Решение № 830 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2019 г.

Решение № 830 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кирилов, чрез адв. Маджарова като процесуален представител, срещу решение № 62 от 06.03.2019 г., постановено по адм. дело № 586/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта, в която е отхвърлено оспорването му против решение № 1807/27.09.2018 г. на Общински съвет - Стара Загора относно УПИ VI-6171, кв. 808 по плана на гр. Стара Загора, с идентификатор по кадастралната карта 68850.513.6812, намиращ се в кв. Бедечка. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Ответникът - Общински съвет - Стара Загора, чрез пълномощника си юрк. Вълчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Ангелов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Кирилов против решение № 1807/27.09.2018 г. на Общински съвет Стара Загора в частта, с която е наложена временна забрана за ограждане на поземлените имоти в територията на парк Бедечка до влизане в сила на изменение на ПУП за гр. Стара Загора и прилежащите му територии, относно УПИ VI-6171, кв. 808 по плана на Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6812 по КККР на гр. Стара Загора. Оспореният акт е приет по предложение на кмета на община Стара Загора от 11.09.2018 г., допълнено с последващо такова от 26.09.2018 г., въз основа на данни за ограждане на имоти, попадащи в територията на парк "Бедечка", съгласно изменения Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора, одобрен с решение № 1115/28.09.2017 г. на Общински съвет - Стара Загора, влязъл в сила на 01.06.2018 г. Посочено е, че действията по ограждане на имотите са в разрез с предвижданията на ОУП в частта му за квартал/парк "Бедечка" и затрудняват ползването на парка, като се възпрепятства възможността да се запазят съществуващите паркове и дървесната растителност, с оглед обособените с влязлото в сила изменение на ОУП за кв. "Бедечка" три зони: зона за озеленяване, зона за обществено и делово обслужване и смесена устройствена зона за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности. Жалбоподателят е съсобственик на УПИ VI-6171, кв. 808 по плана на Стара Загора, който попада в територия, предвидена с изменения ОУП за обекти на зелената система. За да отхвърли оспорването срещу наложената временна забрана за ограждане по отношение на този УПИ, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при спазване на неговата цел. Излага съображения за изпълнение на предвидените в чл. 48, ал. 12 ЗУТ предпоставки. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Изводът за характера на оспореното решение № 1807 от 27.09.2018 г., прието по протокол № 36 на Общински съвет – Стара Загора, обуславящ допустимост на оспорването само в частта досежно УПИ, по отношение на който жалбоподателят доказва право на собственост, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че не се касае за общ административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. В конкретния случай адресатите на решение № 1807/27.09.2018 г. са точно определен кръг от субекти независимо от обстоятелството, че не са посочени поименно. Това са собствениците/съсобствениците, съответно носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в изрично очертаната в решението територия, т. е. с акта се засягат правата на "определен" кръг субекти. След като оспореното решение представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, то всеки от неговите адресати има правен интерес да го оспори единствено и само по отношение на имотите, за които установява вещни права, но не и изцяло. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, вкл. съдържа фактически и правни основания за приемането му, противно на възраженията в касационната жалба. Изводите, че е спазена установената процедура и са осъществени предвидените условия в разпоредбата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, на която се основава актът, се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 48, ал. 12 ЗУТ общинският съвет по предложение на кмета на общината може с решение да наложи временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територии, предвидени с общ или подробен устройствен план за изграждане на първостепенната улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни или железопътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци. Забраната се налага еднократно за срок не по-дълъг от три години. Упражняването на законовото правомощие по чл. 48, ал. 12 ЗУТ изисква кумулативното наличие на три предпоставки: предложение от кмета на общината; влязъл в сила общ устройствен план или подробен устройствен план за съответната територия или одобрено частично изменение на влязъл в сила и действащ ОУП/ ПУП и ОУП или ПУП да предвижда за тази територия някое от регламентираните в нормата устройствени мероприятия. В случая тези предпоставки са изпълнени. Решението е взето по предложение на кмета на общината. Имотът на жалбоподателя е в обхвата на територията, която съгласно влязлото в сила изменение на ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за квартал/парк "Бедечка", прието с решение № 1115/28.09.2017 г. на Общински съвет - Стара Загора, попада в устройствена зона Оз и съответно в територия, предвидена по ОУП за паркове, градини и озеленяване, т. е. за обекти на зелената система, като едно от мероприятията, за които е предвидено налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти. Поради това законосъобразно е прието наличието на условията на чл. 48, ал. 12 ЗУТ. Възражението на жалбоподателя, че не е налице одобрен и влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти на зелената система в територията, отредена по ОУП за озеленяване, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ поставя като изискване алтернативно "ОУП или ПУП". Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите в обхвата на плана съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ. Конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, се определя с подробен устройствен план - чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ ОУП е основа за цялостното устройство на териториите на общините или на части от тях, като предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, а всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка (чл. 103, ал. 4 ЗУТ). Следователно, предвидената по ОУП зона за озеленяване в кв. "Бедечка", в която територия попада имотът на жалбоподателя, е достатъчна да обоснове промяна в предвижданията на устройствените планове. Целта на забраната за ограждане на поземлени имоти по чл. 48, ал. 12 ЗУТ е да се осигури осъществяването на предвижданията за предназначението и устройството на съответната територия, поради което конкретното предназначение на имота по ПУП от 2012 г. е без правно значение. В тази връзка следва да се има предвид, че с влизане в сила на изменението на ОУП действието по прилагане на заварения подробен устройствен план е спряно по смисъла на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти. Правилен е изводът на съда, че временните ограничения при упражняването на правото на собственост върху имотите, са последица от нормативно регламентирано правомощие при предвидена в закона възможност за налагане на ограничителната мярка, засягаща собствеността. Превесът на обществения интерес във връзка с реализирането в случая на предвидени по ОУП устройствени мероприятия и в частност да се осигури достъп до имотите, попадащи в територии, предвидени за обекти на зелената система, е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделните лица, включително и чрез упражняването на правомощието по чл. 48, ал. 12 ЗУТ. Доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се споделя от настоящия състав. Преценката за законосъобразността на оспорения административен акт е извършена на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е постановено след подробно обсъждане на събраните по доказателства. Направените изводи са основани на установените релевантни за спора факти и обстоятелства. Правилно съдът не подлага на обсъждане доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на влязлото в сила решение за одобряване изменението на ОУП, наложената строителна забрана и процедираното изменение на действащия ПУП за кв. Бедечка, тъй като са извън предмета на делото. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на община Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 22 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева, което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,