Решение № 11902 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2009 г.

Решение № 11902 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Лиляна Петрова Калинкова, срещу решение № 64 от 28.04.2009 г. по адм. д. № 351/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Павлина Петрова Петрова от гр. Добрич, чрез пълномощника си адвокат Мариана Василева е оспорила касационната жалба с писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Като разгледа касационната жалба на посоченото основание и прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, ВАС намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е оспореното от Павлина Петрова Петрова решение № 21 от 06.08.2007 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 241-2194 от 15.06.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" гр. Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 7 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ) е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 29.01.2007 г. - 29.04.2007 г. в размер на 551, 42 лв. главница и 21, 63 лв. лихва. С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. За да постанови този резултат АС-Добрич въз основа на събраните по делото доказателства е изяснил точно фактическата обстановка и е обосновал правния извод, че паричните обезщетения за безработица за периода 29.01.2007 г. - 29.04.2007 г. добросъвестно са получени от жалбоподателката, поради което не дължи връщане на процесните суми. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението на Добричкия административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Изводът на съда, че се касае за добросъвестно получени суми за процесния период от 29.01.2007 г. до 29.04.2007 г. се основава на факта, че нито в заповед № 49/29.12.2006 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката, нито в трудовата й книжка, е било определено за изплащане от работодателя на жалбоподателката обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Работодателят не е уведомил органите на НОИ, че в сключения с работниците колективен трудов договор е предвиден по-дълъг срок за изплащане на обезщетение за оставане без работа и не е издавал специална заповед за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в полза на жалбоподателката, нито й е връчвал друг акт, с който да я извести за намерението си да изпълни задължението си по колективния трудов договор. Въз основа на гореизложеното и при законосъобразност на извода за добросъвестност на жалбоподателката, съдът правилно е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото разпореждане, с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е наредено ответникът по касационната жалба да възстанови неправилно полученото парично обезщетение за безработица. Отговаряща на установените факти по делото, подкрепени с надлежни доказателства, подробно обсъдени в мотивите на решението и правилна е преценката на съда, че жалбоподателката е била добросъвестна при получаване на съответните суми по обезщетението за безработица, защото своевременно е подавала декларация за всяко обстоятелство и е декларирала фактите такива, каквито са били към съответния момент. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. В КСО и в НОИПОБ не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорените актове, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяната им. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение