Решение № 251 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2007 г.

Решение № 251 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на С. Г. К. и Н. А. К. срещу решение № 1* от 19.12.2006 г. по гр. д. № 969/2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Т. П. Ж. и Г. С. Ж. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението от 20.06.2003 г. и допълнителното решение от 30.10.2003 г. по гр. д. № 755/2002 г. на Варненския районен съд и е приел за установено по отношение на ответниците С. Г. К. и Н. А. К., че ищците Т. П. Ж. и Г. С. Ж. са собственици на имот, представляващ ПИ № 3* по ПНИ на м. "Траката", одобрен със заповед № РД-06-7706-20/2006 г., с площ от 649 кв. м., а по план 647 кв. м., идентичен на имот № 179 по КП "Траката - разширение" от 1990 г. неодобрен, при посочени граници, въз основа на покупко-продажба с нот. акт № 93/13.08.1998 г. от праводатели, които се легитимират с решение № 381/25.11.1996 г. на ПК В., и е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нот. акт № 96, т. IV, рег. № 6* дело № 678 от 17.10.2001 г. на нотариус О. Ш., и е осъдил ответниците да заплатят на ищците 232 лв. разноски. Въззивният съд е приел, че с решение № 381/25.11.1996 г. на ПК В. на праводателите на ищците- Р. К. и К. Д. като наследници на И. Ф. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху лозе от 649 кв. м. в терен по § 4 ЗСПЗЗ, представляващ имот № 1* по КП от 1956 г. с посочени граници, а по КП Т. от 1990 г. имотът е № 179 с описани граници, като имота е индивидуализиран и със скица към решението № 21/10.02.1997 г. Възстановеният имот е идентичен със заявения под № 6 в заявлението пред ПК. Съдът е направил извод, че реституционният акт е законосъобразен. Решението на ПК е постановено преди измененията в § 4к ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999 г./, поради което пораждането правото на собственост на праводателите на ищците не е поставено под условие издаване заповед на кмета. С постановеното решение на ПК правото на собственост върху имота е възстановено и като собственици те са могли да го прехвърлят на ищците с нот. акт от 1998 г. С одобрения ПНИ Т. със заповед № РД-06-7706-20/2006 г. процесният имот е индивидуализиран с № 3* който е идентичен с имот № 179 по КП Т. Имотът е идентичен с предоставения за ползване на ответника К. О. претендират, че са придобили право на собственост срещу заплащане по реда на § 4 и сл. ЗСПЗЗ, снабдили са се с констативен нот. акт № 96/2001 г. Но нямат противопоставими права на ищците, тъй като нито се твърди, нито е установено наличие на сграда в имота- предпоставка по § 4а, а не са налице и предпоставките по § 4б, тъй като имота не отговаря на изискванията за отстояние от населеното място и крайбрежната ивица. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд след като е обсъдил събраните доказателства- писмени, гласни и заключения на вещи лица, обосновано е приел, че е налице идентичност между заявения и реституирания имот. Изводът за законосъобразност на реституционния акт е правилен. Правото на собственост на Ф. върху заявения имот е установено с емлячен регистър съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, видно от приложената преписка на ПК- В., а от удостоверението от 1993 г. в същата преписка е установено, че нейни наследници са дъщерите й К. Д. и Р. К. праводателите на ответниците. Правилно въззивният съд е преценил, че решението на ПК от 1996 г. е актът, с който е извършена реституцията, и към момента на постановяването му- преди измененията в § 4к ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999 г./ не се изисква издаване на заповед на кмета на общината. Неоснователен е доводът, че ползувателя не бил обезщетен. Обезщетяването на ползувателя има значение само ако е построил сграда, а в случая такава няма. Неоснователно се поддържа от касаторите, че ПНИ не е влязъл в сила. Наличието на издадена скица по одобрения със заповед № РД-06- 7706-20/2006 г. ПНИ обуславя извод, че същият е влязъл в сила, щом като изрично не е отбелязано, че не е влязъл в сила. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищците, които владеят процесния имот, са собственици на същия на основание договора за продажба с нот. акт, като са придобили собствеността от лицата, на които собствеността върху тази земеделска земя преди масовизацията е възстановена с решение на ПК, а ответниците не могат да противопоставят свои права върху имота, предвид липсата на предпоставките, както по § 4а, така и по § 4б ЗСПЗЗ. Не са налице заявените основания за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.