Решение № 4016 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 165/2021 г.

Решение № 4016 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 165/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Б., чрез адв. П. срещу решение № 1947/30 октомври 2020 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1499/2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0057247/15.06.2020 година, който материализирал процесната принудителна административна мярка (ПАМ) не е констатирано каквото и да било административно нарушение. В текста на същото било попълнено името на И. С., по отношение на който не били представени каквито и да било доказателства за качеството му в процедурата. Представената по делото Заповед № 19 А-1646/09.07.2019 година не била подписана от кмета от общината, а от заместник-кмета на същата, без да е приложена заповед за делегиране или заместване. На сочените основания прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени наложената принудителна административна мярка – принудително блокиране (задържане) на паркирано пътно превозно средство, марка "Нисан", с рег. [рег. номер на МПС], на 15.06.2020 година в 09. 10 ч., в гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев". Претендира разноски по делото. Ответникът, Е. Т., на длъжност "скобар" в Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Ответникът, Б. П., на длъжност "скобар" в Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на И. Б. срещу принудителна административна мярка – принудително блокиране (задържане) на паркирано пътно превозно средство, марка "Нисан", с рег. [рег. номер на МПС], на 15.06.2020 година в 09. 10 ч., в гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев". За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът е приел, че същата е наложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по налагането й и при правило приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът прави общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които при приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. Относно правилното приложение на материалния закон: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган: С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е установено, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство (ППС), за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. От представените по делото заповеди с № 120 А680 от 23.03.2012 г. (лист 20) и 190 А-1646 от 09.07.2019 г. (лист 21), които не са оспорени като доказателства по делото, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП се определя ОП "Паркиране и репатриране" за звено при община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране "блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС", на територията на Община Пловдив, при спазване правилата на действащите законови и подзаконови нормативни актове, както и действащите административни актове и се определят длъжностни лица от ОП "Паркиране и репатриране", които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип "скоба" на ППС, както и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС. Длъжностното лице наложило мярката в случая е Е. Т., съответно втори член от блокиращия екип – Б. П., и от приложените по делото доказателства, в това число Допълнително споразумение № 5 от 10.03.2014 г. към Трудов договор № 98 от 03.04.2013 г. (лист 22), Допълнително споразумение № 4 от 10.03.2014 г. към Трудов договор № 101 от 16.04.2013 г. (лист 24) и длъжностна характеристика за длъжността "скобар" се установява, че това лице, както и лицето Б. П., посочен в съставения констативен протокол от 15.06.2020 година като втори член от блокиращия екип, заемат длъжност "скобар", с код: 9622 0001 (според НКПД), в ОП "Паркиране и репатриране", гр. Пловдив. Гореизложеното обосновава като правилен извода на първоинстанционния съд за компетентност на органа наложил мярката на 15.06.2020 година в град Пловдив. Неоснователно е и възражението на касатора, че мярката не е във валидна форма, тъй като съставеният констативен протокол от 15.06.2020 година не обективира каквото и да било нарушение, нито наложената за него мярка: Съставеният Констативен протокол за принудително блокиране, Серия № 0057247, подписан от екипа Е. Т. и Б. П., установява, че процесният автомобил е паркиран на ул. "Йоаким Груев", гр. Пловдив, в обхвата на "Синя зона". В тежест на жалбоподателя е да докаже положителния факт на заплащане на таксата за това паркиране /по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП/. Под № 34 в Приложение № 1 към Наредбата на Общински съвет гр. Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (лист 18 а) е включена улица "Йоаким Груев", като участък с разрешено краткотрайно платено паркиране "синя зона". Тъй като жалбоподателката е паркирала в посочения участък в 09. 10 часа на 15.06.2929 година, същата е следвало да заплати такса за това платено паркиране. Такава не е била заплатена. Незаплащането на определената от ОбС гр. Пловдив такса за паркиране в участък "сина зона" е основание за прилагане на процесната мярка. Марката се налага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по заскобяване на превозното средство. Досежно спазването на процедурата по налагане на мярката и правилното приложение на материалния закон: Практиката на Върховния административен съд е еднопосочна, че по своята правна същност визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Вярно е, че законодателят не е посочил изрично, че това е принудителна мярка, но в съответствие с изискванията на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) мярката е установена в закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат (факта, че органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на изискването), установен е и начина на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство. Характерът на мярката е възстановителен, т. е. нейната цел е да се възстановят вредните последици от използването на общинската собственост, без да е заплатена дължимата за това такса. При така установения характер на принудата, фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая всички тези елементи са осъществени. Поради което и мярката е правилно наложена. Като е обосновал законосъобразност на приложената мярка, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд