Решение № 6696 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2015 г.

Решение № 6696 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на доц. А. С., в качеството й на изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, против решение № 4229 от 18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9812/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Ответникът - И. Х. Х., в писмената си защита, застъпва становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и предлага обжалваното решение да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-16-С-14-136 от 19.09.2014 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), с която е прекратено служебното правоотношение на И. Х. Х. на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на търговията с лекарства" в дирекция "Контрол на лекарствените продукти" в ИАЛ считано от 23.09.2014 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, чл. 108 и чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Съдът е отменил оспорвания административен акт след като е изяснил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните, и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Оспорваният административен акт е издаден на три отделни правни основания: чл. 106, ал. 1, т. 2, чл. 108 и чл. 12 от Закона за държавния служител. Съдът е анализирал фактите по делото и е мотивирал правните изводи единствено по отношение приложението на първите два текста - чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл. Мотиви във връзка с приложението чл. 12 от същия закон и неговото отражение върху оспорваната законосъобразност на административния акт, съдът не е изложил, т. е. не се е произнесъл по целия предмет на спора. Допуснатото нарушение е особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на обжалвания съдебен акт, без да се разглеждат доводите на страните по същество. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение