Решение № 3101 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Райчева, срещу Решение 4624 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 1073/2023 г. по описа на Административeн съд Пазарджик, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ Р-16001322005923-091-001 от 01.08.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, потвърден с Решение 367 от 03.10. 2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, и е осъдена НАП за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Те могат да бъдат систематизирани така. Съдът е обосновал изводите си със заключението по назначената СТЕ, без да го обсъди в съвкупност с останалите, събрани по делото доказателства, вкл. тези, представени от Информационно обслужване АД, поради което и неправилно го е кредитирал в частта му, че в удостоверенията за квалифициран електронен подпис на приходните органи, издали оспорения РА липсва идентификационен код. Неправилно съдът е обвързал изискването на Приложение I, т. г. към Регламент (ЕС) 910/2014 г. с услугата по квалифицирано валидиране, уредена в чл. 33 от същия регламент, които изисквания (както и тези на чл. 32 от Регламента), не са част от посоченото приложение и не могат да бъдат отнасяни към изискванията за валиден квалифициран електронен подпис /КЕП/. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява спазване и изискването на б. е от Приложение I към Регламент (ЕС) 910/2014 г., съответно това на чл. 26, б. а и б от същия Регламент, в каквато насока са експертните изводи на вещото лице Димитров. В обобщение настоява, че изводът за липсата на валидни КЕП върху документите ЗВР, дала началото на ревизионното производство и последващите я, ЗИЗВР, както и върху РД и РД, е направен без да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е необоснован, а и в противоречие с приложимото материално право и тълкуването на СЕС, дадено с Решение от 29.02.2024 г. по дело С-466/22. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Заявява претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса за касационното производство. Ответникът Р. А. Х., чрез адв. Апрахамова оспорва касационната жалба в писмен отговор с подробни доводи по съществото на спора, както и в открито съдебно заседание. Моли за оставяне в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорването пред Административен съд Пазарджик е законосъобразността на РА Р-16001322005923-091-001 от 01.08.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, потвърден с Решение 367 от 03.10. 2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на Р. А. Х. за задължения на Застрахователна брокерска къща Инс Консулт ООД в общ размер на 164 556,68 лева и лихви в общ размер на 103 428,50 лева. Първостепенният съд подробно е описал процедурата по издаване на РА, като е приел за безспорно установено, че със Заповед за възлагане на ревизия Р-16001322005923-020-001 от 02.11.2022 г., издадена от Д. Иванов, на длъжност началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, е възложена ревизия на Р. А. Х. за задължения на Застрахователна брокерска къща Инс Консулт ООД за корпоративен данък за отчетни периоди 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за отчетни периоди от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.; за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за отчетни периоди 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за отчетни периоди 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г.; за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за осигурители за периодите от 01.12.2016 г. до 31.12.2018 г.; вноски за здравно осигуряване за осигурители за отчетни периоди от 01.21.2015 г. до 31.01.2018 г.; за вноски за Универсален пенсионен фонд за осигурители за периоди 01.01.2015г. 31.01.2018г. Ревизията е възложена на М. Динева (ръководител на ревизията) и С. Стойчев, заемащи длъжност главни инспектори по приходите. Описани са и последавщите ЗИЗВР, издадени от възложителя на ревизията, както и издадените РД и РА. Съдът е приел, че документите са електронно създадени и подписани, като данни за електронния подпис на издателя е визуализиран в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания. В изпълнение на изискванията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК и с оглед направеното в хода на съдебното производство възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт, основано на твърдението, че заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на ревизионното производство; ревизионния доклад и ревизионния акт, не са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата посочени, като техни автори, съдът е изискал от "Информационно обслужване" АД, София информация и данни, свързани с издаването на квалифициране удостоверения за квалифициран електронен подпис относно лицата посочени като издатели на процесните заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт. В отговор от търговското дружество, което според публично обявената информация(https: //www. stampit. org/), е доставчик на удостоверителни услуги в Република България, са представени подробно описани в решението на съда квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) на Д. Иванов, на М. Динева и С. Стойчев, с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид, съответно в десетичен вид, с посочена дата на издаване, срок за валидност, установяващи валидността на КЕП на издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД, и РА. Обсъдил е заключението по назначената съдебно техническа експертиза(СТЕ), което въз основа на анализ на документите представени по делото на външен оптичен носител(DVD), проверка в ИС "Контрол" на НАП и "Информационно обслужване" АД, е потвърдило, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, и РА са подписани с професионални Квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис( КУКЕП) с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид. Наред с това, съдът е обсъдил и констатациите на вещото лице в частта им, че при извършването на квалифицирано валидиране на електронни подписи на процесните документи, вещото лице е констатирало, че към момента на валидирането резултатите от отделните, единични проверки е неопределен и не позволяват подписът да бъде оценен като общовалиден или общоневалиден, а резултатът е такъв, тъй като към момента на валидирането удостоверението за квалифициран електронен подпис е с изтекла валидност, а нивото на подписа ВАSЕЕLINE_B използвано при неговото полагане не позволява извършването на задълбочени проверки. Обсъдена е и констатацията и извода на вещото лице, че "... Не са налице всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи съгласно Регламент 910/2014. Имената на авторите на електронните подписи са изписани на латиница, но не фигурира ЕГН на титуляра на електронния подпис, поради което е направен извод, че в удостоверенията липсва идентификационен номер, който персонализира собственика на електронния подпис, както и извода, че ел. подписи не са свързани по уникален начин с автора на подписа и не е възможно посредством тях да бъде еднозначно идентифициран техният автор. След като е анализирал приложимата правна уредба, съдържаща се в Регламент 910/2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронните трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (наричан по-долу само Регламент 910/2014г.) и разрешението, дадено с Решение от 20.10.2022 г. на СЕС по дело С-362/21, съставът на Административен съд Пловдив е приел, че РА е нищожен като издаден от орган, в чиято компетентност не може да се убеди, съгласно представените по делото доказателства, и въз основа на липсата на квалифициран електронен подпис върху електронните документи, дали началото на ревизионното производство ЗВР Р-16001322005923-020-001 от 02.11.2022 г. За да формира този си извод, първостепенният съд на база заключението по СТЕ е приел, че представените по делото удостоверения за електронни подписи не представляват квалифицирано удостоверение за електронни подписи по смисъла на Регламент 910/2014 г., тъй като не е изпълнено условието да съдържат данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, т.е. не отговарят на изискването на б. г. от Приложение I към чл. 3, т. 15 от същия регламент. На следващо място е възприето и заключението в частта, че посочените удостоверения не съдържат идинтификационен код, а посочването на трите имена на титуляря на подписа и електронен адрес, без ЕГН на титуляря на подписа, не е достатъчно за изпълнение на условието електронният подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да идентифицира титуляря на подписа. С тези доводи е обоснован извод за липсата на всички предпоставки по чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014 г. и следващата неприложимост на фикцията по чл. 25, ал. 2 от Регламент 910/2014 г. При тези фактически и правни установявания е изведен и решаващият извод за липсата на положен подпис още върху първата по ред Заповед за възлагане на ревизия, с която е сложено началото на ревизионното производство, което води до извод за липсата на редовно започнало такова. Аналогично е изведен и извод за липсата на КЕП,положени и върху последващите ЗИЗВР, РД и РА. С тези мотиви Административен съд Пазарджик е обявил нищожността на процесния РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. В по-общ план следва да се посочи, че безспорно всяко едно волеизявление, за да е валидно, следва да отговаря на изискванията за форма, вкл. и да носи подписът на своя издател, както и да изхожда от компетентен за това орган. По силата на чл. 25, ал. 2 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. единствено квалифицираният електронен подпис е приравнен на саморъчен подпис. От данните по делото се налага изводът, че противоположните становище на страните са свързани с отговора на въпроса дали притежаваните от органа по приходите Д. Иванов(възложител на ревизията), М. Динева (ръководител на ревизията) и С. Стойчев, електронни подписи, използвани съответно за подписване на първата по ред ЗВР, последващите ЗИЗВР и РД и РА,са КЕП (становището на приходната администрация) или не (теза, застъпена от Р. А. Х. и споделена от съда). В този порядък основателно е възражението на касатора, че стореният решаващ извод от фактическа и правна страна на първостепенния съд е необоснован и в противоречие на приложимото материално право. Както нееднократно е изяснено вече в практиката на ВАС, следваща тази на СЕС, чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис". Първо, електронният подпис следва да е "усъвършенстван електронен подпис", който съгласно член 3, т. 11 от този Регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от Регламента. Второ, подписът следва да е създаден от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно член 3, т. 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на член 3, т. 15 от Регламент 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от "доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент (т. 43 от Решение от 20.10.2022 г. по дело С-362/21 на СЕС, както и т. 33 от Решение от 29 февруари 2024 година по дело C-466/22 на СЕС). За яснота на изложението и избягване на повторения тук е мястото да се посочи, че меродавни за разрешаването на правния спор са разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014г. в приложимата му към фактите по спора редакция до влизането в сила на Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност. Също така не е спорно между страните, че всички електронни подписи на органите по приходите, участвали в развилото се ревизионно производство, са създадени от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", всяко едно от които отговарящо само по себе си на изискванията, предвидени в приложение II към Регламент (ЕС) 910/2014 г. към член 3, т. 23 от същия Регламент. Спорни са всъщност останалите две кумулативни предпоставки, като макар и съдът да се е концентрирал върху разрешаване въпроса дали съответният електронен подпис, положен върху ЗВР, ЗИВР и РА, с титуляр Д. Иванов, съставлява КЕП, то изложените по-долу съображения важат напълно и относно електронните подписи и на останалите ревизиращи органи, положени под РД и РА. Касационната инстанция намира за основателно възражението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, че изводите на състава на Административен съд Пазарджик при разрешаването на тези въпрос са необосновани, сторени при неправилно кредитиране констатациите на вещото лице Димитров по допуснатата СТЕ, в противоречие със заключението, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, и РА са подписани с КЕП, за които са издадени и Квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис( КУКЕП) с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид, както и при липсата на обсъждане на приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, изходящи от Информационно обслужване АД, поради което и неправилни. Така по задача първа от заключението по приетата СТЕ, вещото лице Димитров на първо място е дал експертен извод, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, и РА са подписани с професионални Квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис( КУКЕП) с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид. В пълно противоречие с този си експертен извод в отговорите на следващите въпроси това вещо лице визира нарушение на определени изисквания, а именно, че при извършването на квалифицирано валидиране на електронни подписи на процесните документи е констатирано, че към момента на валидирането резултатите от отделните, единични проверки е неопределен и не позволяват подписът да бъде оценен като общовалиден или общоневалиден, а резултатът е такъв, тъй като към момента на валидирането удостоверението за квалифициран електронен подпис е с изтекла валидност, а нивото на подписа ВАSЕЕLINE_B използвано при неговото полагане не позволява извършването на задълбочени проверки. Също така е констатирано, че не са налице всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи съгласно Регламент 910/2014, а именно: не фигурира ЕГН на титуляра на електронния подпис, от което е направен извода, че издадените КУКЕП не съдържан идинтификационен код. Настоящата инстанция приема, че необосновано и в нарушение на приложимите правни норми съставът на Административен съд Пазарджик е приел, че процесните електронни подписи не съставляват КЕП, реферирайки върху нарушение изискването на б. г. от Приложение I към Регламент (ЕС) 910/2014 г. (дисквалифициращо удостоверението, на което се основава съответния електронен подпис, като квалифицираното удостоверение за електронен подпис), респ. на това на чл. 26, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 910/2014 г. (т.е. че не е изпълнено изискването ел. подпис да е свързан е по уникален начин с титуляря на подписа и да може да идентифицира титуляря на подписа). Безспорно от чл. 26 от Регламента следва, че за да се касае до усъвършенстван електронен подпис, същият следва да отговаря вкл. и на следните изисквания: а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа и б) може да идентифицира титуляря на подписа. Доказателствата по делото и приетото заключение по допуснатите СТЕ еднозначно сочат, че в процесните удостоверения за електронен подпис се съдържат следните данни за титулярите им уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението и то според документите им за самоличност; e-mail адресите на титулярите на електронните подписи; имената и ЕИК на учреждението, от чието име действат те. Споделят се аргументите на касатора, че тези данни са достатъчни за еднозначно установяване на самоличността на титулярите на електронните подписи и качеството, в което те действат, и че в този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 26, б. а и б от Регламент (ЕС) 910/2014 г. (електронният подпис е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира), поради което и се касае до усъвършенстван електронен подпис по смисъла на легалното определение, дадено с чл. 3, т. 11 от същия Регламент, което обосновава и първата предпоставка за валидността на КЕП. Освен това в Приложение І към регламента са предвидени изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, като по отношение на физическо лице е достатъчно да се съдържат - името на титуляря или псевдоним, ако се използва псевдоним. Липсва изискване за посочване на ЕГН на титуляря на подписа или идентификационния му номер. Неправилно съдът смесва изискването на б. е от Приложние I към Регламент (ЕС) 910/2014 г. за идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги (наличен в полето Serial Number (сериен номер на сертификата) във всяко едно от коментираните удостоверения, за което е категорично и вещото лица), с коментираните тук идентификационни данни за физическото лице, като ЕГН. В случая е безспорно, че КУКАП са с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид, с което е изпълнено изискването за идентификационен код на удостоверението, а изискване за посочване на ЕГН на титуляря на подписа не е предвидено. Най-сетне настоящият касационен състав приема за доказана и третата предпоставка: усъвършенстваният електронен подпис да се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, съобразно чл. 3, т. 12, във връзка с чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Според последната норма квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I. Последното предвижда, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат: а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис, б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице името на лицето, в) най-малко името на титуляря или псевдоним, г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението, е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно, и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение. Действително, съществено изискване по б. г е наличието на данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, но нищо от доказателствата по делото не удостоверява неизпълнението на това изискване. Така данни за валидиране" са данни, които се използват за валидиране на електронен подпис (т. 40, чл. 3 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.), като валидиране" е процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис (т. 41 от същия регламент), съответно данни за създаване на електронен подпис" са уникални данни, които се използват от титуляря на електронния подпис за създаването на електронен подпис (чл. 3, т. 13 от Регламента). Съгласно констатациите на вещото лице Димитров, при валидирането на електронни подписи на процесиите документи, вещото лице е констатирало, че към момента на валидирането резултатите от отделните, единични проверки е неопределен и не позволяват подписът да бъде оценен като общовалиден или общоневалиден, а резултатът е такъв, защото към момента на валидирането удостоверението за квалифициран електронен подпис е с изтекла валидност. Посочено е, че проблемът с валидирането произтича от обстоятелството, че се касае до подпис с формат BASELINE_B, т.е. в същия не се прикрепя информация за статуса на сертификата на подписващия към момента на подписване. Следва да се акцентира на факта, че това не е било изискване, дефинирано в Приложение I на Регламент (ЕС) 910/2014 г. (виж б. и в приложимата редакция), като едва след изменението, сторено с Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламнт (ЕС) 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност, б. и е придобила новото си съдържание, а именно в условията на алтернативност е въведено да се съдържа информация за валидността на квалифицираното удостоверение или местонахождение на услугите, които могат да се използват за проверка на тази валидност. Изводът е, че процесът на валидиране (чл. 32 от Регламента), било то и квалифицирано (чл. 33), не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение I. Чрез валидирането се извършва единствено проверка на валидостта на положения КЕП и то на вече подписан документ. В случая е безспорно, че към датите на подписване на ЗВР и РА, органите по приходите са разполагали с валидни за периода КЕП, съгласно издадени по съответния ред и със предвиденото съдържание КУКЕП. Във връзка с изложеното дотук настоящият касационен състав приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани с КЕП от органите, посочени като техни издатели (което всъщност е и спорното обстоятелство по делото). Те напълно отговарят на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) 910/2014 г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. При съобразяване тълкуването на общностното право, дадено с Решението на СЕС по дело С-362/2021, следва да се приеме, че са изпълнени всички кумулативни изисквания на Регламент (ЕС) 910/2014 г., което е достатъчно основание, за да се приеме, че всеки един от процесните електронни подписи представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от същия регламент. Следва се изводът, че РА е валиден акт, издадени в резултат на валидно възложено и развило се ревизионно производство, спазено е изискването за форма на волеизявлението, сторено от снабдени с правомощията за това органите по приходите в лицето на възложилия ревизията орган и нейния ръководител. Като е приел обратното и е прогласил нищожността на процесния РА съставът на Административен съд Пазарджик е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В обобщение следва да бъде прието, че изводът на административния съд, че ревизионният акт е нищожен е неправилен и необоснован, а липсата на фактически релевантни установявания относно законосъобразността на РА е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Или този пропуск на съда налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,