Решение № 8734 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2016 г.

Решение № 8734 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Б., от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. М. М. срещу решение № 2420 от 12.04.2016 г. по адм. дело № 2371/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град (АССГ), с което по жалба на ревизираното лице е изменен ревизионен акт (РА) № 2041400996 от 13.06.2013 г., издаден от Е. А. В., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. С., възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 2187 от 08.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) за 2009 г., в частта на установения данък по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 227.97 лв., го е определил на 77.97 лв., ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата част. Касаторът обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 122 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Съдът неправилно не е кредитирал представените договори за дарение и заем от родителите на задълженото лице и неправилно е приел, че не са разполагали със спестявания, който да и дадат. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу РА № 2041400996 от 13.06.2013 г., издаден от Е. А. В., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията, и потвърден с решение № 2187 от 08.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 187.09 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2009 г. в размер на 227.97 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2010 г. в размер на 2 467.96 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2011 г. в размер на 754.93 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2012 г. в размер на 3 875.65 лв., ведно с прилежащите лихви. По делото е била назначена съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). С обжалваното съдебно решение е изменен процесния РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., като дължимия данък е намален от 227.97 лв. на 77.97 лв., ведно със съответните лихви и е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата й част, като ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП разноски по делото по компенсация в размер на 679 лв. Предмет на настоящият спор е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, а именно в частта, с която са й установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 187.09 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2009 г. в размер на 77.97 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2010 г. в размер на 2 467.96 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2011 г. в размер на 754.93 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2012 г. в размер на 3 875.65 лв., ведно с прилежащите лихви. Решението не е обжалвано в частта, с която РА е отменен и е влязло в сила. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че от представените доказателства не се доказват по безспорен начин твърденията на ревизираното лице, че е получило парични суми от майка си Е. Б. и от баща си Г. Б. през 2007 г., 2008 г. и 2011 г., тъй като от представените доказателства не се установява, че лицата са разполагали със спестявания. Прието е, че от събраните доказателства се доказва, че бащата на ревизираното лице е имал възможност да й даде единствено сумата от 1 500 лв. през 2009 г., поради което РА е изменен по отношение на този данъчен период. АССГ не е кредитирал и представения договор за заем от 25.04.2008 г. за сумата от 11 000 лв. със заемодател Х. И. Б., тъй като е счел, че не са ангажирани доказателства, че сумата действително е предадена. По делото е представен договор за потребителски кредит на заемодателката с банка "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в размер на 15 000 лв., който е за рефинансиране на съществуващ дълг към "БАНКА ДСК" АД и текущи нужди, поради което АССГ е посочил, че по делото не може да се установи каква част от кредита е за текущи нужди на Б. и каква част е послужила за погасяване и рефинансиране на дълга към "БАНКА ДСК" АД. Решението е частично правилно. От представените по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред, тъй като за ревизираните периоди се установява недостиг на парични средства в паричните потоци на задълженото лице. Изводите на първоинстанционния съд, че от представените доказателства по делото не се установява, че ревизираното лице е получило заеми от Е. Б., Г. Б. и Х. Б. са правилни. АССГ правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че родителите на задълженото лице са разполагали със спестявания, за да дадат спорните суми на дъщеря си през 2007 г., 2008 г. и 2011 г. Правилни са и изводите на съда по отношение на представения договор за заем от 25.04.2008 г. в размер на 11 000 лв. със заемодател Х. Б.. По делото не са представени доказателства, че сумата е предадена от Б. на ревизираното лице, а от договора за потребителски кредит на Б. с банка "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в размер на 15 000 лв., е видно, че същият е отпуснат за рефинансиране на съществуващ дълг към "БАНКА ДСК" АД и текущи нужди. От ревизионния доклад и заключението на вещото лице по ССЕ обаче е видно, че приходните органи и вещото лице по назначената ССЕ, неправилно са извършили съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице към конкретни дати, а не годишно. Видно от ревизионния доклад, паричните потоци са обследвани към конкретни дати с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи за всеки месец от данъчната година и по този начин е определена и данъчната основа, при несъответствие между разходи и приходи по дати. Методът, по който ревизиращите органи са определили разликата между доходите и разходите на жалбоподателката е неправилен и в противоречие със законови разпоредби. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон по месечно или към определени дати, вместо годишно. При годишния характер на облагането с данък по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, данъчната основа за облагане следва да се коригира. Настоящият състав намира, че приходите и разходите на ревизираното лице следва да се изчислят за всяка данъчна година, съобразно посочените таблици в ревизионния доклад, с единствената разлика, че през 2009 г. в приходната част на потока следва да се прибавят установените от АССГ за дадени парични средства от бащата на ревизираното лице в размер на 1 500 лв. При преизчисляване на паричните потоци за 2008 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. на годишна база не се установи разминаване с направените изчисления към конкретни дати, поради което решението е правилно по отношение на установените с РА задължения за тези данъчни периоди и следва да бъде оставено в сила. За 2009 г. обаче приходите на годишна база са в размер на 4 430.20 лв., а разходите са в размер на 4 524.60 лв. Недостигът е в размер на 94.40 лв., поради което дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 9.44 лв. Решението на първоинстанционният съд е неправилно и следва да се отмени, в частта в която е отхвърлена жалбата на задълженото лице по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 9.44 лв. до 77.97 лв., ведно с прилежащите лихви, като следва да се отмени и РА в посочената част. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ревизираното лице е осъдено да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер над 647.70 лв. С оглед резултата по спора на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3.30 лв., а на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 672.68 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо и предложение второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,