Решение № 7525 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2021 г.

Решение № 7525 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София чрез юриск. Д. Дуевски за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 4 АПК на влязло в сила решение № 6885/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6295/2019 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която същото е оставено в сила с решение № 15528/15.12.2020 г. по адм. дело № 1037/2020 г. на ВАС, Трето отделение, в която е уважен иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна, като е осъден КЕВР да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 523/2015 г. на Районен съд - гр. Габрово, както и в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на посоченото енергийно дружество и сумата 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 234/2015 г. на Административен съд - гр. Габрово, вкл. и ДДС и в частта за разноските за 130 лв. Ответникът по искането за отмяна "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Н. Георгиева, го оспорва и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно и следва бъде отхвърлено поради следните съображения: С решението си ВАС, Трето отделение е оставил частично в сила първоинстанционното решение на АССГ, с което КЕВР е осъден по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер 300 лв., представляващо направени от дружеството разноски за адвокат във връзка с обжалване, съотв. отменено наказателно постановление на председателя на КЕВР по нахд № 523/2015 г. на Районен съд – гр. Габрово, както и 300 лв. във връзка с обезщетението, представляващо разноски за адвокатско възнаграждение по обжалвано наказателно постановление по кнахд № 234/2015 г. на Административен съд – гр. Гарово. Със същото решение е оставено в сила решението на АССГ и в частта за разноските за 130 лв. В искането за отмяна се сочат основанията по чл. 239, т. 1 и 4 АПК. По т. 1 на посочената разпоредба се допуска отмяна на влязло в сила решение като извънинстанционен съдебен контрол в случаите, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществени значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Посоченото в искането за отмяна решение по дело С-279/09 на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239, т. 1 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение на това основание при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК при наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, но и в този случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна на решение по дело С-279/09 на СЕС има тълкувателен характер, но не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на СЕС предвид, че са постановени по преюдициални запитвания, са източник на правото и могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не могат да бъдат основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Относно твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси като съдебна практика, но не и като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Не представлява новооткрито обстоятелство и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, поради което и то не представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и до решение по дело С-2/08 на СЕС. По посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК искателят сочи съдебна практика, цитирана в искането по сходни казуси, те не могат да се подведат под правната норма на чл. 239, т. 4 АПК Тази правна норма изисква две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, а между посочените в искането за отмяна съдебни решения и решението, чиято отмяна се иска липсва посоченото пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова пълно тъждество може да се допусне отмяна на влязло в сила решение, което е неправилно, за да се преодолее противоречието, допуснато с постановяване на две противоречиви решения. В процесния случай не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК и искането е неоснователно. Липсата на един и същи спорен предмет между сочените решения не обуславя основанието по чл. 239, т. 4 АПК. В искането за отмяна се посочват много оплаквания, които са свързани с неправилност на съдебните актове на АССГ и на ВАС, Трето отделение, но те могат да се въвеждат само в производство по чл. 208 и сл. от АПК, но не и в извънинстанционно такова, каквото е производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането по чл. 239, т. 1 и 4 АПК като неоснователно, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Н. Георгиева, процесуален представител на "Електроразпределение Север" АД, на същото дружество следва да се заплатят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия