Решение № 4497 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2019 г.

Решение № 4497 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Директора на Районна здравноосигурителна каса – В. срещу решение № 1287 от 26.06.2019 г., постановено по адм. д. № 1016/2019 г. по описа на Административен съд – В., ХVІ състав, в частта му, с която негова заповед № РД-09-383 от 7.03.2019 г. е отменена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, потвърждаване на заповедта в посочената й част и присъждане на разноски. Ответникът – "Полимекс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез адвокат Маринова, в отговор от 20.08.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1287 от 26.06.2019 г., постановено по адм. д. № 1016/2019 г., в оспорената му част, съставът на Административен съд – В. е отменил заповед № РД-09-383 от 7.03.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – В., в частта й по т. І. 1, т. І. 2, т. І. 3, т. І. 4, т. І. 5, т. І. 6, т. І. 7, т. І. 8, т. І. 9, т. І. 10, т. І. 12, т. І. 13 и т. І. 14, с която на "Полимекс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. са наложени санкции "финансова неустойка" в общ размер на 1850 лв. и е разпоредено възстановяване общо на сумата 94. 95 лв., ведно със законната лихва. След преценка на съдебния акт при условията на чл. 218 АПК, с оглед релевираните от касатора оплаквания и след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, се приема следното: Процесните санкции са наложени за 13 нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуален договор № 03/1908 от 13.04.2016 г., като във връзка с тези нарушения Касата е изискала и възстановяване на изплатените суми. Цитираната разпоредба на договора е със следното съдържание: "Рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й, когато на ЗОЛ за един и същ период на лечение са предписани от ОПЛ, лекар по дентална медицина и/или от лекар-специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ-код), както и при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са отпуснати лекарствените продукти. " За да бъде прието, че фармацевтът в аптека "Поли", е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор следва да бъде отговорено на въпроса по какъв начин, при отпускане на медикаментите, той е могъл да установи факти и обстоятелствата, които са визирани като предпоставки за отговорността в хипотезите на цитираната норма. Констатациите на административния орган са свързани с факта, че преди това, в друга аптека, е извършено отпускане на медикаменти на същото ЗОЛ, които заедно с отпуснатите в аптека "Поли" водят до нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор. Приема се, че именно тази аптека е извършила нарушенията, тъй като при нея е констатирано последващото отпускане. Посоченото би било от значение за реализиране на отговорността при условие, че аптеката на "Полимекс" ЕООД, преди изпълнение на рецептурните бланки, е разполагала с информация относно видовете лекарствени продукти, количествата и датите на отпускането им от предходната аптека. При проверка на процесните рецептурни бланки се установява, че в тях не се съдържа информация, както към кой момент е предходното предписване на медикаментите от лекарите, съответно видове и количество, а също така и какви медикаменти са отпуснати от предходната аптека – видове, количество и към кой момент. При тази липса на посочените данни източник на информация за аптека "Поли" може да бъде само рецептурната книжка на хронично болния. Но видно от протокол № 5-ППВ от 11.01.2019 г., съдържанието на тези книжки изобщо не е изследвано в хода на проверката, няма извършени констатации и съответни изводи, т. е. в административния акт липсват като мотиви подобни фактически основания, които не могат да се допълват от съда. Касаторът не релевира оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а предметът на касационната проверка е дефиниран в чл. 218 АПК. Същият не представя рецептурните книжки и пред настоящата инстанция. В процесната заповед не е посочено, а и подобно обстоятелство не се твърди, че съществува регистър на НЗОК, предоставен за ползване от аптеките, от който те могат да се осведомят, че на дадено ЗОЛ, на определена дата са отпуснати медикаменти, какви видове и количества. Текстът на чл. 45, ал. 15 ЗЗО (в относимата му редакция, сега чл. 45, ал. 17 ЗЗО) посочва, че условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, в съответствие с наредбата по ал. 9. Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 (нова, обн. ДВ, бр. 31 от 2018 г., в сила от 01.04.2018 г.) от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК предвижда, че изпълнителят не носи отговорност за спазване на изискванията за предписване на лекарствени продукти от приложение № 1 на ПЛС, когато не притежава необходимата медицинска информация от представените по реда на договора документи от пациента, за лекарствени продукти, посочени в "Указанието по чл. 3, ал. 2 от договора". Следователно в конкретните случаи, при липса на информация за аптеката към кой момент лекарите са отпуснали предходните лекарствени продукти, съответно по видове и количества, както и какви медикаменти са отпуснати от предходната аптека, като видове и количества и към кой момент, то на основание чл. 13, ал. 6 от Условията, отговорността на дружеството, като собственик на аптека "Поли" не може да бъде ангажирана, както за налагане на санкции, така и за възстановяване на сумата 94. 95 лв., ведно със законната лихва. Последното е така, защото след като нарушенията не са доказани от административния орган, то плащанията не са получени неоснователно. При така установената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, съдът не е следвало да изследва срокове за отпускане на лекарствените продукти по данни, с които аптеката не е разполагала. Възраженията на касатора, които са в смисъл, че рецептурните бланки не е следвало да бъдат изпълнявани от аптеката при липса на реквизит, са ирелевантни за спора, предвид приетото от административния орган, че са били осъществени нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуален договор № 03/1908 от 13.04.2016 г. Съдебната практика следва да се прилага с оглед на конкретната фактическа обстановка по спора. Предвид изложените мотиви касационната инстанция преценява, че като е отменил заповед № РД-09-383 от 7.03.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – В., в частта й по т. І. 1, т. І. 2, т. І. 3, т. І. 4, т. І. 5, т. І. 6, т. І. 7, т. І. 8, т. І. 9, т. І. 10, т. І. 12, т. І. 13 и т. І. 14, с които на "Полимекс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. са наложени санкции "финансова неустойка" в общ размер на 1850 лв. и е разпоредено възстановяване общо на сумата 94. 95 лв., ведно със законната лихва, съдът е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК, разноски в полза на касатора не са дължими, а ответникът не претендира такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,