Решение № 5435 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2013 г.

Решение № 5435 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1526/4.07.2013 г. на Административен съд -Пловдив, постановено по адм. д. № 2610/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261200993/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 792/5.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отговорът на румънската данъчна администрация - формуляр SCAC 2004 за обмен на информация по Регламент 2003/1789/ЕС относно румънските контрагенти удостоверява, че същите са липсващи търговци, обявени за неактивни, считано от 1.08.2010 г. В представените ЧМР липсва място на получаване на стоките. Част от проверените превозвачи не представят пътни листи, тахошайби и документи, удостоверяващи платени пътни и винетни такси. В представените пътни листи липсва информация относно клиента, неговия адрес и вида на превозваната стока. Налице са противоречия, които съдът не е обсъдил. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба -"Карекс АС" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Вършец № 1 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261200993/2.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 792/5.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество -"Карекс АС" ООД на основание чл. 82, ал. 1 и 2 ЗДДС е начислен ДДС в размер 60 397.99 лв. и е определено задължение за лихва в размер на 12 931.98 лв. във връзка с непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ през данъчните периоди м. януари, м. февруари и м. март 2010 г. към "SC MENTUR REAL" S. R. L. и "SC FANTASTIC REAL" S. R. L. Първоинстанционният съд е отменил РА. Направил е подробен анализ на данните, съдържащи се в представените документи - ЧМР с подписи и печати на изпращач, превозвач и получател, описание на стоката, съответстващо на това във фактурите, митнически декларации за внос и датите на разрешеното вдигане на стоките, фактури за осъществен транспорт, свидетелства за регистрация на автомобилите, трудови договори с шофьорите, заповеди за командировка, лицензи за осъществяване на международен транспорт, отчети за извършени разходи, квитанции за платени пътни такси и такси в Румъния, справка от Агенция "Митници", видно от която посочените превозни средства са регистрирани с дати на преминаване през ГКПП Дунав мост, Русе, като тези данни съответстват на представените от превозвачите документи за платени пътни такси и издадени фактури и на данните в международните товарителници. Безспорно е установено по делото, че ревизираното дружество е получател през ревизирания период на маслини от Турция по митнически декларации, подробно описани в Ревизионния доклад. Стоката пристига от Турция, манифестира се пред МБ Хасково, заплащат се дължимите митнически сборове и ДДС, което е установено в хода на ревизията, стоката пътува натоварена на същото транспортно средство, с което пристига от Турция към румънския клиент. Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на двамата разпитани свидетели, представляващи две от транспортните фирми. Съдът подробно е обсъдил датите, на които митническите органи са разрешили вдигането на стоките с датите на преминаване през ГКПП Дунав мост и получаването от румънските дружества и правилно е установил, че не е налице твърдяното от органа по приходите разминаване и получаване на стоките в Румъния преди те да са освободени и да е разрешено вдигането им. Обсъдено е и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, според което е налице пълно припокриване в количествено и видово отношение на получените от Турция и експедирани за Румъния стоки. Плащанията са осъществени по банков път. Отчетена е от жалбоподателя реализация на стоката /приходи по сметка 702/, както и изписване на стоката по кредита на сметка 304. Не се оспорва и извършеното заплащане на транспортните услуги. Правилен е изводът на съда, че са представени транспортни документи, доказващи изпращането, транспортирането и получаването на стоките на територията на друга държава-членка, съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Непредставянето на тахографски шайби и пътни листи правилно е преценено от съда като обстоятелство, което не може да обоснове извод за това, че транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава-членка не е осъществено. Изискването за съставяне на пътни листи при международен транспорт по Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отпаднало с изменението в ДВ, бр. 95/2006 г. Съгласно чл. 19 при извършването на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират: заверено копие от лиценза на Общността, копие от договор за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача, товарителница /CMR/. Пътен лист след посоченото изменение не се изисква. Представените тахографски шайби от някои от превозвачите не са коментирани в мотивите на РА и РД. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, от представените АПВ във връзка с деклариран ДДС за възстановяване за същите периоди е видно, че при извършените проверки органите по приходите са установили, че "Карекс АС" ООД извършва внос на маслини от Турция по представените фактури и МД. Разполага с ЧМР и транспортни документи. Стоката е манифестирана пред Митница Свиленград, Митническо бюро Хасково. Начислено е ДДС и същото е внесено. За същия период дружеството е извършило ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Доставките са към клиенти с валиден VIN номер. За доказване на ВОД дружеството разполага с фактури и ЧМР. Изпълнени са условията на чл. 45 ППЗДДС. Установени са транспортните дружества. Всъщност, изводът на органа по приходите, издал обжалвания РА, че не е осъществен ВОД, са обосновава преди всичко с отговора на румънската данъчна администрация - формуляр SCAC 2004 за обмен на информация по Регламент 2003/1789/ЕС относно румънските контрагенти, удостоверяващ, че същите са липсващи търговци, обявени за неактивни, считано от 1.08.2010 г. Показателен за това е фактът, че извършените през м. март 2010 г. ВОД с получател "SC NIKOL FRUKT" S. R. L. са признати за доказани, макар транспортът на стоките да е осъществен от същите превозвачи /двама от тях/, само поради полученият отговор от румънската данъчна администрация, според който се потвърждава получаването на стоката от посоченото румънско дружество. В тази връзка правилно е прието от първоинстанционния съд, че доставчикът /ревизираното българско дружество/ е представил документи, доказващи транспортирането на стоката от територията на страната до територията на Румъния, очевидно е изпълнил задължението си да провери дали към момента на доставката получателят е с валиден ДДС идентификационен номер, доколкото това обстоятелство също е безспорно установено. Данни за наличие на данъчна измама с участие на ревизираното лице липсват. Според приетото от СЕС в решение от 6 септември 2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek-Gabona Kft, /т. 53 / националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В т. 2 от диспозитива на цитираното решение е прието, че освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, дори когато, макар и да е станало след доставката на стоката, то има ретроактивно действие. В случая се установява такова заличаване в доста по-късен момент от доставките и не е налице ретроактивно действие. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация не заявява искане за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение