Решение № 15448 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2010 г.

Решение № 15448 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Павлин Желязков Чорков, против решение № 175/14.04.2010 г. по адм. д. № 123/2010 г. на Административен съд Хасково като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 233 от ЗМВР, съдът е отхвърлил жалбата на Павлин Желязков против заповед № 59/02.02.2010 г. на ВНД началник ГПУ-Свиленград, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР му е наложено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съдържа фактическо описание на извършеното дисциплинарно нарушение и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел, че е доказано единствено едно нарушение на Етичния кодекс - т. 17, б. "А", което е достатъчно да обоснове квалификацията за дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Решението е правилно като съдът е изложил подробни правни съображения относно осъществения по реда на чл. 164 АПК съдебен контрол на оспорената заповед в съответствие с критериите, посочени в чл. 146 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 17, б. "А" от Етичния кодекс, като се е движил с превишена скорост в населено място, управлявайки личния си автомобил, констатирано от контролните органи по КАТ. Допускането на такова нарушение обуславя наложеното дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът законосъобразно не е възприел довода на жалбоподателя, че липсата на съставен акт и наказателно постановление, оборват наличието на правно основание за дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на чл. 224, ал. 4 ЗМВР изрично предвижда дисциплинарната отговорност да се носи от служителите на МВР, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Жалбоподателят е дал писмени обяснения по случая, освен това му е била предоставена и втора възможност за такива обяснения в указания му от административния орган срок, от която възможност той не се е възползвал, поради което не е налице нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение