Решение № 5725 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2016 г.

Решение № 5725 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 870/28.04.2016 г. по адм. д. № 3051/2015 г. на АС-П., с което е отменен АПВ № П-16001615146121-004-001/25.08.2015 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер да се приеме, че е прекомерно. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Тиенекс" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил АПВ № П-16001615146121-004-001/25.08.2015 г. на ТД на НАП - П., с който е отказано възстановяване на 133 366,67 лв, представляващи начислен ДДС при продажбата чрез публична продан на недвижим имот по чл. 131 от ДОПК и е изпратил преписката за ново произнасяне на административния орган. Публичната продан е проведена на 30.06.2015 г., на 3.07.2015 г. длъжникът "Тиенекс" ЕООД е подал молба, в която е поискал на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да не се начислява ДДС върху стойността на имота, изнесен на публична продан. На 6.07.2015 г. публичният изпълнител издава постановление, с което възлага имота, предмет на публичната продан, на "Р.-3" ЕООД с начислен ДДС 133 366,67 лв. На 8.07.2015 г. публичният изпълнител е извършил разпределение на постъпилите по изпълнението суми. Касаторът поддържа, разпореждането от 8.07.2015 г. на публичния изпълнител е било обжалвано по адм. д. № 2295/2015 г. на АС - П., който с решение № 782/19.04.2016 г. е отхвърлил жалбата на длъжника. Към жалбата не е приложено цитираното решение на АС - П., нито е било представено в производството по адм. д. № 3051/2015 г. на АС - П., предмет на касационен контрол по настоящото дело. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразен отказ в процесния АПВ да бъде възстановена сумата 133 366,67 лв на дружеството - длъжник в публичното изпълнително производство, представляваща начислен при продажбата чрез публична продан на недвижим имот на основание чл. 131 от ДОПК в нарушение на чл. 45, ал. 3 и 7 от ЗДДС и чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС. С. е закупената през 2003 г. в състояние груб строеж, била е преустройвана, надстроявана и пристроявана със строително разрешение и е въведена в експлоатация с удостоверение № 12/6.02.2012 г. като шивашки цех и ресторант. Въз основа на техническа експертиза съдът е направил обоснован извод, че новите пристройки обхващат стълбищни клетки и асансьор, нямат самостоятелен индификатор, не представляват самостоятелен обект на собственост, а са общи части на сградата и не могат да я определят като нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. П. е изводът на съда, че в чл. 131 от ЗДДС са разписани процесуални разпоредби, които не отменят правото на собственика на имота по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да избере, дали доставката по ал. 3 да бъде освободена или облагаема. Запазването на правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС за длъжника в публичното изпълнително производство е прогласено изрично в чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС. М. с направен избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е подадена от длъжника преди обявяване на проданта, поради което е следвало молбата на дружеството за възстановяване на начисления при проданта ДДС да бъде уважена, както обосновано и законосъобразно е приел административния съд. Доводът за потвърдено по съдебен ред разпореждане за разпределение на суми на публичния изпълнител не е доказан и не променя фактическата обстановка по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Доводът на касатора за прекомерност на адвокатско възнаграждение от 1000 лв при минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 500 лв е неоснователен предвид правната и фактическа сложност на делото. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството 1000 лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,