Решение № 831 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Интерметал ООД, гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Конов, против/ Решение 1508/07.03.2024 г., постановено по адм. дело 9580/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение РДТ-3000 1388/32-494411 от 28.07.2023 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Пловдив" при Агенция Митници и дружеството е осъдено да плати деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че необосновано на събраните доказателства съдът приел, че не е недоказан произход на внесената стока от Испания, което по същество е довело и до неправилно приложение и на материалния закон. По подробно изложени аргументи, поддържани в проведеното открито съдебно заседание и доразвити в представените писмени бележки, се настоява за отмяна на съдебния акт, с отмяна и на оспореното Решение на Директора на ТД Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД Митница Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ то пороци по смисъла на чл. 209 от АПК. Претендира юрисконсулстко възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното : Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е било Решение РТД-3000 1388/32-494411 от 28.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, потвърдено в хода на административния му контрол с Решение Р-524/32-550414 от 08.09.2023 г. на Директора на Агенция Митници, с което е разпоредена промяна на елементи от данни (ЕД) 5/15 Код на държава на произход и ЕД Задължения, по митническа декларация /МД/ с MRN 22ВG0030009157344R6 от 25.03.2022 г. като на основание чл. 77, § 1, б. а във вр. с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейски Парламент и на Съвета за създаване на митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 г. или МКС, бел. моя) и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък добавен стойност (ЗДДС) на вносителя Интерметал ООД са вменени допълнителни публични задължения за внасяне в общ размер на 51 181,20 лева, от които 42 651 лева допълнително мито /защитно/ и 8 530,20 лева ДДС, ведно с лихви за забава на основание чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че след извършена проверка на валидността на деклариран европейски произход на стоки, поставени под режим "допускане за свободно обръщение" от "Интерметал" ООД, е прието за установено, че в митническа декларация /МД/ с MRN 22ВG0030009157344R6 от 25.03.2022 г. са описани стоки, както следва Стока 1 "6 колета плосковалцувани продукти от неръждаема стомана, студеновалцувани, със съдържание на никел 8,0 % - 8,05 %, с размери: 1,20х1 500 5100 г.; 2х1000х2000 9355 кг. /произход Испания/ код по ТАРРИК 7219331000 и Стока 2 2 колета плосковалцувани продукти от неръждаема стомана, студеновалцувани, със съдържание на никел 8,02 %, с размери 3х1000 8 504 кг /произход Испания/, код по ТАРРИК 7219321000, декларирани с държава на изпращане Турция, деклариран произход в ЕД 5/15 "Код на държава на произход" EU, ЕД 4/17 Преференции 100. Изпращач на стоките е Cemsun Paslanmaz Celik, Истанбул, Турция. При декларирането са представени следните съпътстващи вноса документи фактура IHC2022000000096 от 22.03.2022 г.; износна декларация от Турция 22341300EX00234887 от 23.03.2022 г.; електронна фактура сертификат EUR 1 К0170728 с посочен в кл. 4 произход Испания, три броя анализни сертификата, издадени от Acerinox Europa, Ispania; опаковъчен лист; товарителница; декларация за външен транзит на Общността; дългосрочна декларация от доставчик. Извършена е физическа проверка на стоките, при които е установено съответствие като вид и брой на данните от МД, но също така и че са етикетирани с етикети на дружеството изпращач Cemsun Paslanmaz Celik, Истанбул, Турция, като липсват индикации за декларирания европейски произход. Поради възникнали съмнения относно декларирания произход на стоките е изискано, съответно представено от вносителя, обезпечение на основание чл. 89 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейски Парламент и на Съвета за създаване на митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, бел. моя), чийто размер е определен при съобразяване разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (наричан по-дуло само Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, бел.моя) и изчерпаните към датата на вноса приложими тарифни квоти. Извършена е и последваща проверка по линията на международното сътрудничество на основание чл. 33 от Протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход" и методите на административно сътрудничество към Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция от 25 юли 1996 г. относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, съгласно редакцията, приета с Решение 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между европейската общност за въглища и стомана и република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 година за изменение на протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО) (наричан по-долу само Протокол 1, Протокола за произход или Решение 1/2009, бел. моя), на валидността на данните в сертификат за движение EUR 1 К0170728 от 23.03.2022 г. и на документите, представени към процесната МД, резултатите от която са обективирани в писмо рег. 32-4736/05.01.2023 г. на ЦМУ на Агенция Митници, и съгласно същите официалният отговор на турските митнически власти е, че сертификатът е издаден и заверен от оторизираните митнически органи на Република Турция и съдържащата се в него информация е точна, вкл. стоките, посочени в сертификата са стоки с произход от Кралство Испания. Последвало е уведомяване на Интерметал ООД, че съгласно правилото на чл. 2, § 1 от приложимият към вноса Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 произходът на стоките, включени в обхвата на Приложение 1 към този регламент, се определя съгласно действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход на стоките, а именно чл. 60 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013 и тези на чл. 31 чл. 36 от Делегиран Регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Делегиран Регламент (EC) 2015/2446 или Делегирания Регламент, бел. моя), като в дадения му 7-дневен срок за това дружеството е представило следните доказателства във връзка са установяване произхода на процесните стоки проформа фактура за поръчка на стоки с различни дати и различни цени CMS EX220216/18.02.2022 г., CMS EX211028/28.10.2021 г. и CMS EX220107/07.01.2022 г.; фактура IHC2022000000096 от 22.03.2022 г., издаден от Cemsun Paslanmaz Celik, Истанбул, Турция, но с включени НEAT номера; 3 броя анализни сертификати от Acerinox Europa, Испания; декларация от Cemsun Paslanmaz Celik, Истанбул, Турция; дългосрочна декларация от Acerinox Europa, Испания, която е представен от износителя Cemsun Paslanmaz Celik, Истанбул, Турция; митническа декларация за внос на стоки от Acerinox Europa, Кралство Испания, за Cemsun Paslanmaz Celik А.S., Република Турция. При анализа на посочените документи административният орган е приел, че същите не установяват декларирания европейски произход на стоките, с аргументи че представените проформа фактури не са относими към конкретната доставка; новопредставената инвойс фактура се различава от първоначалната, като са добавени НEAT номера; анализните сертификати не могат да бъдат отнесени към стоките по процесната МД при липсата на доказателства за идентичност на конкретните партиди, като посочените в сертификатите заводски номера /НEAT / не са отбелязани в нито един от придружаващите стоките документи; декларацията на турски износител и дългосрочната декларация са налични към документите по вноса, но не съдържат информация по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 952/2013; данните в износната декларация относно стоките внесени в Република Турция от Кралство Испания не могат да бъдат стоките, декларирани с процесната МД. С писмо рег. 32-166277/03.03.2022 г., редовно връчено на Интерметал ООД, дружеството е уведомено на основание чл. 26 от АПК за откриване на производството по издаването на утежняващото го решение на административния орган и за мотивите към също, като му е предоставена и възможност за становище. Последвало е издаването на оспорения пред съда индивидуален административен акт. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният митнически акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът след като е анализирал определени разпоредби от общностното законодателства, относно установяването и доказването на произхода на стоките, е приел за обосновани фактическите основания на издаденото решение за недоказана идентичност на процесните стоки с тези, внесени от турския износител от Кралство Испания в Република Турция преди процесния внос, по съображения, аналогични на изложените от административния орган при анализа на депозираните две групи документи. При недоказаност на декларирания европейски произход е възприел стоките като такива с произход Република Турция. Приел е при това, че е налице и правно основание за начисляване на мито и ДДС в определените с митническия акт размери. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Всъщност спорът между страните е единствено и само относно това доказал ли е вносителят декларирания европейски произход на процесните стоки (както настоява касаторът) или не (становището на административния орган, споделено изцяло и от съда), доколкото с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифни квоти, посочени в Приложение IV.1, във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в Приложение I, в т. ч. с код по КН 72193310 и код по КН 72193210, с определени в Приложение III.2 спрямо кои държави, от които произхождат продуктите, се прилагат мерките, предвидени в член 1, измежду които и Турция. Както е изложено и в касационната жалба, а очевидно не се и оспорва от Директора на ТД Митница Пловдив, приложими към разрешаването на този спор са правилата относно установяване на т.нар. непреференциален произход на стоките, дефинирани в чл. 60 и сл. от МКС и чл. 31 чл. 36 и Приложение 22-01 от Делегиран Регламент (EC) 2015/2446, както следва от изричното правилно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. Самият Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 намира своето основание и в чл. 12 от Споразумението, сключено между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, относно търговията с продукти, влизащи в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по чл. 60 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, поради което и както настоява касаторът всъщност дерогира правилата, установени с посочения Протокол 1, за установяване произхода на стоките. Съществено е, че в посочените чл. 59, 60 и 61 от МКС се съдържат базовите разпоредби за установяване непреференциален произход на продуктите, като според чл. 60, § 1 за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. Водещото правило за придобиване на непреференциален произход за стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, е посочено в чл. 60, § 2 от МКС, а именно, че те "произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий от производството". Тази разпоредба е доразвита в членове 31-36 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446. Правилата за непреференциален произход са въведени в член 32 "Стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия": "Счита се, че стоките, изброени в приложение 22-01, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила". В чл. 34, § 1 от Делегирания регламент, озаглавен минимални операции лимитативно са изброени и тези от тях, които за целите на придаване на произход не се считат за съществена, икономически обоснована преработка или обработка, сред които попадат и операциите за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им (проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции) или операциите, улесняващи експедицията или превоза буква а; простите операции, състоящи се в нарязване буква б; промени в опаковката буква в. В същия смисъл е и забележката към относимата в случая Глава 72 от Приложение 22-01 към Делегирания регламент, съгласно която За целите на тази глава се смята, че промяна в класирането в резултат единствено на рязане не придава произход. Най-сетне следва да се отбележи и че Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 не въвежда задължение за представяне на конкретен документ, доказващ произхода на визираните с него стоки. Член 2, § 1 предвижда единствено че произходът на стоките се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход, а чл. 61 от МКС въвежда правомощието за митническите органи да изискат от декларатора да го докаже. Противно на възприетото от състава на АССГ настоящият касационен състав приема, че Интерметал ООД се е справил с така възложената му доказателствена тежест и необосновано спрямо доказателствата по делото съдът е приел обратното. Фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на идентичността на част от първоначално изнесените от Европейския съюз стоки с произход Кралство Испания и внесени в Република Турция и тези в последствие декларирани с процесната МД за допускане за свободно обращение, не могат да бъдат споделени. Така от данните, съдържащи се в приложените опаковъчен лист и проформа инвойси, към които първият препраща, е видно, че се касае до стоки произведени от ACERINOX; при вноса самите стоки са придружени от анализни свидетелства, издадени именно от този производител, като митническите органи не са поставили под съмнение обстоятелството, че се касае до стоки, обхванати от тези анализни свидетелства; данните за това са потвърдени от турския износител, който е представил на разположение и допълнителни доказателства; а също така са проверени и потвърдени в хода на осъществената от турските митнически власти проверка на автентичността и достоверността на данните в представения сертификат за движение EUR 1 К0170728 от 23.03.2022 г. и на документите към процесната МД, в хода на инициираната от българските митници процедура по последващ обмен на информация, по реда, дефиниран в чл. 33 от Протокол 1. Следва да се посочи, че макар и разпоредбите на митническото законодателства в областта на непреференциалния произход на стоките, да не предвиждат както се посочи по-горе, доказване на същия посредством конкретен документ, няма никаква пречка според този състав на съда да се съобрази приложеният сертификат за движение EUR 1 К0170728 от 23.03.2022 г., още повече при конкретно получения отговор в рамките на проведеното по реда на ДЯЛ VI ДОГОВОРЕНОСТИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, чл. 33 и сл. от Протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход" и методите на административно сътрудничество производство. Във всички случаи се касае до официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй който е издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, данните от който са потвърдени и посредством останалите, приложени по делото документи. Или основателни са оплакванията на касатора, насочени към обосноваността на оспорения съдебен акт, и неправилно съставът на АССГ е възприел, че не е установена търсената идентичност на стоките, внесени от Кралство Испания в Република Турция, и тези, внесени от Република Турция в Република България с процесната декларация. Такова установяване е извършено, а и доколкото по делото не се спори, че турският износител е осъществил единствено минимални операции по смисъла на чл. 34, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 (като нарязване, опаковане, етикетиране), не може да се приеме, че същите са достатъчни да придадат произход на стоката от Република Турция на основание чл. 60, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. При тези факти доказан европейски произход на стоките, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че са на налице основание за промяна на данните от процесната МД и начисляване на допълнителни задължения за защитно мито на основание Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, респ. на ДДС, ведно с лихви за забава, което е сторено с оспорения митнически акт. По тези съображения, първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, засегнато от касационните пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, като вместо това се постанови отмяна на оспореното Решение не Директора на ТД Митница Пловдив, като незаконосъобразно. От доказателствата по делото не се установява административното производство да е инициирано от Интерметал ООД, поради което и не се следва връщане на преписката на административния орган. Претендираното възстановяване на внесените суми за мито и ДДС е въпрос на отделно производство, което следва да бъде инициирано от юридическото лице. Липсва заявена претенция за разноски от страна на касатора пред настоящата инстанция, поради което и съдът не дължи произнасяне. Предвид изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна. Водим горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение