Решение № 11025 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15048/2010 г.

Решение № 11025 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15048/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Парк Индустрия София Изток" АД град София, срещу Решение № 3170/18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 5224/2010 г. от Административен съд София град, първо отделение, 3-ти състав., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2000907998/09.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 806/04.06. 2010 г. на директора на Д "ОУИ" -гр. София и е осъден жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 750 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Парк Индустрия София Изток" АД град София, срещу Ревизионен акт № 2000907998/09.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 806/04.06. 2010 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактура № 0000000995/10.06.2009 г. издадена от "Параклис и ко" ЕООД, с предмет на доставка - плащане по договор от 06.02.2009 г. и с данъчна основа 75 000 лева и ДДС 15 000 лева, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на доставките от "Параклис и ко " ЕООД са изложени мотиви, че в хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват реално извършена услуга по процесната фактура, като на база на анализ на събраните доказателства е прието, че наличието на реално извършена услуга е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения е прието, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по процесната фактура издадена от "Параклис и ко" ЕООД. По аналогично съображения е отхвърлена жалбата и за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Параклис и ко " ЕООД. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика " Параклис и ко " ЕООД, за удостоверяване на материално- техническата му обезпеченост да изпълни договора, като е установено, че дружеството е представило издадена фактура на "Парк Индустрия- София изток" с № 0000000995/10.06.2009 г. с предмет на доставка плащане по договор от 06.02.2009 г. документи за разплащане по банков път, договор за възлагане, констативен протокол към договора за възлагане и писмени обяснения от управителя на дружеството, справка-декларация по ЗДДС в която е включен размера на ДДС при определяне на данъчния период, отразяване на фактурата в дневниците за продажба за ревизирания период.. Констатирана е обаче липса на документи за доказване реалността на извършената услуга. От обясненията на управителя на " Параклис и ко " ЕООД не става ясно какви точно услуги са извършени от доставчика, като единствено било посочено, че изпълнението на поръчката е извършено от управителя и адвокати Кръстев и Балева. Не са представени и доказателства при проверката за това какви точно са били конкретните права и задължения на страните по договора с оглед тяхната специфика. Действително в обясненията управителя на дружеството посочва, че консултантските услуги касаят решаването на проблеми, възникващи при смяна на статута на земеделските земи в строителни, при представянето обаче на два броя констативни протоколи за приемане на услугите по договора не е конкретизирано съдържанието, вида и обема на тези услуги. Не са представени документи относно калкулиране на разходите за извършване на договорените услуги и тяхната цена, с какви конкретни действия са изпълнени договореностите, от кого са изпълнени. Такива доказателства за реално изпълнение не са представени и в съдебното производство. Представени са и доказателства във връзка с оказаните правни услуги - протокол за консултантски услуги от 06.08.2009 г. с изпълнител адв. Кръстев и протокол за консултантски услуги от 24.08.2009 г. с изпълнител адв. Балева, договор за правна защита и съдействие от 08.12.2009 г. сключен с адв. Балева и договор за правна защита и съдействие от 01.12.2009 г. сключен с адв. Кръстев. Предвид обстоятелството, че договора за възлагане е от 02.02.2009 г., във връзка с който е издадена процесната фактура от 10.06.2009 г. и факта, че съставените протоколи и договори са с дати м. август и м. декември 2009 г. не може да се приеме, че посочените юристи са извършили услуги именно по сключения договор между "Парк Индустрия - София Изток" АД и "Паралакс и ко" ЕООД. При пълната липса на доказателства за индивидуализирано конкретно съдържание на възложените консултантски услуги, за това кой персонално е изпълнил договорките и какво фактически е престирано по договора за възлагане следва да бъде прието, че административният съд обосновано е направил извод за липса на доказателства за реално извършена услуга по процесната фактура, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд, въпреки представените доказателства е приел, че не е налице доказано изпълнение по Договор за възлагане от 02.02.2009 г. доколкото е налице плащане извършено по банков път, което изключва съмнението за фиктивна сделка, търговско правоотношение по смисъла на ТЗ със съответните права и задължения и налична документална обоснованост по смисъла на чл. 7 от ЗСч. . Съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Съдът е изградил правните си изводи в съответствие с цитираните норми и е приложил правилно материалния закон. Действително, установено е изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени, поради което и правилен е изводът, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради и което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,