Решение № 9166 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2012 г.

Решение № 9166 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Веселин Денчев Гернилов от гр. Стара Загора против решение № 110 от 04.07.2012 г. постановено по адм. д. 105/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), със седалище София, чрез процесуалния си представител адв. Ст. Анков, в писмено становище, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд в производство по чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлил предявения иск от Веселин Денчев Гернилов от гр. Стара Загора срещу Българската агенция по безопасност на храните за сумата 13 459,62 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, като последица от отменен по съдебен ред заповед № 155/18.03.2010 г. на директора на Регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) - гр. Ст. Загора. Съображенията за това са били, че твърдените в исковата молба пропуснати ползи, произтичащи от отменения индивидуален административен акт, не са били доказани по безспорен начин от ищеца. Съдът е посочил, че по същество липсвала и причинно-следствена връзка между отказа да бъде сключен договор с ищеца на основание чл. 46г, ал. 1 от ЗВМД. Направен е извод, че от факта на сключването на договор между страните, не означавало, че веднага ще следва получавана на някакви суми. Съдът е приел, че след сключването на договора е необходимо да бъдат предприети и редица действия по организацията за изпълнението му от ищеца по изпълнението му, за каквито действия не били представени доказателства по делото. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи, че пропуснатата полза от нереализиране на печалба вследствие отказа на административния орган да сключи договор с правно основание чл. 46г ЗВМД не е в пряка причинна връзка с претендираните вреди. Това е така, защото реализирането й зависи от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие, а освен това предполагаеми пропуснати ползи не се дължат по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. По делото липсват, а от събраните доказателства, не може да бъде установено по категоричен начин, че сключването на договора между страните на практика би донесъл такива приходи на ищеца. Правилни са изводите на съда, че имуществените вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, както и че в процесния случай това обстоятелство не е било доказано. Вярно е, че възнагражденията за изпълнението на договора, сключен при условията на чл. 46г ЗВМД, са конкретно определени за всяка една от посочените в него конкретно изпълнени дейности. В тежест на ищеца обаче, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е било да докаже, дали е могъл да реализира изпълнението на този договор в претендирания обем, за да бъде установено по безспорен начин, наличието на пропуснати ползи от него. След като доказателства в тази насока, както се посочи и по-горе не са били представени по делото, не са представени такива и с касационната жалба, то крайният извод на съда, че по делото не са доказани претърпени вреди, е обоснован. По тези съображения, обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,