Решение № 2869 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2015 г.
ВАСIV отделение15.03.2016 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 380 от 08.05.2015 г., постановено от Административен съд - София - област, по адм. д. № 54/2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Драголин" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-230-2600/4715/14.08/2014 г. ВРЪЩА делото на Административен съд - София - област за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2869 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова чл. 209 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Драголин" ЕООД, с управител Росен Карадашки, подадена чрез упълномощен адв. Г. Гатева, против решение № 380 от 08.05.2015 г., постановено от Административен съд - София - област, по адм. д. № 54/2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-230-2600/4715/14.08/2014 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и излага подробни доводи за несъобразяване с приетата съдебно- техническа експертиза и необсъждане на показанията на разпитаните свидетели. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решене, като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен Фонд " Земеделие " оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Гачев, който с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в заключението си назначената СТЕ е установила, като недопустим слой този попадащ извън окончателния слой на допустимите площи за 2013 г., подробно описани в аналитичната част на СТЕ в размер на 10.00 ха. В района, в който попадат заявените от жалбоподателя парцели не е извършвано сателитно самолетно, актуално заснемане, поради което окончателният специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., както и размера на недопустимата площ е определен чрез теренни проверки извършени от ОСЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Драголин" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 380 от 08.05.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Драголин" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-230-2600/4715/14.08/2014 г. на изпълнителния директор на ДФ " Земеделие ", с което е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9563,03 лв. по СЕПП и 6047, 67 лв. по НР1 . Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на "Драголин " ЕООД в останалата част, прекратено е производството по адм. дело № 54/2015 г. в тази част и "Драголин" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - София направените по делото разноски в размер на 450 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция, представлява я и притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, съобразно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Първоинстаницонният съд е счел, че при издаването на оспорения отказ за финансово подпомагане не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като във фазата на съдебното обжалване е дадена възможност на жалбоподателя да докаже, че заявените площи представляват допустими за подпомагане площи, но такова доказване според съда не е извършено, което се установява и от представените към заключението снимки на працелите. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с материалния закон, защото в конкретния случай е извършена проверка на място и административни проверки, които са осъществени автоматизирано в съответствие с чл. 16а, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 82 от 10.10.2006 г. /Наредба № 105/22.08.2006 г./ в ред. ДВ, бр. бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г./ Първостепенният съд е констатирал, че в резултат на извършената проверка, е установено, че са налице различия по СЕПП и НР1 между декларираната и установена площ. Съдът е преценил, че е налице различно установяване от административния орган и от страна на изслушаното вещо лице, представило съдебно- техническа експертиза, която е приета по делото, но установената разлика не е съществена и не променя крайния извод на административния орган. Вещото лице С. Коен е описала подробно всеки от заявените за подпомагане парцели, направила е съпоставка между декларираните и установени площи и е посочила причината за изключване на площите извън допустимия за подпомагане слой. С оглед на това съдът е приел е, че в случая санкционираната площ е в размер от 3% или над 2 ха. и до 20%, съобразно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията за СЕПП, а по НР1 съобразно чл. 16 от Регламент ЕС № 65/2011 на Комисията. Общият установен от ответния орган процент на наддеклариране е 12.39 %., а според вещото лице наддекларираната площ възлиза на 8.91 %. Оттук е изведено заключение, че тъй като недопустимата за подпомагане площ е над 2 ха. от заявената площ, правилно и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията на жалбоподателя е отказано изцяло подпомагане по СЕПП и НР1 по подаденото от него заявление. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и неправилно, защото при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото по делото са допуснати и са събрани гласни доказателства - разпитани са двама свидетели, чиито показания не са коментирани от първоинстанционния съд във фактическата част от съдебното решение, като те изобщо не са обсъдени и в правните изводи на решението. При това положение следва да се приеме, че липсват мотиви на първоинстанционния съд по отношение на събраните гласни доказателства - дали те са относими или неотносими към спора и каква е тяхната доказателствена стойност, както и дали съдът е счел, че не следва да ги кредитира и по какви точно причини. Освен това от данните по делото е видно, че в съдебно заседание, проведено на 04.03.2015 г. е прието като писмено доказателство писмо вх. № 2710/02.02.2015 г., издадено от заместник - министъра на земеделието и храните Васил Грудев, от съдържанието на което се установява, че във връзка с извършена допълнителна проверка по казуса на кандидата е изискано становище от ОДЗ - София област относно коректността на отразените в съответния протокол данни и констатации за ФБ 15432-485, включващ два заявени от жалбоподателя БЗС: № 15432-485-1-5 и № 15432-485- 2-4. В представеното допълнително становище е описан допуснат пропуск при отразяването на констатираното на терен състояние, с оглед на което от страна на МЗХ е изразено становище за частична основателност на жалбата на "Драголин" ЕООД по отношение на посочения по- горе физически блок с два БЗС. В обжалваното съдебно решение обаче липсва каквото и да е произнасяне във връзка с гореописаното писмо, съдържащо становище за частична основателност на жалбата и същото дори не е споменато от първоинстанциониня съд. От съществоно значение е обстоятелството, че първостепенният съд от една страна се е позовал на приетата СТЕ, а от друга страна не се е съобразил с установеното от вещото лице. От текста на писменото заключение и от уточненията, дадени от изслушания експерт при приемане на СТЕ е видно, че ответният адм. орган е отказал плащане, като по НР1 е изплатена сума 12 238,47 лв. и е намалена сума от 6047,67 лв. от заявената 18286,14 лв., а по СЕПП е изплатена сума 18540,59 лв. и е намалена 9563,03 лв. от заявената 28103,62 лв. Констатирало е, че общият размер на недопустимата площ, установена ДФ"Земеделие" е 10.00 ха, като общата установена от адм. орган площ след извършените административни проверки е 80.71 ха и установеният процент на наддеклариране е 12.39 %., а според приетата СТЕ те са както следва: Общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1, определен от СТЕ е в размер на 7.42 ха или наддекларирането възлиза на 8.91 %. При тези данни първоспетенният съд е извел неправилен извод, че установената разлика е несъществена, понеже недопустимата за подпомагане площ е над 2 ха от заявената площ и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията на жалбоподателя правилно било отказано изцяло подпомагане по СЕПП и НР1 по подаденото от него заявление. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил цитирания чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, като не е съобразил, че посоченият чл. регламентира три отделни хипотези: Първата от тях визира наддеклариране на площи, при което помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ. Втората хипотеза урежда правните последици при установена разлика по- голяма от 20% от определената площ - в този случай не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури. Третата хипотеза регламентира поседиците при установена разлика по- голяма от 50%. По делото няма спор, че установеният от ДФ"Земеделие" процент на наддеклариране е 12.39 %, а от вещото лице - 8.91 %, тоест установената разлика безспорно възлиза на повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ. Следователно към конкретния случай е приложима първата посочена хипотеза в чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, която регламентира не пълен отказ от подпомагане, както неправино е приел първостепенния съд, а урежда изчисляване на помощта на основата на определената площ, която следва да е намалена с два пъти установената разлика, защото тази разлика е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ. Ето защо в настоящия случай е от съществено значение точният размер на установената разлика, която не е несъществена, защото върху нейният удвоен размер следва да се определи размерът на намалението на дължимата финансова помощ. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд намира, че постановеното съдебно решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правилалал, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената му част и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да изложи мотиви във връзка със събраните по делото гласни доказателства и приетото писмено доказателство - писмо вх. № 2710/02.02.2015 г., издадено от заместник - министъра на земеделието и храните Васил Грудев, както и да се съобрази с приетата и неоспорена съдебно- техническа експертиза и да изведе правни изводи въз основа на горепосочените доказателства. Съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство. На основание на горното и на чл. чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 380 от 08.05.2015 г., постановено от Административен съд - София - област, по адм. д. № 54/2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Драголин" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-230-2600/4715/14.08/2014 г. ВРЪЩА делото на Административен съд - София - област за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.