Решение № 14166 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15209/2018 г.

Решение № 14166 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15209/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от кмета на Община Трявна, чрез упълномощен адвокат Г. Н. – ВТАК, против решение № 155 от 15.10.2018 г. на Административен съд – Г. по адм. дело № 250/2018 г., с което е отменена заповед № 401 от 09.08.2018 г., с която е открита процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на два недвижими имота, частна общинска собственост. В жалбата са релевирани възражения за недопустимост и едновременно с това за неправилност на постановеното решение, които пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо място жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като Х. Л. нямал правен интерес от оспорването. На следващо място твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 101 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС (Общински съвет) - Трявна. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред Върховния административен съд пълномощникът поддържа изцяло подадената жалба и моли решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. От ответника - Х. Л. от [населено място], чрез адвокат Колева е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, не са налице касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Г. се е развило по жалба на Х. Л. против заповед № 401 от 09.08.2018 г. на кмета на община Трявна, с която е открита процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на два недвижими имота в пакет, частна общинска собственост. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд, тълкувайки разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС, в приложимата редакция е приел, че според чл. 85, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата)1, "по реда на тази глава се провеждат публични търгове, търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем на недвижими имоти, частна общинска собственост". Текстът чл. 86, ал. 1, т. 3 предвижда решението за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имоти, частна общинска собственост да бъде взето от Кмета на общината. Тази норма обаче не действа във всички случаи на отдаване под наем на имоти частна общинска собственост. Корективът се съдържа в новелата на чл. 101, ал. 1, според която "Общинският съвет взема решение за сключване на правна сделка с общинско имущество, чрез публично оповестен конкурс в случаите, когато освен размера на цената, организаторът е поставил специфични изисквания към предмета на сделката, сключването и изпълнението й". Съдът е извел извод, че за да открие процедурата за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имотите частна общинска собственост при така описаните условия, е необходимо заповедта на кмета да бъде предшествана от решение на Общински съвет – Трявна по реда на чл. 101, ал. 1 от Наредбата, а решение на Общински съвет – Трявна в този смисъл липсва. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за общинската собственост (ЗОбС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Неоснователни са доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като Х. Л. нямал правен интерес от обжалване на заповедта на кмета. Както правилно е приел съдът, съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Поставените със заповедта условия и изисквания към кандидатите, априори лишава жалбоподателя от възможността да участва успешно в процедурата по отдаване под наем на общинските помещения, и именно тази пречка обосновава неговия правен интерес да обжалва заповедта на кмета. Евентуалната покупка на конкурсна документация е абсолютно безсмислена и е без правно значение, тъй като правен интерес може да има всяко лице, макар и да не е участник в процедурата, ако акта засяга правата и интересите му. За пълнота следва да се посочи, че правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. П. интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен, което означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. В приложимите за настоящия случай правни норми липсва изрична забрана за обжалване на заповедите, с които се стартира конкурсната процедура и е налице правен интерес от това обжалване - засягат се правата на ответника по касация, свързани с възможността му да участва в обявената от кмета на общината процедура по отдаване под наем, за срок от 10 години, на имоти частна общинска собственост чрез провеждане на публично оповестен конкурс. Н. е довода на касатора, че жалбата се явявала недопустима, тъй като издадената заповед не подлежи на самостоятелно оспорване. Настоящата съдебна инстанция не споделя този довод, тъй като практиката на Върховния административен съд – Четвърто отделение в този смисъл не е противоречива, като се приема, че актът, с който се открива процедура, независимо дали е конкурсна, тръжна, по обществена поръчка, има характер на самостоятелен административен акт и той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, в който смисъл са множество определения и решения. Освен това, добавянето на второ изречение в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК според допълнението, обн. в "Д. вестник", бр. 77 от 18 септември 2018 г., е в сила от 1 януари 2019 година, и не е приложимо за процедура, която е открита на 09.08.2018 година. На следващо място е неоснователно твърдението, че Х. Л. е действащ общински съветник в Общински съвет - Трявна и като такъв няма правен интерес от обжалване. Видно е от данните по делото, че жалбата на Х. Л. до Административен съд Г. е подадена лично в качеството му на физическо лице и е оспорвана Заповед № 401 от 09.08.2018 г. на Кмета на Община Трявна, а не решение на Общински съвет - Трявна. Цитираната практика от страна на процесуалния представител на касатора е некоректна и неотносима, тъй като посочените съдебни актове касаят хипотезите когато жалбите са подадени не в лично качество, а в качеството на общински съветници и то против решение на съответния Общински съвет, какъвто не е настоящия случай. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател и за неправилност на решението. Съдът правилно е преценил, че липсва надлежно решение на Общинския съвет – Трявна и че са приложими правилата на ал. 1 и ал. 2 на чл. 14 ЗОбС. В този смисъл правилно е изложеното от съда, че приетата от Общински съвет Трявна Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата) в Глава Седма "Провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем и разпореждане с общинско имущество" съдържа детайлна регламентация на процедурата, която трябва да бъде следвана. Според чл. 85, ал. 1, т. 2 от Наредбата, "по реда на тази глава се провеждат публични търгове, търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем на недвижими имоти, частна общинска собственост", а текстът на чл. 86, ал. 1, т. 3 предвижда решението за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имоти, частна общинска собственост, да бъде взето от Кмета на общината. Тази норма обаче не действа във всички случаи на отдаване под наем на имоти, частна общинска собственост. Корективът се съдържа в новелата на чл. 101, ал. 1, според която "Общинският съвет взема решение за сключване на правна сделка с общинско имущество, чрез публично оповестен конкурс в случаите, когато освен размера на цената, организаторът е поставил специфични изисквания към предмета на сделката, сключването и изпълнението й". Анализът на тези норми показва, че по принцип решение за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост чрез публично оповестен конкурс (както е в случая) има право да вземе кмета на съответната община, освен ако е определен друг ред. Този друг ред се съдържа в нормата на чл. 101, ал. 1 от Наредбата и е приложим в случаите, когато освен размера на цената, са поставени и специфични изисквания към предмета на сделката, сключването и изпълнението й, като в тези случаи решението за провеждането на конкурса се взема от съответния общински съвет. В конкретния случай са поставени специфични изисквания и затова заповедта на кмета на общината следва да се предшества от решение на общинския съвет. Необходимо е да бъде посочено, че процедурите във връзка с управление и разпореждане с общинско имущество следва да са регламентирани при стриктно отчитане на функционалната компетентност на общинския съвет, като орган на местно самоуправление и кмета на общината, като орган с изпълнителни функции. Представената в касационното производство от пълномощника на касатора Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е неотносима за спора, тъй като е приета от Общински съвет – Трявна на заседание, проведено на 26.02.2019 година, а оспорената заповед за откриване на процедурата от кмета на Община Трявна е от 09.08.2018 година и към този период е била приложима друга Наредба, приета през 2008 година. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от твърдяните касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора, не се дължи претендираното от процесуалния представител на касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски от страна на ответника, но няма данни такива да са направени, респ. не са доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,