Решение № 6024 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15150/2014 г.

Решение № 6024 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15150/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Майя Иванова Димитрова от гр. Варна, против Решение № 2229/08.10.2014 г. постановено по адм. дело № 752/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Руска Желязкова Маркова, чрез адв. Стаматова оспорват касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - Илина Илиянова Попова, чрез адв. Михалева оспорват касационната жалба, като неоснователна. Ответната страна - Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед № КД-14-03-3346/12.12.2012 г. на началника на СГКК - гр. Варна, с която е одобрено изменението на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, като след изменението самостоятелни обекти в сграда с ид. № 10135.2560.251.1.1 и 10135.2560.251.1.3 са записани като собственост на Майя Иванова Димитрова, съобразно н. а. № 164/1997 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт на началника на СГКК - гр. Варна е постановен при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, поради което същия е незаконосъобразен. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице редовни жалби, подлежащи на разглеждане, срещу Заповед № КД-14-03-3346/12.12.2012 г. на началника на СГКК - гр. Варна, като оплакванията изложени в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение не се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че след отмяната на Заповед КД-14-03-3346/12.12.2012 г. на началника на СГКК - гр. Варна се възстановява първоначалното фактическо положение, при което са налице жалби с искане за отмяна на Заповед № КД-14-04-3346/12.12.2012 г. на началника на СГКК - Варна. Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 6 ЗККИР и чл. 86, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК жалбите и оспорения с тях акт подлежат на разглеждане административния съд. Същите са депозирани в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от заинтересувани лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР. С оспореното съдебно решение правилно и обосновано първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № КД-14-04-3346/12.12.2012 г. на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменение в КККР по отношение на самостоятелни имоти с идентификатор № 10135.2560.251.1.1 и № 10135.2560.251.1.3 като собственици от кадастралния регистър са заличени Руска Маркова и Илина Попова, а е вписана за собственик само касаторката - Майя Димитрова. Този извод на съда е правилен, тъй като правилно е установено при съдебното оспорване, че в заповедта не се съдържат фактическите основания за издаването й - въз основа на кое съдебно решение е приета за приложима нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри относно посочените по-горе самостоятелни имоти. Липсата на описание на фактите и обстоятелствата, които са наложили нейното изменение е самостоятелно основание за отмяната й, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Освен това правилно е прието от съда, че в случая е налице и спор за материално право по отношение на процесните имоти, след като акта за непълноти и грешки в кадастралната основа не е подписан от пряко заинтересованите носители на вещни права - чл. 53, ал. 3 ЗКИР Нормата на чл. 62, ал. 5 пр. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР ще е приложима ако по специалния иск за собственост с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което със сила на присъдено нещо разрешава спора за материално право по отношение на имот, конкретно обозначен с граници и площ. Това съдебно решение трябва да има действие по отношение на всички заинтересувани страни, за да ги обвърже със сила на присъдено нещо. То напълно замества писменото съгласие на заинтересуваните лица за промяната в КККР. Съдебното решение на Варненския районен съд по гр. дело № 639/1999 г. на което се позовава касаторът установява единствено със СПН единствено обстоятелството, че Руска Маркова и Илина Попова не са собственици на процесния имот, това не означава, че Майя Иванова Димитрова е собственик на този имот при липса на диспозитив в съдебния акт. Затова приложеното към заявлението на касатора съдебно решение не може да бъде материалноправно основание за исканото изменение на КККР на гр. Варна, а одобреното такова е незаконосъобразно и правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на Илина Илиянова Попова за заплащане на адвокатски хонорар от 700 (седемстотин) лева по списък. Видно от представения договор за правна защита, тази сума е била платена. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъде осъден жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение