Решение № 10596 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Посошвили, гражданин на Грузия, против решение 1483 от 07.03.2023г., постановено по адм. дело 9728/2022г. от Административен съд София - град. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Сочи, че от фактите, изложени в интервюто с бежанеца се установява, че лицето е било подложено на преследване, поради политическите си възгледи и подкрепа на сваления президент на Грузия. Касаторът счита, че за осъществяване на политическа дейност и подкрепа на дадена партия не е необходимо членство в нея. Намира, че изложеното в интервюто се подкрепя напълно от световните информационни източници на информация за политическата обстановка в Грузия. Прави искане за отмяна на съдебното решение и уважаване на молбата за международна закрила. Ответникът заместник председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Посошвили, гражданин на Грузия, срещу решение 1459/14.05.2021 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на оспореното решение не са констатирани и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушения на материалния закон. Въз основа данните от административната преписка, първата инстанция е приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че бежанецът не е доказал твърденията си, че ако се завърне в Грузия, животът му ще бъде застрашен. При проведеното интервю, не са ангажирани сигурни доказателства в тази насока и не са представени писмени доказателства. При произнасянето си съдът се е позовал на представената от чужденеца бежанска история, като е прието, че същата не може кредитира в цялост, защото съдържа непоследователни и противоречиви данни. Изложените в нея причини за напускане на страната по произход, съдът е приел, че са от битов и криминален характер и не обосновават извод за наличие на опасност от преследване заради раса, религия, политическа принадлежност или народност, както и за принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Съдът е посочил, че на интернет-страницата за търсене на информация за държавите по произход, поддържана от Европейската служба за подпомагане в областта на убежището www.ecoi.net, както и в други източници липсват данни за провеждане на военни действия в страната или други обстоятелства, от които да се направят изводи, че обстановката там достига прага на безогледно насилие по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95. Според съда, не били налице материалните предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. По изложените съображения, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изнесените от кандидата за статут причини да напусне Грузия не обосновават основателен страх от преследване, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Твърденията му, че е осъществявал политическа дейност в подкрепа на националното движение на бившия президент на Грузия, което му попречило да осъществява частния си бизнес, не са подкрепени от доказателства, въпреки дадената му възможност, както в административното, така и в съдебното производство. От данните по делото се установява, че М. Посошвили е напуснал Грузия през 2018г. и пристигнал в Швеция, където му била отказана международна закрила и бил върнат в страната му по произход. В проведеното интервю споделил, че няколко пъти е правил опит да стигне до Швеция, която била крайната му цел и където искал да започне работа, но бил върнат на летището, поради наличието на печат в паспорта му, удостоверяващ отказа на шведските власти. При тези сведения правилно административният съд е преценил като неверни твърденията на чужденеца за наличие на обоснован страх от преследване, както и за проблеми с официалните власти на Грузия. Противно на твърденията в касационната жалба, всички изложени от Посошвили твърдения са били подробно обсъдени както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Законосъобразно административният съд е приел също, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Посошвили за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал обстановката в Грузия и приел, че след войната с Русия през 2008 г. обстановката е спокойна, като Грузия е член на Съвета на Европа и е в процес на присъединяване към НАТО. Точно приел, че в страната по произход на бежанеца живеят няколко етнически и религиозни групи, но има верска, политическа и етническа търпимост. Правилно е преценена ситуацията в Грузия и в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по делото официална справка, следва да се приеме, че не се доказва в Грузия наличие на такъв вътрешен или международен конфликт, по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,