Решение № 3063 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2014 г.

Решение № 3063 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор "Пътна полиция" при СДВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 4564/03.07.2014 г. по адм. дело № 10730/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № з-16603/17.10.2013 г. по оспорване на Мартин Бойчев Тошков. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Сочи, че е неправилна преценката на съда досежно издаването на процесната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като се съдържат достатъчно данни в кориците на делото, сочещи обратното твърдение. Навежда доводи за неправилно изяснена фактическа обстановка от страна на решаващия съд. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба - Мартин Бойчев Тошков, жив. в гр. София, в писмен отговор чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на АССГ е отменена заповед № з-16603/17.10.2013 г. на началника на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на Мартин Бойчев Тошков - старши полицай II степен в 02 група "Охрана на главни пътища и магистрали" в сектор "Престъпления по пътищата" в Столичната дирекция на вътрешните работи, категория Е, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". За да отмени обжалваната заповед съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с правото на защита на наказания служител. Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е бил запознат с резултатите от извършената проверка. Оспорената заповед според АССГ е издадена преди изтичане на срока за даване на писмени обяснения и при неизяснена фактическа обстановка, не е описано мястото на паркиране на процесния автомобил от което не може да се установи дали автомобилът е бил спрян за проверка на забранено място. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Фактическата обстановка по спора е не е правилно установена от АССГ, като не са събрани всички относими към спора доказателства, за които по делото има данни, че съществуват, а направените изводи за допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила не се споделят от настоящата инстанция. В отменената от АССГ заповед е обосновано налагането на дисциплинарно наказания поради констатирани пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи дейност на служителите на МВР, които са проявени от Тошков на 16.07.2013 г., когато като назначен на КПП 55, не е взел необходимите мерки за безопасност, като е разпоредил на водач на МПС да спре автомобила си вдясно на банкета непосредствено преди кръстовището на СОП и бул. "Европа" под светофарната уредба. Според дисциплинарнонаказващият орган това разпореждане противоречи на чл. 98, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, според който престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, както и на т. 2.2 и т. 2.3 от указания рег. № я-26509/16.06.2011 г. относно тактиката, действия и поведение на полицейските служители от СДВР при спиране и проверка на превозни средства, водачи и пътници в тях. По време на дисциплинарната процедура Тошков е поддържал становище, че МПС, управлявано от Габриела Божидарова Манолова е спряно от него на осветено и безопасно място. Основателни са възраженията на касатора за липса на нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК и изложеното от съда в обратния смисъл. В подкрепа на твърдението е кредитирано и доказателство за установяване на касационното основание по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК а именно сведение с рег. № 51508/17.10.2013 г. на Тошков. Същото е приложено и по делото (л. 15) в което се сочи, че служителят дава сведения във връзка с обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган с № 50011/27.09.2013 г. От съдържанието на даденото сведение обосновано може да се заключи, че служителят е бил запознат със съдържанието на обобщената справка. В последната се сочи, че служителят е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата относно правилата за престой и паркиране на кръстовище, а даденото сведение цели да опровергае изложеното в справката. Отделно от това следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 243, ал. 3 вр. ал. 1 от ППЗМВР(отм.), от които е видно че запознаването срещу подпис на дисциплинарноотговорното лице със справката е задължително само в случаите на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227 ЗМВР, а в случая правното основание за издаване на заповедта не е тежко дисциплинарно нарушение, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Неправилни са изводите на съда относно връчване на покана за даване на обяснения с дата на издаване по-късна от датата на връчването и неяснота на нейното съдържание. Това обстоятелство е прието от съда за съществено нарушение на административната процедура. Произшествието е станало на 15-ти срещу 16-ти юли вечерта в 00.50 ч. Видно от изготвената покана същата е връчена на служителя срещу положени саморъчно дата и подпис по-късно през деня, като поканата е датирана с по-късна дата от датата на връчването. Такова нарушение на процедурата не може да се приема от настоящата инстанция за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От обстоятелствената част на поканата е видно и може да се заключи в достатъчна степен, че същата касае извършено индивидуализирано нарушение на служебната дисциплина. Не може да се приеме нито от правна страна, нито по силата на житейската логика, че служителят не знае в каква връзка му се искат обяснения, предвид посочени в поканата ден, конкретен час и описание, макар и общо, на обстановката - а именно негови разпоредителни действия към водач на автомобил, паркирал автомобил пред кръстовище в 00.50 ч. на 15-ти срещу 16-ти юли. От данните по делото се установява, че непосредствено след издаденото разпореждане за спиране на автомобила на Габриела Божидарова Манолова от полицейски служители Николай Николов и Мартин Тошков е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на други две МПС, при което едното от МПС се е ударило и в проверяваното МПС. В резултат на ПТП има смъртен случай и е пострадала Габриела Божидарова Манолова, за което й е оказана спешна медицинска помощ, като по делото е приложена и влязла в сила присъда за шофьора на едно от другите две МПС-та - участници в ПТП. Тези обстоятелства не са обсъдени от първоинстанционният съд, който също така е игнорирал обстоятелството, че свидетелят Николов описва мястото, на което заедно с Тошков са разпоредили да бъде спряно МПС за проверка като осветено и безопасно, като го е и ситуирал спрямо светофарната уредба. Самият факт, че проверяваното МПС е въвлечено от в ПТП поставя под съмнение безопасността на мястото, на което се е намирал, но също така наличието на смъртен случай при това ПТП означава, че са предприети процесуални действия в наказателно производство, при които със сигурност е съставен и протокол на местопроизшествие със скица. От тази скица би се установило точното местоположение на спрения за проверка автомобил спрямо светофарната уредба, респективно доколко разпореждането на полицейските служители за спирането му е в съответствие със закона и указанията на СДВР за извършване на този вид служебна дейност. Като не са събрани и обсъдени доказателства за тези основни за правилното решаване на спора факти, АССГ е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка, неговите правни изводи са необосновани, а касационната проверка относно спазването на материалния закон е възпрепятствана. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства, съгласно указанията в настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата касационна инстанция, а от втората първа инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение