Решение № 245 от 20.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 533/2015 г.

Решение № 245 от 20.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 533/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения М. М. Г. за възобновяване на н. о. х. д. № 92/2014 г. по описа на Районния съд - Панагюрище. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се, че съдът не е редуцирал с една трета наказанието лишаване от свобода; не е изследвал всички обстоятелства, включени в предмета на доказване относно личността на подсъдимия; определил е явно несправедливо наказание за всяко от престъпленията, което не държи сметка за необходимостта от издръжка на малолетни деца и размера на доходите му от трудово възнаграждение. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или изменяване на присъдата, като се намали наказанието лишаване от свобода и се отмени наложеното наказание глоба в полза на държавата. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 3.09.2014 г. на Районния съд в Панагюрище по н. о. х. д. № 92/2014 г. подсъдимият Методи М. Г. е признат за виновен в това, на 24.08.2012 г. в гр. П. да е създал произведение с порнографско съдържание, за което е използвал непълнолетната С. И. М., поради което и на основание чл. 159, ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 58а НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на хиляда лева. Подсъдимият М. М. Г. е признат за виновен и в това, за времето от 24.08.2012 г. до 05.02.2013 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, чрез компютърна конфигурация да е държал и набавил за себе си материал с порнографско съдържание, като за създаването му е използвал непълнолетната С. И. М., поради което и на основание чл. 159, ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а НК и чл. 54 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на петстотин лева. Съдът е наложил на подсъдимия общо наказание по правилата на съвкупността в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основане чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Приложил е чл. 159, ал. 7 НК и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Процесуално допустимото искане е частично ОСНОВАТЕЛНО. Доводите на осъдения, че съдът не е редуцирал наказанието лишаване от свобода по правилата на чл. 58а НК не могат да бъдат възприети. При постановяване на осъдителна присъда в случай по чл. 373, ал. 2 НПК съдът е длъжен първо да индивидуализира наказанието лишаване от свобода според общите правила, а след това да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК като редуцира размера с една трета. В диспозитива на присъдата следва да бъде посочен редуцираният размер на наказанието и правното основание за това - чл. 58а, ал. 1 НК (ТР № 2/2015 г. на ОСНК). Видно от мотивите на присъдата, Панагюрският районен съд изрично е подчертал, че определя наказание на подсъдимия от една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 159, ал. 4 НК и наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 159, ал. 6 НК, съобразявайки не само разпоредбата на чл. 54 НК, но и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК (цитираната ал. 3 е очевидна техническа грешка). Следователно наказанието лишаване от свобода е било редуцирано с една трета в съответствие с правилото по чл. 58а, ал. 1 НК. Същият размер на наказанието за всяко от престъпленията е посочен и в диспозитива на осъдителната присъда, постановена срещу подсъдимия. Панагюрският районен съд действително е пропуснал да отрази в мотивите и конкретния размер на определеното наказание по общите правила на чл. 54 НК. В случая обаче не е налице неясна воля на съда и съществено нарушение на процесуалните правила. По делото в достатъчна степен е била изяснена личността на дееца и съвкупността от обстоятелства със значение при решаване на въпросите за наказанието. Кумулативно предвидената глоба за престъплението по чл. 159, ал. 4 НК е била определена в размер близък до минималния, поради което тя адекватно държи сметка също и за доходите и семейните задължения на подсъдимия. Панагюрският районен съд обаче незаконосъобразно е определил на подсъдимия наказание глоба в размер на петстотин лева за престъплението по чл. 159, ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което са предвидени алтернативни по вид наказания - лишаване от свобода или глоба. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК изрично предписва, че когато в особената част на Наказателния кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове. Ето защо Панагюрският районен съд, който се е спрял на първата алтернативна санкция - лишаването от свобода като подходящото в конкретния случай по вид наказание, в нарушение на закона е наложил на подсъдимия и наказание глоба за престъплението по чл. 159, ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В този смисъл искането за отмяна на наказанието глоба, но само в тази му част, следва да бъде уважено. Нарушението може да бъде отстранено и от Върховния касационен съд чрез отмяна на наказанието глоба в размер на петстотин лева. Напълно неоснователно е обаче искането на осъдения по отношение на наказанието глоба в размер на хиляда лева при приложението на чл. 23 НК. Тя е наложена кумулативно с по-тежкото по размер наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 159, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Общо определеното наказание по реда на чл. 23 НК не може да бъде по-малко по размер от най-тежкото наказание за едно от престъпленията в съвкупността (в този смисъл Решение № 21/86 г., ОСНК на ВС ). По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК