Решение № 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2018 г.

Решение № 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Крис строй" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. "Бялата висота", ул. "Л." .. №..., подадена чрез пълномощника адвокат Зотева срещу решение № 677 от 13.04.2018 г. по адм. дело № 1005/2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 17267400/04.12.2017 г. на А. Александрова- главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"-Б.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на ново, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Ответниците – главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Б. чрез процесуалиня представител ст. юрисконсулт Портокалска изразява становище за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради неправилно конституиране на ответника по делото. Алтернативно излага становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва претенцията за разноски. Ответникът– В. Василев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховния административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Основанието за отмяна на съдебния акт е различно от изложеното от касатора. С решение № 677 от 13.04.2018 г. по адм. д. № 1005/2017 г. на Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на "Крис строй" ЕООД против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 17267400/04.12.2017 г. на А. Александрова- главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"-Б.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник. Съгласно чл. 405, ал. 2 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е посочено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Според чл. 17 от същия подзаконов нормативен акт контролната дейност на дирекциите "Инспекция по труда" се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който по силата на чл. 21, ал. 4, т. 2 е оправомощен при установяване на нарушение на законодателството да издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение, но това не означава, че той действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. При и по повод изпълнение на служебните си задължения - чл. 21, ал. 1. Инспекторите към дирекциите "Инспекция по труда" са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Ето защо, дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на териториални дирекции "Инспекция по труда", а не на инспекторите. Актовете по чл. 405а от КТ, какъвто е процесният, в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт. (В този смисъл е решение № 8655 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 861/2010 г. на ВАС, VI отделение и цитираните в него други решения на ВАС, VI отделение, както и всички следващи). Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд - Б. за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник- Дирекция "Инспекция по труда"–Б. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 575. 00 лева, от които за първата съдебна инстанция - заплатена държавна такса в размер на 50. 00 лева и адвокатски хонорар за сумата от 500. 00 лева, а за касационното производство е доказано заплащане само на държавната такса в размер на 25. 00 лева. Така посочените суми са описани в приложения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,