Решение № 2954 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2020 г.

Решение № 2954 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Хепи Дриймс" ЕООД, подадена чрез адвокат Стоянов от САК, против решение № 3442 от 30.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 1688 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С340-0403487/29.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че налагането на принудителната административна мярка е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказаното лице, т. е. преди издаване на наказателното постановление. Релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че отразеното в обстоятелствената й част не отговаря на действителните факти и обстоятелства, установени при извършената проверка. Счита, че не са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тъй като при извършеното плащане на контролната покупка е издаден фискален бон на обща стойност 23, 47 лв. от фискалното устройство, което е видно от изведената КЛЕН, и не са взети предвид обясненията на сервитьора, приел поръчката, според които е извадил фискален бон от фискалното устройство, но е забравил да го сложи в сметкника. Намира, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в противоречие с целта на закона, съобразно чл. 22 от ЗАНН, и в несъответствие с принципа на съразмерност. Възразява и относно изложените мотиви за продължителността на срока на запечатване, които счита за бланкетни и несъстоятелни. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Илиев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С340-0403487/29.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Хепи Дриймс" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – пицария "Калабрия", находящ се в гр. София, ул. "Гюешево" № 27, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. и заповед № 3766/25.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 22.01.2020 г. в 13: 24 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - пицария "Калабрия", при която посредством направена контролна покупка от обедното меню на стойност 22, 47 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство. Сумата е заплатена от инспектор по приходите в отдел "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол". Плащането е прието от управителя на обекта. След легитимация на проверяващите е разпечатан дневен финансов отчет от наличното фискално устройство и отчет на фискалната памет, видно от които сумата от 22, 47 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Изготвен е опис на паричните средства в касата от управителя, съгласно който фактическата наличност в касата към момента на проверката е в размер на 350 лв., а от изведения дневен финансов отчет е видно, че разчетената касова наличност, регистрирана чрез фискалното устройство е в размер на 187, 60 лв. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 162, 40 лв., която представлява въвеждане на пари в касата, които не са отразени във фискалното устройство. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0403487/22.01.2020 г., който е подписан от представляващия дружеството с отбелязване "нямам възражения". При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Първоинстанционният съд правилно, установявайки релевантните факти, е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви за приетите правни изводи въз основа на установените в административното производство факти, които се споделят от настоящия касационен състав. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и разпечатка от КЛЕН безспорно се установява, че от "Хепи Дриймс" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал представения в подкрепа на възраженията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение фискален бон от 22.01.2020 г. на стойност 23, 47 лв., издаден в 12: 47 часа, и дадените в тази връзка писмени обяснения на лицето, изпълняващо длъжността сервитьор в заведението, че това е изведения от фискалното устройство бон за изпълнената поръчка, но е забравил да го представи на клиентите, тъй като е обслужвали други маси. От една страна, има разминаване в стойността и часа на покупката - фискалният бон от 12: 47 ч. е за покупка на обща стойност 23, 47 лв., а установеното при проверката нарушение е за неиздаване на фискален бон на обща стойност 24, 47 лв. преди легитимация и започване на проверката в 13: 24 ч. От друга страна, съобразно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. следва едновременно с получаване на плащането да издаде фискален бон и да го предостави на клиента, а в случая плащането е извършено и предадено на управителя на дружеството непосредствено преди проверката, започнала в 13: 24 ч., и по делото няма данни към този момент да е издаден фискален бон. Твърденията на касационния жалбоподател, че установената разлика между касовата и фактическата наличност на паричните средства във фискалното устройство се дължи на начално салдо от 162, 40 лв. при започване на работа на обекта, записано в касовата книга, е защитна теза, която е останала недоказана по делото. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Законосъобразен е и извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Правилно е прието, че при определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност. Административният съд правилно е приел за неоснователни възраженията за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото акта засяга законните интереси на адресата само в най-необходимата степен. Правилно са преценени като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на наказателно постановление не опорочава административното производство, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на наказателно постановление. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (Изм. -ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност. Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като с оспореното в настоящото производство съдебно решение е присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,