Решение № 3233 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11300/2008 г.

Решение № 3233 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11300/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на "ХК Долен Искър" ЕООД, представлявано от управителя Емил Русев срещу решение № 254 от 9.05.2008 г., постановено по адм. д. № 668/2007 г. от Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. № ПВ1-00116/5.09.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР) Плевен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът, в представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна "МВЕЦ Староселци" ЕООД, представлявано от управителя Георги Георгиев в писменото си възражение моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди решението на първоинстанционния съд. Заинтересованите страни кмета на Община Долна Митрополия и директора на РИОСВ Плевен, редовно призовани не изпращат представители и не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ХК Долен Искър" ЕООД против писмо изх. № ПВ1-00116/5.09.2007 г. на директора на БДДР Плевен, с което на основание чл. 56 ал. 1 във вр. с чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК и чл. 49 ал. 3 т. 1 ЗВ е прекратена процедурата за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Ореховица" по подадено от жалбодателя заявление с вх. № ПВ1-00116/10.08.2007 г. В мотивите към решението си съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 ЗВ, както и тази на чл. 59 ал. 1 АПК формата на акта, с който е следвало да се произнесе административният орган е решение, а не писмо, но този порок във формата не бил съществен, тъй като от съдържанието на писмото недвусмислено се извеждала волята на органа за отказ да се издаде исканото разрешително. В конкретния случай с писмото не е постановен отказ, който безспорно с оглед на цитираните разпоредби следва да има форма - решение, а е прекратено производството по преписката. Въпреки, че от материалите по приложената административна преписка, както и от съдържанието на обжалвания пред първоинстанционния съд акт безспорно се установява, че в случая административния орган не е разгледал подаденото искане по реда на чл. 60 и сл. ЗВ по същество и е прекратил производството съдът е тълкувал волята на административния орган, обективирана в обжалвания пред него акт, влагайки в същия съдържание, което той няма. Изводите на съда, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. В правилото на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите ЗВ са изброени фактите, които следва да се обсъдят от административния орган при вземането на решение за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване. В обжалвания пред първоинстанционният съд акт органът е посочил, че е налице влязло в законна сила разрешително за водовземане с титуляр м МВЕЦ Староселциы ООД гр. София за отвора на р. Искър при кота дъно 27, 00 м и кота горно работно ниво 31, 50 м., но не е изложил като мотиви наличие на влязло в сила разрешително за водовземане издадено на друго лице, касаещо същия участък и липса на възможност за съвместно използване на предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане от жалбодателя. В административната преписка липсват доказателства, установяващи съобразяването с изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 1-3 и 5-7 от ЗВ, а именно предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване. От изложените в акта съображения за издаването му не може да се направи извод, че органът е проверил съответствието на заявлението и приложените документи с изискванията на чл. 60 от ЗВ, както и да е направил преценка по същество като е взел предвид всички обстоятелства по чл. 62 от ЗВ. В случая, в акта липсват мотиви, от които да е видно наличие на законовите предпоставки за постановяване на отказ за откриване на процедура за издаване на разрешително, не са конкретизирани фактическите данни, въз основа на които е изградена преценката на административния орган. Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че макар в акта да не е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 68 ал. 1 ЗВ, след като е посочена тази на чл. 49 ал. 3 т. 1 ЗВ относно засягане на придобити права в писмото има изложени мотиви, които сочат, че административният орган е ползвал правното основание на чл. 68 т. 1 ЗВ. Този извод е неправилен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК задължителен реквизит на писмените административни актове са фактическите и правни основания за издаването им. В случая такива липсват, а не е в правомощията на съда да извежда логически от съдържанието на акта правните основания за издаването му. Незаконосъобразен е изводът му, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 2 ЗВ, а именно да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото, както и да се създадат условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните води за устойчиво, балансирано и справедливо водовземане. Същият не е базиран на събраните по делото доказателства. Както бе посочено по горе административният орган не е събрал доказателства за наличие или липсата на предпоставките по чл. 62 ал. 1 ЗВ, като такива не са били представени и в съдебното производство, при което липсват доказателства, от които би могло да се установи съответствието на административния акт с цитираните в обжалваното решение цели на закона. Ето защо обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, а същото е и необосновано - налице са отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК. Видно от съдържанието на обжалвания пред него акт - писмо изх. № ПВ1-00116/5.09.2007 г. на директора на БДДР Плевен на основание чл. 56 ал. 1 във вр. с чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК и чл. 49 ал. 3 т. 1 ЗВ преписката, образувана по подаденото от "ХК Долен Искър" ЕООД заявление с вх. № ПВ1-00116/10.08.2007 г. за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Ореховица" е била прекратена. Следователно неправилен е изводът на съда, че по същество обжалваното пред него писмо обективира отказ да се издаде разрешително за водовземане по смисъла на чл. 70 ЗВ, тъй като волята на административния орган, недвусмислено изразена е за прекратяване на производството - т. е. искането отправено пред него не е разгледано по същество. Обстоятелството, че в същото органът се е позовал на разпоредбата на чл. 49 ал. 3 т. 1 ЗВ не води до извод, че същият се е произнесъл по съществото на искането. От изложеното следва, че в конкретния случай производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на "ХК Долен Искър" ЕООД срещу изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, при което е следвало същото да се разгледа по реда на глава Х, раздел IV АПК - Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, а не по реда на раздел първи от посочената глава. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде отменено като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши преценка дали постановения отказ от административния орган да разгледа по същество искането за издаване на индивидуален административен акт е законосъобразно и съответно да се произнесе с определение съгласно чл. 200 АПК, с което или да отхвърли жалбата или да отмени отказа и изпрати преписката на органа за решаване на искането по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение