Решение № 15338 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2012 г.

Решение № 15338 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Айтеко България" ООД, с ЕИК 200487380, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. "Оборище" № 7 ет. 1 ап. 4, представлявано от управителя Добромир Атанасов Добрев против Решение от 20.01.2012 по адм. д. № 4029/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 031001753 от 6.08.2010 г., изд. от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден изцяло с Решение № 844/8.11.2010 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП гр. София. С РА са установени задължения по ЗДДС, както следва: за дан. период м. 07.2009 г. в размер на 43516 лв. - главница и 4273.05 лв. - лихва и за дан. период м. 08.2009 г. в размер на 140648.06 лв. - главница и 9567.05 лв. - лихва. В касационната жалба се сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и отмяната на Ревизионен акт № акт № 031001753 от 6.08.2010 г. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна я е оспорил с доводи, поддържани в представен писмен отговор от юрк. Димова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № 031001753/6.08.2010 г., изд. от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден изцяло с Решение № 844/8.11.2010 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП гр. София. С РА са установени задължения по ЗДДС, както следва: за дан. период м. 07.2009 г. в размер на 43516 лв. - главница и 4273.05 лв. - лихва и за дан. период м. 08.2009 г. в размер на 140648.06 лв. - главница и 9567.05 лв. - лихва. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя законосъобразно е начислен ДДС поради недоказване извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) по фактури № 0...2Е/2.08.2009 г.; № 0...3Е/3.08.2009 г.; № 0...4Е/3.08.2009 г.; № 0.... 5Е/5.08.2009 г. на обща стойност 433900.90 лв., които не отговарят на условията за прилагане на режимът, установен за вътреобщностна доставка. Представен е договор от 1.08.2009 г. между "Айтеко България" ООД в качеството на продавач и "BULGARIAN FOOD DISTRIBUTURS - BFD - SRL" в качеството на купувач, като превозвач на стоките е вписан "GENERAL POWER TRANS" S.R.L. - Constanta Romania. Констатацията на приходния орган, че в случая не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както и че доставката по посочената фактура е осъществена на територията на страната, е преценена от съда като законосъобразна, поради което е счетено, че в случая е налице облагаема доставка с общата ставка за облагане. За да обоснове този извод, съдът е изложил пространни мотиви, които основно могат да се сведат до следното: установено е, че не е изпълнено условието за транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Макар по делото да са представени документите по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, а именно: транспортен документ - международни товарителници за получаване на стоката, то те не обосновават безспорен извод за извършване на ВОД. След извършен обмен на информация с румънската данъчна администрация е получен отговор с референтен номер E/BG/RO/20091221/004187/003586/R, с който същата уведомява администрацията, че румънското дружество GENERAL POWER TRANS - SRL" не е извършвало транспорт на стоки за "Айтеко България" ООД. Управителят на фирмата, в обяснителна записка твърди, че превозното средство с peг. № CT08GPT е собственост на дружеството и това е полуремарке, което на посочената дата е било повредено. Съгласно официална бележка издадена от полицейските власти е разрешена поправка на полуремаркето и че същото е било повредено на 80 %. Съдът е обсъдил и получения отговор по линия на международния обмен на данни по реда на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС, като е приел, че невъзможността представител на румънския търговец да бъде открит в хода на множеството проверки от страна на румънската данъчна администрация, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на данъчния субект. По време на съдебното обжалване са ангажирани допълнителни писмени доказателства: дневник за продажбите за м. 08.2009 г. и СД по ЗДДС за м. 08.2009 г. на румънското дружество "BULGARIAN FOOD DISTRIBUTURS - BFD- SRL". Съдът е приел, че СД по ЗДДС за м. 08.2009 г. е подадена пред данъчните власти в Румъния, чрез полагането на подпис и печат от последните, а относно дневника за продажби за д. п. м 08.2009 г. следва да се отбележи, че релевантен за доказване на ВОД би бил дневникът за покупки, където с протокол би следвало да бъде отразено ВОП при получателя на доставката. Тези доказателства са частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни факти за представилият ги субект и не са кредитирани от съда. По отношение на непризнатото право за приспадане на данъчен кредит през д. п.. м. 07 и м. 08.2009 г. по фактури № 0...423/3.07.2009 г., № 0...432 от 21.07.2009 г., № 0...457/1.08.2009 г. и № 0...464/3.08.2009 г., издадени от "Ваджо комерс" ЕООД, с предмет на доставките "товарни гуми" в резултат на проверката е констатирано от приходните органи, че липсват съпътстващи документираните доставки документи, които да предоставят информация за техническите характеристики на "товарни гуми" като размери, марка, модел, предназначение, товарни индекси, които представляват цифров код, показващ максималния товар, който може да издържи гумата при скоростта, съответстваща на скоростния и символ и други, както и документи за извършени разплащания между контрагентите. Не са представени документи, от които да е видно, че разполага с необходимата материална и техническа обезпеченост за изпълнение на фактурираните доставки. Предходния доставчик не е открит и не е представил изисканите документи. По отношение на непризнатото право за приспадане на данъчен кредит през д. п. м. 08.2009 г. по...403/1.08.2009 г., издадена от "Елистранс" ЕООД, с предмет на доставка "транспортна услуга от гр. София до гр. Девня" на стойност 900 лв. и 180 лв. - ДДС липсват данни за вида и теглото на превозения товар, мястото, дата и част на натоварване и разтоварване на стоките, липсват данни за лицата извършили товаро-разтоварните работи, както и договор за транспортна услуга. Относно непризнатото право за приспадане на данъчен кредит през д. п. м. 08.2009 г. по фактура № 0...42/25.07.2009 г., издадена от "Делта агро 94" - 2 бр. сеялки гаспардо, количка за седер, плуг нарди и адаптер за царевица фантини, не са представени: документи с информация за техническите характеристики, идентификационни данни, съпътстващи стоките; платежни документи за извършени разплащания между контрагентите. Освен това не са представени доказателства доказващи извършен транспорт на процесната стоката посочена във фактурите издадени на ревизираното лице. Гореустановените факти и обстоятелства са обосновали отказа на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от цитираните доставчици. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на данъчни документи за целите на ЗДДС, представени като доказателство по делото от страна на жалбоподателя, само по себе си не доказва прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или извършването на услугата. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно който не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Относно приложената фактура № 0... 403/1.08.2009 г., издадена от "Елистранс" ЕООД, Административен съд Варна е приел, че не са представени доказателства за отчетени разходи по изпълнението на услугите, които могат да бъдат съпоставени със стойността на фактурата, поради което не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. С касационната жалба не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите от ДРА и кореспондиращите им съдебни мотиви. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Представените международни товарителници не съдържат съществени реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), поради което същите не представляват надлежен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Международните товарителници се ползват като частни удостоверителни документи с формална доказателствена сила относно авторството на документа и удостоверяват единствено облигаторното (превозното) правоотношение и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стока и предаването й на крайния получател. В случая румънското дружество GENERAL POWER TRANS - SRL - посочено като трета страна превозвач на стоките твърди, че не е извършвало транспорт на стоките на "Айтеко България" ООД и че превозното средство, посочено като използвано за превоз на стоките е полуремарке, което на посочената дата е било повредено. Освен това невъзможността представител на румънския търговец да бъде открит в хода на проверки от страна на румънската данъчна администрация, е пряка индиция по отношение поведение на данъчния субект във връзка с констатацията за липсата на ВОД. Формулярите за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване на този вид доставки. Издадените от касатора процесни фактури не удостоверяват извършването на вътреобщностна доставка. По отношение на възражението на жалбоподателя за наличие на добросъвестност от негова страна като доставчик по сделката и че ако е извършена данъчна измама, то той не е знаел и не е могъл да знае за нея, правнозначими за случая са тези факти свързани с установяване на елементите от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Декларирането на доставките като вътреобщностни придобивания във VIES декларациите на получателя не може да бъде прието в случая като безусловно доказателство за осъществяване на ВОД. С Решение от 27.09.2007 г. Съдът на ЕО дава следните отговори: Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388 (ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65) ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г., като се вземе предвид терминът "изпратен (и)", употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. В тежест на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи, че твърдените от него факти са настъпили - т. е., че стоките са реално транспортирани до територията на Р. Румъния. Макар доставчикът - касатор в процеса да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, а контрагента му по договора от 1.08.2009 г. да представлява дружество, регистрирано на територията на друга държава - членка на ЕО, то липсват доказателства за наличието на елемент от фактическия състав за осъществена ВОД, а именно извършен транспорт на стоките, предмет на доставката от територията на страната до територията на друга държава - членка. Относно доставчиците "Ваджо комерс" ЕООД и "Делта агро 94", първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да възникне право на данъчен кредит за получател по доставка е необходимо услугата да бъде завършена или стоката да бъде прехвърлена в собственост на получателя на доставката. Тези условия са императивно предвидени от разпоредбите на ЗДДС - арг. чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. Няма спор, че при родово определените вещи прехвърлянето на собствеността става при спазване правилата на общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, след като вещите бъдат определени по съгласие от договарящите страни или ако липсва такова, при предаването им. Както правилно е посочил Административен съд - Варна, при липсата на данни за постигнато съгласие между страните по договора относно вида на предаваните стоки, същите следва да се считат конкретизирани чрез предаването им. В реда на изложените съображения следва да се посочи, че действително не е спорно сключването на договор, но е недоказано реалното изпълнение на произтичащите от него задължения, касаещи предаването на стоките. Назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза не внася яснота по този въпрос и същата на практика потвърждава констатациите на органа по приходите. Реалността на извършените услуги не е установена чрез представянето на доказателства за надеждно доказани и отчетени разходи и съответното им извършване от страна на доставчика. Този извод се налага от анализа на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно ЗСч и приложимите СС. Приходът по смисъла на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти СС 18 се признава, когато разходите направени по сделката, както и разходите за завършване на услугата могат надеждно да бъдат измерени. Доставчикът "Елистранс" ЕООД не е представил доказателства за отчетени разходи по изпълнението услугите, които могат да бъдат съпоставени със стойността на фактурата, поради което не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Доказателствената тежест за положителния факт, че е осъществена реална доставка, пада върху ревизираното лице, като съдът правилно се е мотивирал с неправомерното начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид изложените съображения, не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. Независимо от резултата по делото, касационната инстанция не присъжда на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е представлявана и защитавана от юрисконсулт в производството пред ВАС, Осмо отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,