Решение № 212 от 20.4.2023 г. на ВКС по т.д. № 20228002902355/2022 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу решение № 212 от 29.06.2022г. по в.гр.д. № 2591/2022г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 260036 от 04.03.2022г. по гр.д. № 676/2021г. на Районен съд – Хасково. С решението на районния съд е признато за установено, че касаторът дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ сумата от 5 885. 91 лева главница по Договор за потребителски кредит № FL53070 от 11.07.2005г., сключен между В.С.С и „Българска пощенска банка“ АД, и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П., 915. 59 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и 318. 82 лева мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от 26.01.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна, включително поради това, че е неправилен (необоснован) изводът на въззивния съд, че диагнозата за заболяването на касатора „деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“, за което е представено пожизнено решение на ТЕЛК от 04.05.2020г., не е достатъчно доказателство, за да се направи обоснован извод за възможностите за възприятие на споразуменията, дори да са подписани от касатора. Единственият вероятен свидетел на подписването на споразуменията В.С.С удобно е бил изключен от отговорност от дружеството – ищец. Насрещната страна по жалбата „Делта Кредит“ АДСИЦ оспорва касационната жалба като неоснователна. Според дружеството възражението за неразбиране на значението на поетите със споразуменията от касатора задължения е недоказано. Липсват доказателства, че е налице намеса в дееспособността чрез ограничаването й, поради засегнат интелектуален или волеви капацитет. От касатора са извършвани и частични плащания. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело въззивното решение на Окръжен съд – Хасково е допуснато до касационно обжалване за проверка на вероятна негова очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. По същество жалбата е основателна. Със заявление по чл. 410 от ГПК (вх. рег. № 261480/26.01.2021г.) от „Делта Кредит“ АДСИЦ е било поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Х. П. П. и В.С.С за солидарното заплащане на сумата от 5 885. 91 лева главница и общо 1 234. 41 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до изплащане на вземането. Съгласно посоченото в заявлението главницата е представлявала сбор от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 183. 34 лева и последна изравнителна от 202. 37 лева, с настъпили падежи от 31.01.20216г. до 31.08.2018г., включително, дължими от Х. П. П. на основание сключено между нея и заявителя споразумение от 02.08.2014г., представляващо договор за спогодба и за встъпване в дълга на длъжника и признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от сключен с „Българска пощенска банка“ АД Договор за потребителски кредит № FL53070 от 11.07.2005г., вземанията за които задължения са били цедирани от банката на заявителя съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. и Приложение № 1 към него. Към заявлението са били представени споразумение от 27.02.2013г., съгласно което Х. П. П. встъпва в дълга на В.С.С по договора от 11.07.2005г. за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на заявителя, и става солидарен длъжник по дълга, като се съгласява да погасява остатъка от задължението, при редукция от 40 % от задължението, както и споразумение от 02.08.2014г., сключено след като условията по споразумението от 27.02.2013г. не са били спазени, с потвърдена дължимост на сума от 9 169. 35 лева от Х. П. П. и уговорено плащане на вноски до 2018г. Въз основа на заявлението на „Делта Кредит“ АДСИЦ е било образувано ч.гр.д. № 157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково и на 27.01.2021г. е била издадена заповед № 260079 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срок от длъжниците са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК, съдържащи изявление, че претендираното вземане не се дължи, като се прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. Установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията е бил предявен срещу Х. П. П. (искова молба вх. рег. № 265528 от 26.03.2021г.), а издадената срещу В.С.С заповед за изпълнение е била обезсилена от заповедния съд с определение от 04.03.2022г. С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК от името на Х. П. П. е било възразено, освен другото, че от 2013г.-2014г. у нея са се появили симптоми на загуба на паметта и развитие на болестта на Алцхаймер, тя е била податлива на убеждения, внушения и всякакви манипулации, характерни за това състояние, и дори да се докаже, че е подписала споразуменията от 27.02.2013г. и 02.08.2014г., не е разбирала значението им и последствията, които те ще доведат за нея. За последното обстоятелства от касатора е било представено експертно решение от 04.05.2020г. на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ Хасково, с определена 95% трайно намалена работоспособност (преосвидетелстване) поради общо заболяване – „деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“. Състоянието до експертизата е било 80% трайно намалена работоспособност, за което е имало решение от 25.06.2018г. Съгласно данните от извършения клиничен преглед при издаване на решението на ТЕЛК от 04.05.2020г. Х. П. П. не е осъществявала словесен контакт, била е напълно дезориентирана и интелектуално мнестично снизена на ниво тежка деменция. С постановеното първоинстанционно решение вземанията на „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу Х. П. П. по издадената заповед за изпълнение са били изцяло потвърдени. Прието е било, освен другото, че споразуменията от 27.02.2013г. и 02.08.2014г. са самостоятелни договори, представените от касатора писмени доказателства, касаещи наличието на болестно състояние към момента, не са достатъчни съдът да приеме, че и към датата на сключване на споразуменията е било налице такова заболяване; липсват данни, че е налице намеса в дееспособността чрез ограничаването й, поради засегнат интелектуален или волеви капацитет да упражнява правата си. С въззивната жалба на Х. П. П. са били потвърдени изложените в отговора на исковата молба възражения. Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително, че не може да се обоснове извод, че споразуменията са унищожаеми по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, доколкото Х. П. П. не е провела успешно пълно и главно доказване, че към датата на подписването им тя не е могла да разбира или ръководи действията си. По допуснатото касационно обжалване: Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, поради което касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. Очевидна неправилност следва да се приеме и при допуснати процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството, щом те са довели до неправилност на въззивното решение. Аналогично на императивните материалноправни норми, установени в обществен интерес, поради такъв интерес са установени и процесуалните задължения на съда в производството с участие на такава страна и за които задължения са относими постановките на т. 1 от Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС. По основателността на касационната жалба: По делото във връзка с възражението на касатора по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на споразуменията от 27.02.2013г. и от 02.08.2014г. поради установеното заболяване на Х. П. П. „деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“, въззивният съд е приел недоказаност на обстоятелството, че към момента на сключване на споразуменията Х. П. П. не е могла да разбира или да ръководи действията си. Изводът е бил направен единствено въз основа на представеното от касатора експертно решение от 04.05.2020г. на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ Хасково, за преосвидетелстване, издадено въз основа на предходно решение на комисията от 25.06.2018г. В този смисъл е било и потвърденото първоинстанционно решение. Изводът на въззивния съд е необоснован, поради извършено процесуално нарушение – недопускане от съда на съдебна медицинска експертиза, която да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П. и неговата давност, съответно дали поради това заболяване към 27.02.2013г. и 02.08.2014г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013г. и от 02.08.2014г. с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Въззивният съд е дължал служебно допускане на такова доказателство, съответно служебно поправяне на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, съгласно разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС. При безспорно установеното си заболяване касаторът е от лицата с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, т.е. човек с увреждане по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, вр. чл. 1 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009г. и ратифицирана със закон от 41 Народно събрание на Република България, в сила от 21.04.2012г. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за хората с увреждания и чл. 13 от Конвенцията, на хората с увреждания се дължи ефективен достъп до правосъдие, както и защита от произволно отнемане на тяхното имущество (чл. 5 от Конвенцията), при което във връзка с възражението по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, обосновано със заболяването на касатора, е приложимо разрешението по посоченото тълкувателно решение – когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето; в случай че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Също съгласно тълкувателното решение експертизата е доказателствено средство, събирано служебно от съда. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение в случая, изводимо от мотивите на решението му, е съществено и е довело до нарушаване на принципа на служебното начало по чл. 7 от ГПК (съдействие от страна на съда на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна), за установяване на истината (чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията), както и на принципа за равенство на страните в процеса (чл. 9 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 1 от Конституцията). Служебното събиране на доказателства по делото е с характер на процесуално улеснение за упражняване на ролята на касатора Х. П. П. като пряк участник в съдебното производство, за да има тя ефективен достъп до правосъдие, равноправно с другия участник – ищеца, по исковете за реално изпълнение на паричните задължения по споразуменията от 27.02.2013г. и от 02.08.2014г. с оглед направеното от нея възражение за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, обосновано със заболяването й. В този смисъл е както посоченото изискване на чл. 67, ал. 1 от Закона за хората с увреждания и чл. 13 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, така и общото предвиждане на чл. 51, ал. 3 от Конституцията, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. С оглед изложеното, като очевидно неправилно (постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните), въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия – допускане на съдебна медицинска експертиза, която да даде заключение за естеството на заболяването на Х. П. П., неговата давност, дали поради това заболяване към 27.02.2013г. и 02.08.2014г. е била нарушена възможността й да разбира правните последици на споразуменията от 27.02.2013г. и от 02.08.2014г. с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Въззивният съд дължи да допусне и искани от страните допустими и относими допълнителни доказателства във връзка с възражението по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, без ограничения във времето, съответно на разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС, посочено по-горе. Искане за отмяна на въззивното решение е направено и в постъпило на 05.04.2023г. становище на касатора, като при изложеното по-горе, то е основателно. По искането за присъждане на разноски в касационното производство, направено в същото становище, следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното съдът