Решение № 335 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2020 г.

Решение № 335 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Гогаджов и В. Гогаджов, чрез адв. Караманолева като процесуален представител, срещу решение № 87 от /27.03.2020 г., постановено по адм. дело № 299/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменено разрешение за строеж № 36/14.06.2019 г. на главния архитект на община Златоград. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на община Златоград и община Златоград не вземат становище. Ответниците - И. Апостолова, чрез пълномощника си адв. Печилкова и Н. Биволева, чрез пълномощника си адв. Гочев, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е разрешение за строеж (РС) № 36/14.06.2019 г., издадено от главния архитект на община Златоград, с което на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ на настоящите касатори е разрешено строителство на "плътна ограда с височина до 2, 20 м в УПИ V-1098, кв. 79 по плана на гр. Златоград (ПИ с идентификатор 31111.ЗЗ. 370 по КК на града). РС е мотивирано с решение № 130/1.04.2019 г. на Административен съд - Смолян и конструктивно становище по чл. 147, ал. 2 ЗУТ за изпълнение на строежа изцяло в собствен имот. За да отмени оспореното пред него РС, съдът приема жалбата на И. Апостолова за допустима, а по същество - за основателна. Излага съображения за издаване на административния акт от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обосновава извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, тъй като макар и предвиден изцяло за изграждане в УПИ V-1098, собственост на възложителите, разрешеният строеж представлява надграждане (надстрояване) на съществуваща ограда, която е разположена поравно в този и съседния УПИ VI-1112, поради което съгласието на собствениците му е необходимо, а такова не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неснователно е възражението на касаторите, че съдът се произнася по недопустима жалба, подадена от лице извън кръга на заинтересованите съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ. По делото не се спори, че оспорващата в първоинстанционното производство И. Апостолова е съсобственик на УПИ VI-1112, кв. 79 по плана на гр. Златоград, съседен на имота, в който е разрешено строителството. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между двата имота е изградена ограда с ширина от 50 см и височина на плътната част от 30-40 см съгласно РС № 90/1971 г., разположена поравно в тях. В случая се предвижда надграждане/ надстрояване на тази ограда с височина до 2, 20 м в частта на нейната половина, попадаща в УПИ V-1098, собственост на касаторите, като се уширява допълнително с 10 см. При тези данни правилен е изводът на съда, че оспорващата Апостолова като носител на вещни права в УПИ VI-1112 е засегната от строителство с такива характеристики, поради което има качеството на заинтересовано лице на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Проверката относно спазването на предпоставките, предвидени в чл. 48 ЗУТ, вкл. относно необходимостта от наличие на съгласие за изпълнение на предвиденото строителство е по съществото на спора и не обуславя извод за ненадлежна процесуална легитимация на Апостолова да оспори издаденото РС. В тази връзка отричането на качеството й на заинтересовано лице би поставило в невъзможност засегнат собственик да упражни правото си на защита при разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ строеж. Настоящият състав споделя извода на съда за неспазване на изискванията на чл. 48, ал. 3 ЗУТ при издаване на оспореното разрешение за строеж. Безспорно е установено, че в случая между УПИ V-1098 и УПИ VI-1112 е изпълнена ограда с височина на плътната част под 0, 6 м въз основа на строително разрешение, разположена с равни части в двата имота. Предвиждането на нейното надграждане върху половината на същата води до извод, че разрешеният строеж засяга съществуващата обща ограда. Спорът е относно необходимостта от изрично писмено съгласие на собствениците на съседния УПИ за разрешаване на строителство с посочените характеристики, представляващо частично надстрояване на наличната ограда до нормативно предвидената височина съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУТ. В чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ са уредени две хипотези за разполагане на оградите към съседните урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част над 0, 6 м - с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителя в зависимост от наличието или липсата на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. По делото е установено, че е спазено условието относно изискуемото разстояние от оградата до жилище в първия етаж на сградата в съседния УПИ. В случая се предвижда намеса върху съществуващия строеж, въпреки че е само в частта, разположена в имота на възложителите, водеща до изменение на вида и параметрите на изпълнената на място ограда, за която се изисква съгласие на собствениците на съседния УПИ, след като е разположена и в техния имот. Хипотезата на надстрояване на вече съществуваща ограда, разположена с равни части в двата имота само в частта откъм единия имот не е предвидена в ЗУТ, поради което разрешаването й без съгласие на собствениците на засегнатия УПИ би представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ. Такова съгласие не би било необходимо в случай, че се предвижда напълно нов строеж, разположен изцяло в имота на възложителите, който няма обща основа с наличната ограда, т. е. не я засяга по аргумент от ал. 4 на същата разпоредба. Предвид изложеното законосъобразен и обоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспореното пред него разрешение за строеж поради неизпълнение на едно от условията по чл. 48, ал. 3 ЗУТ - изрично писмено съгласие от страна на собствениците на УПИ VI-1112. Отмяната на заповедта на началника на РДНСК - Южен централен район, с която е отхвърлена жалбата на касаторите срещу отказ на главния архитект на община Златоград да издаде разрешение за строеж по тяхното заявление и отмяната на този отказ с влязло в сила решение по адм. дело № 7/2019 г. на същия съд, не задължава административният орган да се произнесе с позитивен акт, доколкото отказът е отменен на процесуално основание поради липса на изложени мотиви в него. В този смисъл направеното възражение, че като издадено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение разрешението за строеж не подлежи на отмяна, е неоснователно. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника И. Апостолова за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите С. Гогаджов и В. Гогаджов следва да бъдат осъдени да й заплатят такива в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г. Искането на ответника Н. Биволева за присъждане на разноски е направено и доказателства за извършването им са представени на 17.11.2020 г., след приключване на касационното производство, поради което е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Таня Радкова: Не съм съгласна със становището на мнозинството на състава относно материалната незаконосъобразност на оспореното пред административния съд разрешение за строеж. В конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ, съгласно която при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0, 6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Предмет на разрешението за строеж е плътна ограда с височина до 2, 20 м, която да се изпълни изцяло в УПИ V-1098, кв. 79 по плана на гр. Златоград, собственост на касаторите. Разпоредбата е приложима именно в случай на липса на съгласие, каквото безспорно не е дадено от собствениците на съседния УПИ VI-1112. Условието относно разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е спазено, поради което оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие с материалния закон. Няма нормативна пречка строежът да се реализира чрез надграждане на съществуващата на място ограда, за която е установено, че е изпълнена с равни части в двата имота. След като това е предвидено да стане единствено в половината от нея, попадаща в имота на възложителите, то по никакъв начин не се нарушават или засягат притежаваните върху съседния имот вещни права. В противен случай би се стигнало до невъзможност да се разреши построяването на ограда между два имота в рамките на допустимата височина на плътната част над прилежащия терен съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУТ при липса на дадено съгласие, когато строителството се осъществява изцяло в собствен имот. По изложените съображения считам, че оспореното разрешение за строеж е материално законосъобразно, поради което постановеното съдебно решение като неправилно следва да се отмени, а жалбата на И. Апостолова – да се отхвърли като неоснователна. Съдия: /Таня Радкова/