Решение № 1775 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Христева от [населено място], общ. Пазарджик, [улица], чрез адв. Стоименов, срещу Решение 225/18.04.2023 г., постановено по адм. д. 997/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-16001621007323-091-001/04.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 439/21.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който е ангажирана отговорността на Христева за задължения на С. - 2010 ЕООД за ДДС, за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 55 040,66 лв. и лихви 22 941,27 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК се е позовал на различно от възприетото от ревизиращите правно основание за ангажиране на отговорността на Христева за задължения на С. 2010 ЕООД. Поддържа се пропуск на инстанцията по същество да конкретизира действията на касаторката, обективиращи разпореждане с активи на дружеството на стойност 224 000 лв. и да съобрази бездействието на приходната администрация да събере изискуемите публични задължения за понастоящем заличения търговец. По тези съображения искането до съда е за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Калдъшев, в писмено становище по съществото на спора отрича основателността й, претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното на пълномощника на касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложена ревизия. С РА Р-16001621007323-091-001/04.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 439/21.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив е ангажирана отговорността на Христева за задължения на С. - 2010 ЕООД за ДДС, за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 55 040,66 лв. и лихви 22 941,27 лв., при следните установявания на ревизиращите: С. Христева е собственик на капитала и управител на "С. - 2010 ЕООД от 21.09.2010 г. до 30.06.2021 г., което има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2019 г. в общ размер на 55 040,66 лв. и лихви 22 941,27 лв. За принудителното им събиране е образувано изпълнително дело 180363407/2018 г. С ПНОМ изх. С180013-022-006579/13.02.2018 г. са наложени запори върху банкови сметки и 3 бр. МПС, собственост на дружеството. С протоколни решения на Христева от 27.12.2018 г., от 20.12.2018 г., от 15.12.2018 г., от 15.11.2018 г., от 31.10.2018 г. и от 01.10.2018 г. е разпределен дивидент в общ размер на 53 500 лв. за сметка на неразпределената печалба от минали години, изплатен в брой след приспадане на данък при източника от 5 %, за което са съставени разходни касови ордери към всеки протокол. По личната банкова сметка на касаторката на 28.01.2019 г. е постъпила сумата 9660 лв., а на 13.03.2019 г. сумата 2951,59 лв. от Пацони Маркет ЕООД, а на 13.03.2019 г. и сумата 2557,77 лв. от PETRIDIS BROS OE, Гърция. по издадени от С. 2010 ЕООД фактури без да е счетоводно отразено погасяването на вземанията на последното по тях. В счетоводния баланс на С. 2010 ЕООД към 30.09.2019 г. са налични активи парични средства в брой в размер на 72 000 лв., суровини и материали в размер на 124 000 лв. и 28 000 лв. съоръжения без на ревизиращите да са представени обяснения и/или доказателства за местонахождението им. Според ревизиращите изложените факти обуславят извод за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК: Христева е собственик на капитала и управител на С. - 2010 ЕООД в периода от 21.09.2010 г. до 30.06.2021 г., което има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2019 г. в общ размер на 55 040,66 лв. и лихви 22 941,27 лв.; Касаторката се е разпоредила с финансови активи на търговеца без да погаси изискуемите негови задължения, публичните задължения на С. - 2010 ЕООД не са погасени въпреки действията по принудителното им събиране. Първостепенният съд е приел за установено по несъмнен начин наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Христева за извършените в качеството й на управител на дружеството плащания на дивидент в нейна полза в периода 01.10.2018 г. 27.12.2018 г. в общ размер на 50 825 лв. по 6 РКО, за които не са подадени декларации по чл. 55 и чл. 201 ЗКПО и удържаният данък върху дивидента не е постъпил в приход на бюджета; извършено е разпореждане с активи в полза на управителя на дружеството в размер на 224 000 лв. (28 000 лв. съоръжения, 124 000 лв. суровини и материали, 72 000 лв. парични средства в брой) съгласно счетоводен баланс към 30.09.2019 г., приложен към молбата за обявяване в несъстоятелност на дружеството. По приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на първостепенния съд, които оплаквания следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция приема следното. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник. Тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. Предпоставките за ангажиране на отговорността в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, са правилно очертани от състава на АС Пазарджик. Първите два елемента от него касаят субекта на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление, както и съществуване на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 от ДОПК. В разглеждания случай в РД, раздел I Данни за ревизираното лице са възпроизведени вписванията в Търговския регистър (ТР) по отношение на С. 2010 ЕООД, а именно: С Решение 40/26.02.2020 г. на Пазарджишки окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик. Определената от съда начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността е 31.12.2018 г. С Решение 61/09.06.2020 г. на компетентния съд производството по несъстоятелност е спряно за срок от 1 година от вписване на решенето в ТР. С Решение 260097/17.06.2021 г., в сила от 26.06.2021 г. на Пазарджишки окръжен съд е прекратена дейността на С. 2010 ЕООД и същото е заличено от ТР последното обстоятелство е вписано в ТР на 30.06.2021 г. Производството по несъстоятелност се е развило по реда на чл. 632 от Търговския закон, без фаза по предявяване на вземанията, като при съобразяване на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е прекратил производството и е постановил заличаване на длъжника от Търговския регистър. Производството по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се развива без предявяване на вземанията, няма списък на предявените вземания, не се прилага и нормата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Според Тълкувателно решение 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Установените с оспорения акт задължения на касаторката представляват задължения на управляваното от нея и заличено понастоящем "С. - 2010" ЕООД по справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2016 г. до 31.03.2019 г.; по ГДД по чл. 92 ЗКПО за данъчните периоди от 2016 г. до 2018 г.; по декларации обр. 6 за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.06.2017 г. до 28.02.2019 г., за вноски за ДОО за осигурители за периодите от 01.12.2016 г. до 31.01.2019 г., за вноски ДЗПО УПФ за осигурители за периодите от 01.12.2016 г. до 31.01.2019 г. и вноски по ЗЗО за осигурители за периодите от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. Приходната администрация не е извършила процесуални действия в производството по несъстоятелност, свързани с предявяване пред съда по несъстоятелността на съществуващите вземания, сред които е и спорното. До постановяване на ТР 2/13.07.2020 г. по тълк. дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС на ВКС в съдебната практика по приложението на чл. 19 ДОПК е даван израз на разбирането, че публичните задължения не са в обхвата на на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, тъй като тяхното установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. А когато по реда на ДОПК публичните вземания не са надлежно установени с акт по чл. 107 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК, те няма как да бъдат предявени в производство по несъстоятелност. След постановяване на цитираното тълкувателно решение на ВКС с оглед изложените в т. 1 от него мотиви, следва да се приеме, че нормата на чл. 739 от ТЗ е приложима за всички вземания на кредитори, които в производството по несъстоятелност са определени като такива, индивидуализиран е размерът на тяхното вземане, независимо дали се касае за публични или частноправни задължения на длъжника в несъстоятелност. Извън това, неприложимостта на чл. 739 ТЗ е аргументирана с необходимостта публичното вземане да бъде надлежно установено по реда на ДОПК. Не се спори, че изброените публични вземания не са предявени в производството по несъстоятелност, което означава, че същите са преклудирани на 26.06.2021 г. когато е влязло в сила Решение 260097/17.06.2020 г. по дело 235/2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. По тези съображения касационният състав приема, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е формирал обратен извод, Административен съд Пазарджик е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което бъде постановена отмяна на РА. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито Христева е направила в размер на 4034 лв. общо за двете съдебни инстанции. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение