Решение № 9486 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2013 г.

Решение № 9486 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Чавдар Радионов Маринов срещу решение № 5892/06.11.2012 г. по административно дело № 6748/2012 г. на Административен съд - София град/АССГ/, второ отделение, 26 с-в. В жалбата се твърди, че решението на АССГ е нищожно и недопустимо, тъй като в него липсват достатъчно лични данни /ЕГН и адрес/, които да идентифицират жалбоподателя по делото. Иска обявяване на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо. Ответникът - Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, не взема становище по жалбата. Ответната страна - министърът на отбраната, в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител- юрк. Георгиева, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на АССГ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: На първо място, неоснователни са възраженията на касатора за нищожност и недопустимост на съдебното решение, поради липса на достатъчна индивидуализация на жалбоподателя в съдебното решение - непосочване на неговото ЕГН и на неговия адрес. Решението е валидно и допустимо. Постановено е от законен съдебен състав на компетентния съд и е подписано от съдията, взел участие при постановяването му. Спазени са изискванията на чл. 164 АПК, чл. 235, ал. 1 ГПК и чл. 172а, ал. 3 АПК. Реквизитите на съдебното решение са посочени в чл. 172а, ал. 1 АПК. Съгласно т. 5 на цитираната разпоредба решението трябва да съдържа имената на страните. В закона няма изискване в решението да се посочват единните граждански номера /ЕГН/ на страните, нито техните адреси. Ето защо неизписването на ЕГН и адреси на жалбоподателя и ответника не е нарушение на чл. 172а АПК. Законодателят е преценил, че изписването само на имената /наименованията/ на страните в решението ще е достатъчно за тяхната индивидуализация. АССГ е изписал в решението си имената на жалбоподателя, с оглед на което е спазил изискванията на чл. 172а, т. 5 АПК. Съдът се е произнесъл по процесуално допустима жалба - подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването. В случая не са били налице някакви процесуални пречки за разглеждане на делото по същество и за произнасяне по жалбата с решение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Чавдар Радионов Маринов срещу решение № 76 от 20.03.2012 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 15/2011 г. като неоснователна. За да отхвърли жалбата на Чавдар Радионов Маринов срещу решение № 76 от 20.03.2012 г. на Комисията за защита от дискриминацията съставът на АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: жалбоподателят Маринов е кадрови военнослужещ по силата на Договор за кадрова военна служба № 26 от 09.08.1996; допълнително споразумение № 149 от 01.03.2005 г. към него и Договор за военна служба № 30-278 от 28.04.2010 г. Съгласно Раздел III "Обучение и професионална квалификация" на Договор за военна служба № 30-278 от 28.04.2010 г. същият е разполагал с възможността да кандидатства за обучение и повишаване на квалификацията на основание чл. 238 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ, отменен) при условията и по реда на Раздел X от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ППЗОВСРБ, отменен). Видно от Уверение от 18.08.2009 г., издадено от Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" (ВСУ) Чавдар Радионов Маринов е записан в първи курс, първи семестър през учебната 2009/2010 г. в специалност "Защита на националната сигурност", а от Уверение от 25.09.2009 г. се установява, че очните занятия за посочените в първото уверение специалност и година са проведени от 11.09 до 30.09.2009 г. включително. На 04.01.2010 г. жалбоподателят е подал рапорт до Министъра на отбраната, с който е поискал разрешение за обучение в граждански профил на висше учебно заведение, като съобразно чл. 16 от Наредба № Н-15/13.07.2009 г. във вр. с чл. 308, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), е отправил искане след даване на надлежното му разрешение да му бъде разрешено ползване на допълнителен платен отпуск както и изплащани 70% от дължимата семестриална такса до края на обучението му. Към преписката е приложено становище от 28.01.2010 г. на Началник щаба по подготовката на сухопътните войски, съобразно което на Маринов може да бъде разрешено да се обучава във ВСУ, но без възможността да се ползва от правата по чл. 308 ЗОВСРБ, тъй като не подлежи на освобождаване от военна служба и не е подавал рапорт за това. Съображенията в становището на командира на 5-та механизирана бригада са, че Маринов не е спазил изискванията на чл. 123, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОВСРБ за обучение във висши граждански и военни училища, поради което не може да се ползва от правата по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, тъй като не отговаря на изричните условия на тази законова разпоредба. Със своя докладна записка директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" е предложил на министъра на отбраната да не бъде разрешено на Маринов обучение в задочна форма, поради неизпълнение на изискванията на чл. 123, ал. 2 от ППЗОВС за придобиване на образователно квалификационната степен "Бакалавър" по специалност "Защита на националната сигурност", като е посочил, че същият може да се обучава за собствена сметка, без право на ползване на допълнителен платен отпуск за обучение през учебната 2010/2011 г. Върху докладната записка е поставена резолюция "да" на министъра на отбраната с дата 05.02.2010 г. С писмо вх. № 2-799 от 01.03.2010 г. по описа на Поделението № 22180 е получено писмо от Щаба по подготовката на сухопътните войски, с което Началник отдел "Личен състав" в същия уведомява, че на основание чл. 238 от ЗОВС и чл. 123, ал. 2 и ал. 3 от ППВОВС, Маринов не получава разрешение от министъра на отбраната за кандидатстване и обучение във ВСУ през учебната 2010/2011 г. за придобиване на образователно квалификационната степен "Бакалавър" по специалност "Защита на националната сигурност" при указаните в рапорта му условия, тъй като при подаване на рапорта не е било спазено изискването на чл. 123, ал. 2 от ППЗОВС, но може да се обучава за собствена сметка, без право на ползване на допълнителен платен отпуск за обучение през учебната 2010/2011 г. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Министърът на отбраната не е дал разрешение за обучението във ВСУ на жалбоподателя Маринов, тъй като същият не е спазил строго регламентирания в закона и правилника за неговото приложение ред. Отказът на министъра на отбраната да издаде разрешение на жалбоподателя е обективиран в писмена резолюция върху докладната записка. КЗД е използвала тълкуването на фактите и закона, направено от ВАС при оспорване на отказа да се издаде поисканото разрешение. При така установената фактическа обстановка съдът е извел извод за законосъобразност на обжалваното решение на КЗД. АССГ е приел, че решението на КЗД е валиден административен акт, постановен от компетентен орган, във валидна писмена форма с реквизити по чл. 66 от ЗЗД, при спазване на процедурата по издаването му. Според АССГ КЗД правилно е приложила материалния закон, тъй като от доказателствата по делото не се установява министърът на отбраната, като работодател, да е третирал по-неблагоприятно Маринов в сравнение с Митрофанов при сравними сходни обстоятелства. Не са събрани доказателства работодателят да е приложил различни критерии при произнасяне по исканията на двамата, нито да е нарушил правилото за предоставяне на равни възможности за професионално обучение. Според съда не е налице дискриминация по отношение на касатора, доколкото не е налице неравно третиране на жалбоподателя под формата на отказ да му бъде дадено разрешение от министъра за кандидатстване във висше учебно заведение. Според съда липсват доказателства за различното и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя от страна на министъра на отбраната, като отказът на министъра да даде разрешение за кандидатстване във висше учебно заведение не е свързано със защитен от закона признак, а е съобразен с обстоятелството, че Маринов не е спазил процедурата по чл. 123, ал. 2 ППЗОВС. Според АССГ правилно КЗД е обосновала извод, че противно на претенциите на жалбоподателя, ответникът не е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗД по отношение на Маринов, както и не е допуснал дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 1, т. 7. Според АССГ оспореният административен акт е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението на КЗД е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Съдът е приел, че установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което ги е възприел като доказани и съответстващи на обективната истина. Според съда Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Така постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. А според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗД работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Правилни са в тази връзка изводите на съда, че действията на министъра на отбраната не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателя. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена спрямо Маринов дискриминация по смисъла на чл. 4 и чл. 15 ЗЗДискр. От данните по делото се установява, че причината за отказа на министъра на отбраната да даде разрешение за кандидатстване във висше учебно заведение е неспазването от страна на жалбоподателя на процедурата по чл. чл. 123, ал. 2 ППЗОВС. С оглед данните, не е налице твърдяното нееднакво третиране на Маринов в сравнение с Митрофанов, респективно - отсъства нарушение на ЗЗДискр. Установените по случая релевантни факти не сочат на по-неблагоприятно третиране на Маринов в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства във връзка с даване на разрешение за кандидатстване във висше учебно заведение. Не е налице и защитен от закона признак, който да обуславя твърдяното в жалбата по-неблагоприятно третиране. От друга страна, от значение в случая е и обстоятелството, че ВАС, с влязло в сила решение по адм. дело № 5828/2010 г., потвърдено с решение на петчленен състав по адм. дело № 4190/2011 г., е приел, че отказът на министъра на отбраната да издаде разрешение на Маринов за кандидатстване и обучение във висше учебно заведение е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК съдът е преценил, че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Липсата или наличието на нарушение на Закона за защита от дискриминация при издаването на акта също попада в обхвата на проверката за съответствие на акта с материалния закон. Ето защо като е приел, че отказът на министърът е законосъобразен, ВАС е преценил, че обжалваният акт не противоречи на ЗЗДискр. Решението на ВАС е влязло в сила и е задължително за всички институции, включително и за КЗД. Ето защо като е приела липса на дискриминация, извършена от министъра на отбраната по отношение на Маринов, КЗД е постановила своя акт, съобразявайки се изцяло с решението на ВАС. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът и КЗД са приели, че поведението на министъра на отбраната не осъществява състава на дискриминация на Маринов изразяваща се в нарушение на чл. 15 и чл. 4 ЗЗД. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД, АССГ е постановил правилен съдебен акт, кой следва да се остави в сила. С оглед така изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение