Решение № 7 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50114/2016 г.

Решение № 7 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50114/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 1139/1.06.15 по г. д. № 1158/15 - с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, 9с., от 19.01.15 по г. д. № 17267/13 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за заплащане на общо 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. С определение № 642/14.10.2016 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса от кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на претендираното обезщетение от ексцес, тъй като искът е погасен по давност. Посочил е, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице от застрахователя по гражданска отговорност за вреди от ПТП, вкл. при ексцес, е момента на настъпване на застрахователното събитие. При това положение и доколкото ексцесът е настъпил към 12.07.11, т. е. след изтичане на общата петгодишна давност считано от датата на ПТП 7.01.05 г., то правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искът е погасен по давност. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" - за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата - т. е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда - не от момента на ПТП. Това е така, доколкото отговорността за непозволено увреждане, респективно правото на обезщетение в границите на чл. 51 ЗЗД, възниква едва с проявлението на всички елементи от фактическия състав, който го поражда - независимо от това кога се проявява вредата - в момента на извършването на деянието или след него. В този смисъл е постановено тълкувателно решение - № 1/14 от 23.12.15 на О. на ВКС /т. 4/, с което практиката на съдилищата по този въпрос е уеднаквена. По касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че давността по предявения пряк иск на увредения за обезщетяване на вреди от ексцес започва да тече от деня на проявяване на вредата - т. е. от датата на съответното влошаване на здравето му спрямо първоначалната му увреда. В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, който се състои в 4 групи влошавания на здравословното състояние - като настъпването му се свързва съответно от дати 6.06.13 г., 10.06.13, 12.07.11, 12.07.11. Доколкото исковата молба е подадена на 17.12.13 г., към тази дата претенциите - по отношение на които е приложим общият 5годишен давностен срок, не са погасени по давност. Като е приел противното и е отхвърлил предявения иск, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна отхвърлянето на иск само по съображения, че е погасен по давност-без да са обсъдени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, респективно без да е налице разглеждане на претенцията по същество и без да е формиран извод дали тя е основателна или не по съответните пера - поотделно за всяко от претендираните увреждания - при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. При направено възражение за погасяване на иск по давност, съдът е длъжен първо да разгледа същия по същество - като изложи мотиви по фактическата и правна страна на спора, обсъждайки всички доказателства, доводи и възражения на страните - и едва след като формира извод дали претенцията е основателна или не, ако я приеме за основателна и съответно определи размера й, да прецени дали тя е погасена по давност. В. съд /а и първоинстанционният/ не е процедирал по гореописания начин - а това е довело както до препятстване произнасянето на касационната инстанция, така и до неизясняване на спора. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните за наличие или липса на ексцес по всеки един от пунктовете на исковата молба, както и по събиране на доказателства /преразпит на вещи лица, респективно допълнителна експертиза/ във връзка с изясняване на неуточнени от заключението на вещите лица обстоятелства - налице ли са всички претендирани влошавания на здравословното състояние на ищеца /макар вещите лица да заявяват общо, че ексцес има, заключението не съдържа достатъчно ясни отговори на поставените въпроси (№ 5, № 8, № 9), в това число липсва конкретно произнасяне във връзка с четвъртата група влошавания (не става ясно налице ли е твърдяното влошаване по пункт четвърти от исковата молба /блок прешлен С5-7, медианна дискова херния С3-4 и С4-5 с компресия между модулната, посттравматична киста в миелона с размер 4мм на ниво С5; умерена към тежка спастична парапареза с повишен мускулен тонус, клонуси на ходилата, спастично-паретична походка с помощно средство/, то различава ли се от влошаването, описано по пункт първи от исковата молба /в частта, в която се говори за състояние след спиндоза с образуване на блок между телата на С5, С6 и С7, костномозъчен едем на същите прешлени, постмиеломатична киста с диаметър 4мм в миелона на нивото на прехода на С5-С6/, обхванато ли е от обезщетението по предходното дело - изцяло или частично - с ясно посочване кое точно влошаване от всички в четвърти пункт от исковата молба е обхванато и кое не/; на кои дати са възникнали/открити групираните в четири пункта влошавания, какви точно са симптомите и последиците на всяко от тях, респективно до какви преки последици за качеството на живот на ищеца, болки и страдания води всяка от четирите групи влошавания. Тази информация е необходима за преценка основателна ли е претенцията по всеки един от четирите пункта на исковата молба, от коя дата следва да се определи евентуално дължимо обезщетението за всеки отделен ексцес, какъв да е неговият размер, а от друга страна точната индивидуализация на ексцеса внася яснота относно обхвата на обезщетените вреди и е важна с оглед евентуално предявяване на бъдещи претенции за заплащане на обезщетения от нови твърдяни ексцеси. При новото гледане на делото и с оглед изискванията на чл. 6 Е., въззивната инстанция следва да процедира с максимална бързина предвид вече настъпилото забавяне и обстоятелството, че се касае за спор, засягащ съществени права и интереси на жалбоподателя. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС, III ГО,