъдят разноски съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба в размер на 767. 70 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,