Решение № 15735 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2011 г.

Решение № 15735 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Валенсиана 2005" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, жк "Младост 4", бл. 444, вх. А, ет. 3, ап. 10, представлявано от управителя Валентина Серафимова Алексова, чрез адв. Н. Иванова, против Решение № 4434 от 28.12.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6113 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 2000901207/22.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1111 ОТ 13.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 59 520 лв. и са определени лихви за данъчни периоди м. 12.2006 г. и м. 01 и 07.2007 г. по фактури на "Глоб - Бул" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури в противоречие с констатации на потвърждаващото РА Решение на Д "ОУИ"; при несъобразяване на представените многобройни писмени доказателства за реалното доставяне на меден концентрат от страна на прекия доставчик и последващия износ на стоката от страна на ревизираното лице. Твърди, че съдебното решение е в противоречие на задължителна практика на Съда на Европейския съюз и на Съда за защита на правата на човека и основните свободи. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит, упражнено от ревизираното лице по данъчни фактури, издадени от "Глоб- Бул" ЕООД с предмет - за фактура № 3000000054 от 15.12.2006 г. - "аванс по договор" с данъчна основа 12 000 лв. и ДДС 2 400 лв., а за останалите - № № 1, 2, 3, 5, 6 и 7 от м. 01.2007 г. и по 4бр. фактури № № 31, 32, 33 и 37 от м. 07.2007 г. - "услуга по договор". Посоченото прави a priori неотносимо към спорния по делото предмет изложеното в касационната жалба относно реалната доставка на стока "меден концентрат" от страна на посочения пряк доставчик в полза на ревизираното лице. Вярно е, че в административната преписка е представен договор от 1.12.2006 г. между "Глоб - Бул" ЕООД и ревизираното лице за доставка на 59,10 тона меден концентрат, като ревизираното лице се е задължило да плати общо 86 685,20 лв. за доставеното количество стока, от които 72 000 да заплати авансово без ДДС до 15.01.2007 г. В ревизионното производство е представена фактура № 46 от 14.02.2007 г., издадена от "Монтанаснаб" ЕООД на "Глоб - Бул" ЕООД за доставка на същото количество стока - меден концентрат 59,840 тона, но на значително по-ниска стойност - 1 795,20 лв. данъчна основа и 359,04 лв. ДДС. Основателно първоинстанционният съд е счел, че първият фактически въпрос във връзка с правото на данъчен кредит на получателя по издадената фактура № 3000000054 от 15.12.2006 г. с предмет "аванс по договор" с данъчна основа 12 000 лв. и ДДС 2 400 лв., е този налице ли е реално плащане на посочената във фактурата сума. Авансовото плащане на парична сума по неосъществена още доставка е специфичен юридически факт, имащ за последица изискуемост на ДДС от страна на доставчика преди осъществяване на самото данъчно събитие. Затова именно фактът на плащане следва да е установен, за да се приеме за възникнало правото на данъчен кредит за получателя по фактурата. Обосновано, административният съд е приел, че в случая този факт не е доказан, тъй като липсва покриване на сумите по представените касови бонове и тази по фактурата, както и доказателства, че плащането с тези бонове е по тази фактура. Въпреки установеното с експертното заключение, че прекият доставчик е разполагал с регистриран касов апарат, чийто индивидуален номер на фискална памет е същият като този на представените касови бонове, основателно първоинстанционният съд е съобразил, че плащането на ДДС от страна на получателя по спорната фактура също не е доказано (а то следва да е част от сумата по фактурата) при липса на покриване на сумите по касовите бонове и тази по спорната фактура. Впрочем, в касационната жалба не се оспорва факта на недоказано плащане на цялата сума по фактурата, който е потвърден и от неоспореното експертно заключение, прието от административния съд. Относно останалите процесни фактури с предмет "услуга по договор" обосновано съдът е приел, че липсва конкретизация за какви услуги и по кой договор са издадени фактурите и това само по себе си е достатъчно, за да се приеме за недоказано реалното осъществяване на фактурираната доставка. Отделно от това, отказът на данъчен кредит по 4 бр. фактури с предмет "услуга по договор" в размер общо на 45 120 лв. за данъчен период м. 07.2007 г. е мотивиран в потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" с издадените от доставчика "Глоб - бул" ЕООД кредитни известия, коригиращи цялата стойност на издадените фактури и отразени в дневник за продажби за м. 07.2007 г. от доставчика. Този факт е установен с Протоколи за насрещна проверка № № 2213-3154-2/9.11.2007 г. и 2213-3154-1/9.11.2007 г. на "Глоб - Бул" ЕООД, а в административната преписка са представени кредитните известия към всяка от фактурите. При този изход на процеса, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 642 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,