Решение № 2472 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2008 г.

Решение № 2472 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Климент Аспарухов Темчев срещу решение № 553 от 30.05.2008 г. по адм. д. № 1051/2007 г. на Административен съд - Пловдив, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1600432/24.04.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 576/14.06.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно констатациите за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и установените дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 760 лв. и лихви за просрочие 382,16 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК намира приложение само в досъдебното производство, а в съдебното производство намират приложение общите правила и принципи на АПК и по специално разпоредбата на чл. 170 от АПК. Жалбоподателят излага доводи, че АС неправилно е приел, че в случая следва да бъде приложена нормата на чл. 18 от ЗСВЦВК (отм.). Твърди се, че в РД № 432/28.03.2007 г. органът по приходите незаконосъобразно е посочил, че в конкретния случай е реализиран състава на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като се е позовал на неприложима норма, отменена с ДВ, бр. 105 от 2005 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени РА и потвърждаващото го решение. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив в писмени бележки от 28.01.2009 г., изготвени от юрисконсулт Ивайло Любенов Атанасов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на Климент Аспарухов Темчев, АС - гр. Пловдив е приел, че същият не е доказал с допустими доказателствени средства посредством пълно насрещно доказване, лансираната теза за наличие на начално салдо от 13 628 лв. за 2000 г., като остатък от предходната 1999 г. Въз основа на представените по делото договор за комплексно банково обслужване от 24.09.1990 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 8.10.1990 г., № 55, том I, дело № 5463/1990 г., и двата, сключени между КФ "Темчеви" и "Строителна банка" АД, както и документи удостоверяващи вписване и заличаване на учредената договорна ипотека, първоинстанционният съд е обосновал извода за наличието на сключен договор за банков кредит между Банката и КФ "Темчеви" в размер на 100 000 неденоминирани лв. с годишна лихва от 6 % със срок на погасяване 10 г., обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на фирмата. Съдът е посочил обаче, че този договор е сключен между Банката и КФ "Темчеви", но не и с физическото лице Климент Аспарухов Темчев, каквито доказателства не са ангажирани, а и не се заявяват такива фактически твърдения от жалбоподателя. Напротив в хода на административното производство и в съдебното производство е поддържана тезата, че сумата по отпуснатия банков кредит е инвестирана лично от управителя Темчев в закупуване на чуждестранна валута от същата банка на 1.11.1990 г., съхранявана в собствената му каса и налична към 12.12.1999 г. с левова равностойност 27 256 лв. Съдът е приел, че не са налице доказателства за основанието, на което е станало твърдяното разпореждане лично от Темчев, с отпуснатите в заем парични средства на стопанския субект - КФ "Темчеви", чрез закупуване лично от Темчев на чуждестранна валута на 1.11.1990 г., когато фирмата все още е била действаща. Административният съд е установил, че прекратяването на КФ "Темчеви" е вписано в регистъра на 2.08.1991 г., като не са налице доказателства за начина на евентуално разпределение на наличното имущество и капитал, след прекратяването й, но такива фактически твърдения не са заявени от жалбоподателя. Отбелязано е също така, че такава сделка (по закупуване на чуждестранна валута), не би могла да се извърши и е забранена, с оглед съществуващия в страната към този момент валутен монопол, установен в Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол (ЗСВЦВК, отм.) - чл. 18, въвеждащ забраната за местни лица да извършват покупко-продажба на чуждестранна валута срещу левове, с изключение на покупко-продажбите от БНБ и Българската външнотърговска банка. Съобразно изложеното, АС - Пловдив е обосновал извода, че законосъобразно по реда на чл. 122 от ДОПК са определени данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихви за процесната 2002 г. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че по делото са безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това са: по т. 2 данни за укрити приходи или доходи и т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За определяне на основата за облагане в конкретния случай са взети предвид обстоятелствата и данните по т. 1, т. 2, т. 4, т. 7, т. 8, т. 10 и т. 14 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са обсъдени изчерпателно от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението на касатора, че АС неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 18 от ЗСВЦВК (отм.). В случая покупко-продажба на валута към датата 1.11.1990 г. от "Строителна банка" АД не е могла да бъде осъществена поради изричната забрана въведена с цитираната по-горе разпоредба, тъй като съгласно същата такива сделки са могли да бъдат извършени само от БНБ и Българската външнотърговска банка. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Използваната в разпоредбата формулировка, а именно "в производството по обжалването на ревизионния акт" включва в себе си както обжалването на РА по административен ред - чл. 152 - 155 от ДОПК, така и съдебното обжалване на същия по реда на чл. 156 - 160 от ДОПК. В тази връзка неоснователно е твърдението, изложено в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК намира приложение само в досъдебното производство, а в съдебното производство намират приложение общите правила и принципи на АПК и по специално разпоредбата на чл. 170 от АПК. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В настоящия случай, ангажираните доказателства не способстват и не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване, както правилно е приел АС - Пловдив. Относно възражението изложено в писмените бележки на касатора, че в РД органът по приходите се е позовал на нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), която към момента на издаването му не е била действаща (отменена с ДВ, бр. 105/2005 г.) това действително е така, но след като РД и РА са издадени при наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, подкрепени от събраните по делото доказателства, то в случая това не може да бъде основание за незаконосъобразност на оспорения РА. Неоснователно е твърдението, че съдът не е изследвал трудовото възнаграждение на касатора с начална дата 19.02.1999 г. Видно от приложения по делото РД, при определяне на основата за облагане в конкретния случай данъчният орган е взел предвид и доходите на лицето от трудови правоотношения, а именно за периода 12.02.1999 г. - 12.02.2000 г. като съдебен кандидат и като служител в "БОК" ЕООД през периода 1.05.2000 г. до 1.09.2001 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС - гр. Пловдив не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. По отношение на претендираните от страна на ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП разноски, такива не следва да бъдат присъдени, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з. проведено на 28.01.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,