Решение № 11120 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов, чрез адв. Иванов като процесуален представител, срещу решение 240/15.02.2023 г., постановено по адм. дело 356/2022 г. по описа на Административен съд -Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопоризводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед 17-73/30.03.2022 г., както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Благоевград и ТП "ДГС Сандански" не вземат становище. Ответниците - В. Анталавичев и В. Георгиева-Анталавичева, чрез пълномощника си адв. Борисов, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор против заповед 17-73/30.03.2022 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на КККР на с. Поленица, община Сандански, одобрени със заповед РД-18-54/09.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, заявено от А. Атанасов с вх. 01-117842-02.03.2022 г., тъй като с оглед постъпилото възражение от В. Анталавичев е констатирано, че ПИ с идентификатор 57176.125.11, собственост на заявителя (след исканото изменение по КККР) засяга ПИ с идентификатор 57176.125.12, собственост на подалото възражение лице съгласно нот. акт 124/01.06.2006 г., което представлява индикация за наличие на спор за материално право. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като възприема направените в административното производство констатации и след позоваване на заключението на съдебно-техническата експертиза, излага съображения, че исканото изменение на КККР касае промяна в границите на ПИ с идентификатор 57176.125.11 с площ от 1221 кв. м, с които е нанесен след одобряване на КК през 2018 г., с последваща заповед от 21.10.2020 г. на началника на СГКК - Благоевград, когато първоначално нанесеният ПИ с идентификатор 57176.125.2 е разделен на два еднакви по площ и с идентификатори: 57176.125.11, нанесен в КР като собственост на жалбоподателя и 57176.125.12, собственост на В. Анталавичев. Отчитайки обстоятелството, че като засегнат от исканото изменение собственик последният се противопоставя изрично на корекцията в границата между двата имота, в резултат на която неговия се намалява с 18 кв. м, съдът приема за законосъобразен направения с оспорената заповед отказ с оглед забраната по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за отстраняване на непълнота или грешка в КККР при наличие на индиция за спор за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Изводът на съда за издаване на административния акт от компетентен орган се споделя от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че за неурбанизираната територия в землището на с. Поленица е одобрена КККР през 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК София. Съгласно § 4, ал. 4 и ал. 5 ПЗР ЗКИР след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската служба по земеделие по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратяват, респ. дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват. Разпоредбата не прави разграничение по отношение на територията, за която е одобрена първоначалната кадастрална карта - урбанизирана и/или неурбанизирана. При наличие на акт на изпълнителния директор на АГКК, какъвто в случая е налице, единствено компетентен да се произнася по исканията на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР за изменението й в обхвата на съответната територия, е началникът на съответната СГКК по местонахождение на имота. Този орган дължи произнасяне и в хипотезата на констатирана явна фактическа грешка съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Предвид изложеното е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за издаване на оспорената заповед от некомпетентен орган. Правилно е заключението на съда за материална законосъобразност на постановения отказ. Противно на твърденията в касационната жалба, искането до административния орган се основава не на явна фактическа грешка в одобрената КК за землището на с. Поленица, а на допусната непълнота и грешка в одобреното със заповедта от 2020 г. изменение в нея. С този административен акт, по заявления на настоящия касатор и ответника В. Анталавичев, първоначално нанесеният ПИ с идентификатор 57176.125.2 е разделен на два имота, съответно с идентификатори 57176.125.11 и 57176.125.12. В случая с оспорения отказ административният орган се произнася по искането на касатора, което е придружено от същите доказателства, въз основа на които е допуснато изменението в КК през 2020 г. във вида по скицата проект. В обяснителната записка към заявлението на А. Атанасов от 2022 г. изрично е посочено, че то е с предмет отстраняване на непълнота и грешка за имот с идентификатор 57176.125.11, като целта на проекта е нанасяне на вярната имотна граница съгласно ПУП ПР по заповед 476/2003 г. на кмета на община Сандански. Тази заповед, както и нотариалните актове на страните, удостоверяващи правата им по отношение на УПИ II-125002 (собственост на жалбоподателя) и УПИ I-125002 (собственост на Анталавичеви) представляват фактическите основания за одобряване на предходното изменение на КККР, с което двата имота са нанесени като отделни. При тези данни със заявлението до административния орган от 2022 г. от жалбоподателя не се сочат обстоятелства, настъпили преди одобряване на КККР за неурбанизираната територия на с. Поленица, различни от тези, въз основа на които вече е допуснато изменение в кадастралната карта със заповедта от 2020 г. Инцидентен съдебен контрол спрямо влезлия в сила административен акт е недопустим в настоящото производство, както правилно приема съдът. По делото е безспорно установено, че предназначението на имот 125002, нанесен в картата на възстановената собственост като земеделска земя горска нива, е променено с одобрения за него ПУП ПРЗ със заповед 199/14.05.2003 г. и решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, поради което е нанесен в одобрената през 2018 г. КК като урбанизирана територия. В този смисъл констатираните от вещото лице разминавания в границите на двата, обособени като самостоятелни УПИ и отразения в картата на възстановената собственост имот с 125002 като конфигурация през 2004 г. (след одобряване на ПУП ПР със заповед 476/2003 г.), не могат да обосноват извод за допусната непълнота и грешка съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР. В случая от представените по делото доказателства не се установява несъответствие в очертанията и площта на ПИ с идентификатор 57176.125.11 спрямо действителното му състояние по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Както беше посочено, с предходна влязла в сила заповед е одобрено изменение на КККР, в резултат на което този имот и съседния с идентификатор 57176.125.12 са нанесени съобразно представената от страните скица-проект на основание ПУП-ПР по заповед 476/2003 г., посочена и в обяснителната записка към заявлението на жалбоподателя, по което е постановен оспореният отказ. Исканото изменение на КК, както се сочи и в касационната жалба, е свързано основно с коригиране на границата между двата имота, за да се приведе в съответствие с действащия за тях ПУП, спрямо който е проектирано и извършено разрешеното застрояване в УПИ II, собственост на заявителя. Намаляването на площта на ПИ с идентификатор 57176.125.12, както и изрично изразеното от неговия собственик несъгласие сочат на спор за материално право, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Доводите относно точното местоположение на границата между процесните имоти, основани на допусната грешка при изменение на картата на възстановената собственост, са относими към исковото производство при разглеждане на спора за собственост от гражданския съд. Предвид изложеното като прави извод за законосъобразност на оспорения отказ за изменение на КК, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,