Решение № 2656 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 80/2021 г.

Решение № 2656 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 80/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 17513/10.12.2020 г. (№ 35369/10.11.2020 г. на първоинстанционния съд), подадено от О. Шаренкапов, от гр. Самоков, [адрес], със съдебен адрес в гр. София, ул. "Стефан Малинов", бл. 1, ап. 27, чрез адвокат Л. Ценова от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 1393/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5673/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С описания съдебен акт е отменено решение № 7120 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6545/2018 г. на Административен съд София – град (АССГ) и вместо него е поставено ново по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на О. Шаренкапов против заповед № 2567/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор по приходите" с ранг V старши в отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП - София. В искането за отмяна са заявени конкретни основания с позоваване на нормата на чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че са налице ново обстоятелство от съществено значение за правния спор, което се установява с представянето на нови писмени доказателства. Според искателя, новото обстоятелство се изразява в последвало уволнението му, преразпределение на функциите на закрития отдел "Оперативни проверки" към други административни звена, както и установената липса на предварителна организация на дейността на новосъздадения отдел "Проверки" в дирекция "Контрол" към ТД на НАП. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, се състои в обвързаността му с решаващите мотиви на касационната инстанция за наличие на реално съкращение на заеманата от Шаренкапов длъжност "главен инспектор по приходите". Доколкото тричленният състав е споделил твърдението на органа, че длъжността е съкратена, се поддържа, че представените документи, удостоверяващи запазване на възложените й функции, представляват нови доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото и основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по искането за отмяна – изпълнителният директор на НАП - София, чрез процесуален представител юрк. Ралева, оспорва искането. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 1393/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5673/2019 г., Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК е отменил решение № 7120 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6545/2018 г. на АССГ, с което по жалба на О. Шаренкапов е била отменена заповед № 2567 от 1.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП - София. За да отмени описаната заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Шаренкапов като главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки", считано от 3.06.2018 г., АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити, при липсата на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. При сравнение на представените по делото длъжностни разписания на ТД на НАП - София, съдът е установил, че с ново длъжностно разписание, в сила от 1.05.2018 г., е извършена промяна в структурата на ТД на НАП - София, в т. ч. Дирекция "Контрол", в която е налице намаление на числеността и броя на отделите, които от пет са станали четири, а съществуващият по старото длъжностно разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. Съдът е счел, че длъжността "главен инспектор по приходите", заемана от жалбоподателя, фигурира в новото длъжностно разписание в ТД на НАП - София, в сила от 1.05.2018 г., като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Анализирайки представените длъжностни характеристики за длъжността - преди и след съкращението, съдът е приел, че функциите на съкратената длъжност са прехвърлени в нови щатни бройки на длъжността "главен инспектор по приходите", в сектор "Мобилни групи" в отдел "Оперативни дейности", Дирекция "Оперативни дейности", Главна Дирекция "Фискален контрол". АССГ е акцентирал на неспазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, посочвайки че в случая е приложима разпоредбата на чл. 87а ЗДСл., според която при преобразуване на администрацията в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Закриването на администрацията, в която е бил назначен жалбоподателят, в структурата на ТД на НАП – София и преминаването на длъжностите в структурата на ЦУ на НАП - София, според съда налага извод, че в конкретния казус не е налице съкращаване на длъжността по смисъла чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, респ налице е основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. За да отмени първоинстанционното съдебно решение и обоснове обратния правен резултат, тричленният касационен състав на Върховния административен съд е приел, че делото е решено при правилно установена фактическа обстановка, но при противоречащи на събрания доказателствен материал правни изводи относно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Според тричленния състав, решаващият съд неправилно е приел, не е налице реално съкращаване на длъжността "Главен инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, т. к. видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в четири отдела, като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София по двете длъжностни разписания - действащото до 1.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице редукция на щатната численост с 6 бройки, които са за длъжността "главен инспектор по приходите", "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Установено е от приложените длъжностни разписания, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. Като несъответен на доказателствата е приет изводът на първоинстанционния съд, че няма съществени разлики между функциите на длъжността "главен инспектор по приходите", заемана от жалбоподателя в отдел "Оперативни проверки" и същата длъжност в отдел "Оперативни дейности" дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП. След поетапен анализ на възложените функции и задължения на двете длъжности касационният съд е приел, че изброените задължения, сочещи значителни различия между сравняваните длъжности "главен инспектор по приходите", налагат извод за липса на пълно запазване на системата от функции и задължения, присъщи на заеманата от жалбоподателя длъжност, т. е. за реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като позиция по длъжностното разписание и като система от изисквания за заемането й, функции и задължения. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, който предвид липсата на доказателства относно датата, на която подателят е узнал за новото обстоятелство, се определя съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 АПК. Т. к. с нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИПОРНС) е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към ЗМДВИПОРНС, а извънредното положение в Република България е отменено с изтичането на срока му на 13.05.2020 г., то следва, че депозираното на 10.11.2020 г. искане за отмяна, е в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи: указания изх. № 20-00-99/6.06.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП до директорите на ТД на НАП; Указания за създаване на организация в ТД на НАП за извършване на проверки в обекти, утвърдени от заместник-изпълнителния директор на НАП, които са неразделна част към указания изх. № 20-00-99/6.06.2018 г.; заповед № 3 ЦУ-977/18.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП за утвърждаване на процедури и инструкции на дирекция "Контрол"; заповед № 3 ЦУ-1007/23.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП за допълнение на заповед № 3 ЦУ-997/18.07.2018 г.; указания изх. № 20-00-136/31.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП до директорите на ТД на НАП за допълнение на указания изх. № 20-00-99/06.06.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП; молба от О. Шаренкапов до НАП вх. № 94-О-25/13.08.2020 г.; писмо изх. № 20-00-3433#1 от 26.08.2020 г. на НАП. Нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са само писмените доказателства за обстоятелства, съществували при приключване на устните състезания в инстанцията по същество, които страната при полагане на дължимата грижа не е могла да представи по делото. Всички писмени доказателства с дати между 6.06.2018 г. и 31.07.2018 г., на които са основава искането, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. са били създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено касационното решение, и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Те са били или са могли да станат известни на оспорващия и при грижа за интереса му да се представят по делото. Следователно, те не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение, дори да са правно или доказателствено релевантни. Основание за отмяна биха били новооткрити, респ. новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В случая създаването на документите, касаещи организацията на работа, хронологично следва разпоредената със заповед № 3 ЦУ-560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП щатна реорганизация, както и извършеното въз основа на нея уволнение на искателя със заповед № 2567 от 1.06.2018 г. Последният е могъл да се снабди с тези документи и в хода на истанционното производство, поради което същите не биха могли да представляват новооткрити доказателства. Не са и новосъздадени, защото датите на постановяването им предхождат постановяването на окончателния съдебен акт. Допълнителен аргумент за отхвърляне на искането е и обстоятелството, че описаните вътрешнослужебни документи не касаят обстоятелства, които са от съществено значение за спора, развил се пред АССГ и Върховния административен съд, което е задължителна предпоставка за наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Фактическите основания, послужили за прекратяване служебното правоотношение на искателя за длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП София, Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки", считано от 3.06.2018 г. и посочени от органа по назначаването, нямат нищо общо с удостоверяваните с представените документи обстоятелства относно последващата вътрешна организация на работата в структурите на НАП, поради което последните не биха могли да доведат до различен извод при постановяването на съдебното решение. Тези обстоятелства не са били предмет на доказване в първоинстанционното производство, поради което и с представянето на документите, който ги установяват, не се обосновава посоченото основание за отмяна. След като документите предшестват атакуваното решение, могли са да бъдат представени и не са от значение за делото, т. к. са неотносими към правилността на правния извод относно неоснователността на жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, се налага извод за липса на предвидените в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК предпоставки. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на НАП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,