Решение № 220 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г.

Решение № 220 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Г. И. Д. против въззивно решение № 2 от 12.01.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 288/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл. 348, т. 2 НПК, който се поддържа и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия. Правят се алтернативно две искания- отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна и моли решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, не са допуснати сочените нарушения, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Плевенският окръжен съд с присъда № 411 от 28.11.2008 г. по н. о. х. д. № 456/2008 г. е признал подсъдимия Г. И. Д. за виновен в това, че през периода 26.11.2002 г. - 01.12.2002 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплашване принудили Г. Г. да извърши нещо противно на волята си - да им предаде сумата от 2000 лв. и с това му причинили значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213А ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението н а наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважен е гражданският иск за имуществени вреди в размер на 2000 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2002 г. до окончателното изплащане. Великотърновският апелативен съд с решение № 2 от 12.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 288/2009 г. е потвърдил изцяло присъдата. Единственият довод, който се прави в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание се свеждат до несъответствие на мотивите на въззивното решение на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, липсвал отговор на направените във въззивната жалба доводи, както и не се сочело защо се приемат за достоверни едни доказателствени средства, а други се отхвърлят. Възраженията са неоснователни. При събирането и проверката на доказателствата по делото са спазени всички изисквания на процесуалните правила. Преценката на доказателствената съвкупност е в съответствие с процесуалните правила и изискванията на формалната логика, поради което и вътрешното убеждение на решаващите инстанции е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е допуснато нито превратно тълкуване на определени доказателствени средства, нито изключване на такива при приемане за установени на фактите по делото. Не отговаря на истината твърдението, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви за приетите за установени факти по делото. Напротив, макар изрично да посочва, че изводите му не се различават от тези на първата инстанция, този съд излага и собствените си виждания по отношение на фактическите положения и правните изводи, които прави/ стр. 2, 3 от мотивите на решението/. Посочени са и доказателствените средства въз основа на които са направени фактическите и правни изводи на съда, поради което и възражението, че е налице липса на мотиви, е голословно. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено. При правилно установените и приети фактически положения материалният не е нарушен. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, поради което и признаването на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение също не може да бъде уважено. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение