Решение № 9592 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2017 г.

Решение № 9592 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Й. А. от гр. К., подадена чрез упълномощен адв. Манова, против решение № 1 от 03.01.2017 г., постановено от Административен съд - К., по адм. д. № 55/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател развива съображения за немотивираност на процесното уведомително писмо, като заявява, че не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Твърди, че е отстранил голяма част от установените застъпвания, като е предоставил за процесните имоти надлежни писмени доказателства, относно правното основание за ползването им. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и атакувания частичен отказ на Д. фонд "Земеделие", като претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства и приетата съдебно - техническа експертиза е установено, че кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като застъпването не е отстранено. Според участващия по делото прокурор изчислената разлика между декларираната и установената площ на БЗС по СЕПП - 18,17% и по НР2 - 16,62% е определена правилно, поради което и съдът е направил верен извод за законосъобразност на процесното уведомително писмо. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на И. Й. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1 от 03.01.2017 г. е отхвърлена жалбата на И. Й. А. от гр. К. срещу Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2406 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. по заявление за подпомагане с УИН 10/160514/52211 и И. Й. А. е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" - гр. С., разноски по делото в общ размер на 450 лева и ДФ"Земеделие" е осъден да заплати по сметка на съда доплащане за вещо лице в размер на 300 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - К. е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 11а и 20а от ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Преценено е, че като правно основание за намаляване на размера на претендираните суми по заявлението на оспорващия за 2014 г. по СЕПП са посочени нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (респ. чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР2), а като фактически основания е отразено, че когато за една и съща площ са подадени 2 или повече и застъпването не е отстранено, поради което РА намалява размера или отказва плащането, както и при разлика между декларирана и установена площ при проверката на място, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва. В таблиците към уведомителното писмо е отразен резултатът от извършените административни проверки и проверка на място, като недопустимата за подпомагане площ е определена с площ в размер на 6,90 ха, представляваща 18,17% от общо заявената за подпомагане площ по СЕПП и 5,08 ха, представляващи 16,62% наддеклариране по НР2. Установено е, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо са на база неотстранени застъпвания след спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и след извършената проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция по заповед № 261816. Изслушаното вещо лице е дало заключение, че относно заявените от жалбоподателя парцели при проверката на място всяко БЗС е заснето по обработваеми граници и е установено, че 0.69ха са наддекларирани. Експертът е посочил, че при извършените административни проверки е установено застъпване на заявените площи в 34 БЗС, като след машинната обработка на двойно заявените площи, от няколко бенефициента са останали 13 БЗС с неотстранено застъпване, с представени документи за собственост от двете страни. Вещото лице е изчислило, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 37,98 ха по СЕПП и 30,50 ха. по НР2, а разликата между декларираната и установената площ е 6,90 ха, представляваща 18,17% наддеклариране по СЕПП и 5,08 ха, представляващи 16,62% наддеклариране, колкото е определена и от административния орган. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящиият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - К. точно е установил, че по заявлението за подпомагане на касатора, съобразно заповед № 261816/07.07.2014 г. на Регионалния технически инспекторат, е извършена проверка на място на 11.07.2014 г., за което И. А. е бил уведомен и е присъствал на извършването й. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от касатора на 11.07.2014 г. В резултат на тези измервания, административният орган е приел за недопустима площ в размер на 0,69 ха. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че оспорения акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от заявените схеми и мерки, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на това се установява, че по заявените мерки и схеми на земеделския стопанин е отказано частично финансово подпомагане поради наддеклариране. По СЕПП такова е отказано за 6,90 ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени и от друг кандидат, участващ в застъпването. Тези правнорелевантни факти са констатирани след извършена проверка на място и след спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г., резултите от които са отразено в колони 3 и 4 от таблицата по СЕПП и пояснителните бележки към тази таблица. Подобни са и констатациите и по заявената мярка НР2 - оказано е подпомагане в размер на 5.08 ха на основание чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 40/18.04.2008 г./. От тях е видно, че административният орган е формирал воля за отразените констатации въз основа на извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустими за подпомагане площи от всяко БЗС и това са фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не е отчел данните от заключението на СТЕ по задача 2, във вариант втори по отношение на неразрешеното застъпване. Предвид изрично направеното в самото заключение на СТЕ и в съдебното заседание уточнение от вещото лице, то промяната на процента на недопустимата за подпомагане площ във вариант втори е само при положение, че се приемат възраженията на процесуалния представител на касатора, относно валидността на представените пред административния орган договори за наем. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил двойно-заявените площи. В този смисъл на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени от друг кандидат, участващ в застъпването. За констатираните при кръстосана проверка двойно-заявени площи, кандидатът е уведомен с писмо с изх. № 02-100-6500/3669 от 23.08.2014 г., като видно и от заключението на експертизата, са налице БЗС-та с неотстранено застъпване с обща площ от 6,17 ха. по СЕПП и 4,69 ха. по НР2. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в рамките на настоящото съдебно производство е недопустимо разрешаването на облигационен спор относно валидността на наемните отношения между жалбоподателя и трети лица, които не са страни в този процес. С. счита, че се касае за гражданско-правни отношения, с оглед на което този вид спорове се решават от общите съдилища по реда на исковия процес. При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че е верен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че размерът на наддекларираната площ възлиза на 6,90 ха, което представлява 18,17% наддеклариране, като правилно от страна на административния орган, по СЕПП след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е намален размера на плащането на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП за сумата от 6580,28 лв, и е оторизирана сума в размер на 6926,74 лв., а по НР2, съобразно чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. е намалена сумата за подпомагане с 2097,26 лв. и е оторизирана сума в размер на 2782,07 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма заявено искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,