Решение № 15799 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15665/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез председателя И. Иванов, срещу Решение 6821 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. 9509 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2015 г. С него, по жалбата на Атанасов груп ЕООД, е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 6.34, в която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц 19 от 28.06.2013 г. на КЕВР размер на 6510 КВтч, при определена цена 447,43 лв./МВтч, без данък добавена стойност (ДДС) за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на Атанасов груп ЕООД, с ЕИК 124524172 сума в размер на 6750,00 лв. за сторените в първата инстанция разноски. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на постановеното решение, както и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се позовава на въведените изменения на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), според които законодателното решение е да не бъде изкупувано цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ). В този смисъл счита за необосновани изводите на АССГ относно наличието на правен интерес на търговеца, заради евентуалното незаконосъобразно определяне в по-нисък размер. Излага аргументи, че решението на КЕВР няма характер на акт за утвърждаване на цени на електрическата енергия, нито на решение за определяне на преференциални цени, по които да бъде изкупувана енергията от ВИ. Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е свързано с други ценови решения на Комисията и е прието при отчитане на данните, послужили за определяне на преференциалните цени в съответните ценови решения на КЕВР, има констативен характер и не създава нови права и задължения. Неправилно, според касационния жалбоподател, АССГ е приел, че липсват фактически данни и доказателства за начина на изчисление на собствените нужди на процесната група производители. Допуснал е и редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване по делото на факти, които имат значение за правилното му решаване. Поддържа се становище за необоснованост на изводите на съда за неспазване на установената от закона форма на решението липса на мотиви, в частност на фактически основания, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 6.34 от решението. Съдът не е съобразил, че то реферира към Решение Ц 19 от 28.06.2013 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото или отхвърляне на жалбата на Атанасов груп ЕООД. Възразява се и по отношение на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 6100,00 лв., като обръща внимание, че в хода на производството е направено възражение за прекомерността му. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Петрова, която от името на КЕВР поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от Атанасов груп ЕООД адвокатски хонорар за касационното производство. Ответникът Атанасов груп ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. Иванова, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представя списък на разноските, които претендира и доказателства за извършването им. Ответникът Национална електрическа компания ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Андреев, представя писмен отговор на касационната жалба, в който и в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли обезсилване на обжалваното съдебно решение или неговата отмяна. Ответникът ЧЕЗ Електро България АД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Ответникът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Ответникът Енерго Про Продажби АД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 6. 34, с която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) в размер на 6510 kWh, при определената цена 447,43 лв. /МWh, без ДДС, за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Атанасов груп ЕООД произвежда електрическа енергия от ВИ - индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез електрическа централа с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW. Във връзка със законодателни промени, касаещи разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, КЕВР е провела административно производство, започнало с Доклад от 30.07.2015 г. на Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и "Дирекция "Правна". С доклада са направени предложения КЕВР да приеме решение за установяване на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в предходни нейни решения. Предложението в доклада по отношение на електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на което са определени преференциални цени с Решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) да е в размер на 6510 kWh, при определена цена 447,43 лв. /МWh, без ДДС. На 31.07.2015 г. в закрито заседание КЕВР е приела спорното решение. В т. 6.34 е посочено, че НСП е в размер на 6510 kWh, при определена цена 447,13 лв./МWh, без ДДС, за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Съдът приел, че НСП съобразно установения от КЕВР размер рефлектира върху количеството на изкупуваната на преференциална цена електрическа енергия от ВИ, произведена от Атанасов груп ЕООД, което несъмнено представлява засягане на негови законни интереси. По тези съображения направил извод, че за дружеството е налице личен и пряк интерес от оспорването, което обуславя допустимостта на неговата жалба. За да отмени Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта по т. 6.34, АССГ изложил съображения, че то е издадено от компетентен орган, в състав и с мнозинство съгласно изискванията на чл. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ), но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма. Направил е извод, че в акта липсват фактически основания, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 6.34 от него. Съобразена е от съда липсата на доказателства и обосновка как, по какъв начин, и въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 6.34 от решението. Нито в доклада, нито в оспореното решение, нито в Решение Ц 19 от 28.06.2013 г., в което в т. 1.35 е определена преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия от електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 mW., работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, се посочва какво е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Съдът приел, че в тежест на КЕВР е да обоснове и докаже какъв е размерът на НСП на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени съгласно решението от 2013 г., както и че в спорното решение този размер е установен по начина, посочен в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Според съда обаче, такива данни и доказателства по делото липсват. Направил е извод, че спорното решение е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни, е установен с него размерът на НСП по т. 6.34. Предвид становището на КЕВР, съдът подчертал, че напълно неясно е дали и как са определени собствените нужди от електроенергия, които би следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия съгласно формулата по посочената разпоредба. Те не били посочени в решението от 2013 г., а в спорното - не била посочена методика за определянето им. Не се съдържали и в друг документ по преписката. В тази насока съдът не кредитирал представеното в първоинстанционното производство извлечение от финансов отдел модел към решението от 28.06.2013 г. поради липсата на данни по какъв повод и кога е изготвен този модел. Съдът кредитирал заключението на приетата по делото съдебна експертиза, но отчел и казаното от вещото лице при устните му разяснения, че няма данни дали електронният модел е бил наличен по преписката по издаването на оспореното решение. Като съобразил, че в тежест на КЕВР било установяване на този факт и процесуалното й поведение в тази насока, съдът направил извод, че годни доказателства за това не били представени. По тези причини приел, че не са налице основания да се приеме, че данните в представеното извлечение от финансов модел, съдържащи стойности на електроенергията за собствени нужди в Мтч и като процент, са събрани, изчислени и използвани в хода на административните производства по издаване на решението от 2013 г. и на спорното решение. Предвид това направил извод, че те не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт и да се считат за мотиви, съдържащи се в друг, изходящ от същия административен орган документ. Съдът се позовал на липсата на доказателства относно това какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е установен, за да приеме, че в резултат на това не може да извърши проверка спазени ли са изискванията на закона относно начина на определяне на НСПЕЕ съобразно формулата по пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. В заключение приел, че спорното решение в частта по т. 6.34 е немотивирано и издадено при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Това, според съда, ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол за материалната му законосъобразност, поради което го отменил в оспорената част поради наличие на основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Предвид изхода на спора в първоинстанционното производство, съдът присъдил разноски на Атанасов груп ЕООД в размер на 6750,00 лв., от които 600,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 50,00 лв. за държавна такса. Не уважил направеното възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, тъй като не било мотивирано не били изложени конкретни съображения и основания, които да бъдат обсъдени. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Атанасов груп ЕООД разноски за сумата над 3700,00 лв. до присъдената сума от 6750,00 лв., а в останалата част по същество на спора е правилно. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, както и приетата по делото експертиза, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи по същество на спора, които се споделят от настоящия състав. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението като постановено по жалба от лице без правен интерес. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав и не следва бъдат преповтаряни. Безспорно се налага извод, че Атанасов груп ЕООД е адресат на спорното решение, в обжалваната част. В тази част, то засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от ВИ, а само това, което съответства на НСП съобразно установения от КЕВР размер. Поради това направените възражения за недопустимост на първоинстанционното производство, респективно на постановеното решение, са неоснователни. Съдът е изпълнил задължението си за проверка на акта на всички основания за законосъобразност, въз основа на което е приел за основателна жалбата и е отменил като незаконосъобразен акта на КЕВР в оспорваната част. С § 16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ в срок до 31.07.2015 г. КЕВР приема решение, с което установява НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага.