Решение № 9497 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2013 г.

Решение № 9497 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Калинка Василева Недялкова и Костадин Илиев Недялков срещу решение № 94/15.01.2013 г. по адм. д. № 1920/2008 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът Петранка Маркова Тодорова чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответниците кметът на община Варна, Светла Гроздева Вълчева, Елисавета Кирилова Маразова, Недялка Пенева Димитрова, Нели Ганчева Димова и Валентин Стоянов Костов, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № Г-151/29.05.2008 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 113 ЗУТ е одобрен работен устройствен план на УПИ VIII-8, кв. 310, м. р. район 9, отговарящ на ПРЗ, одобрен със заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна за одобряване на ПРЗ не е нищожна по отношение на процесния урегулиран поземлен имот, както и че оспорваната заповед е процесуално и материално законосъобразна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всичките доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с плана от 1993 г. се премахва комплексното жилищно застрояване и се въвежда индивидуално жилищно застрояване в самостоятелни парцели, като в частта за УПИ VIII-8 застрояването е сключено. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В разглеждания смисъл в касационната жалба, както и пред първоинстанционния съд, се развиват доводи за нищожност на № Г-35/30.03.1993 г. по отношение на спорния имот, като пълномощникът на касаторите се позовава на Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ВАС. Настоящата инстанция намира, че в случая нито първоинстанционният съд, нито касационната инстанция могат да приложат нормите на цитираното ТР № 3/2013 г., нито да проведат инцидентен съдебен контрол за нищожност на № Г-35/30.03.1993 г. по отношение на спорния имот. Тази възможност е преклудирана от приложеното по делото определение по адм. д. № 14525/2009 г. на Върховния административен съд. С него е отречена процесуалната легитимация на жалбоподателя Костадин Илиев Недялков да претендира нищожност на заповедта от 1993 г. Последиците на влязлото в сила определение могат да бъдат преодолени само по реда на извънредния способ-отмяната. Що се касае до втория жалбоподател-Калинка Василева Недялкова, тя не е обвързана от субективните предели на влязлото в сила прекратително определение, но позоваването й на ТР 3/2013 г. е неправилно. Цитираното ТР има предвид възможността за директно претендиране на нищожност пред съда при преценка на правния интерес към момента на депозиране на жалбата, но не въвежда изискване за инцидентно произнасяне по твърдяна нищожност. В случая заповед № Г-35/30.03.1993 г. е проявила своите последици не само спрямо жалбоподателката, а спрямо други лица. Поради това жалбоподателката -Калинка Василева Недялкова е разполагала с възможността да предяви отделна нарочна жалба с искане за обявяване на нищожност, така, както е процедирано по отношение на други имоти, за които има влезли в сила съдебни актове с прогласена частична нищожност на заповед № № Г-35/30.03.1993 г. При неупражняването на това процесуално правомощие легитимирана с ТР 3/2013 г., съдът не може да се произнесе инцидентно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения РУП. В случая същият е в съответствие с ПРЗ, утвърден със заповед № Г-35/30.03.1993 г., не променя начина на застрояване, нито височина на застрояване, а обстоятелството, че в партерния етаж на предвидената за застрояване сграда в УПИ VIII-8 се предвижда магазин или гараж, нито променя предназначението, нито основните параметри на застрояване, установени със заповедта от 1993 г., с която е одобрен ПРЗ за УПИ VIII-8. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което обжалваният съдебен акт следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответника Петранка Маркова Тодорова следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 700 /седемстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение