Решение № 13240 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2009 г.

Решение № 13240 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 462 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 2309 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 314 от 12.11.2008 г. и потвърденото с него разпореждане № 4910304417 от 13.06.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на § 5 от преходните и заключителни разпоредби на КСО и чл. 19, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Ответницата Мария Тодорова Костанева от гр. Брезово, обл. Пловдив, е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 314 от 12.11.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4910304417 от 13.06.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Мария Тодорова Костанева от гр. Брезово, обл. Пловдив, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Решението на Административен съд - Пловдив, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.), в сила към датата на подаване на заявлението за пенсиониране 25.10.2006 г. Съдът е пренебрегнал правната значимост на обстоятелството, че към датата на освобождаване от учителска длъжност лицето не е изпълнявало условията за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 112 от 2004 г.) до 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2. По силата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (сега алинея 5 - ДВ, бр. 17 от 2008 г.) изискуемите от § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО условия за придобиване на право на пенсия трябва да са изпълнени към датата на освобождаване от учителска длъжност. Спорът относно съответствието на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж със законовите норми на чл. 68 и чл. 94 от КСО и § 5 от ПЗР на КСО е разрешен с влязлото в сила решение № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. дело № 3133/2008 г., с което Върховният административен съд по реда на чл. 185 и следв. от АПК е приел, че атакуваната подзаконова разпоредба не противоречи на разпоредби от по-висок ранг. Употребата на думата "учител" в текста на законовата разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО насочва към тълкуване в смисъл, че придобиването на право на пенсия за ранно пенсиониране е обвързано с принадлежността на лицата към учителската професия към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Релевантният момент за преценка на наличието на визираните в § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО предпоставки е датата на освобождаване от учителска длъжност. По настоящето дело е установено, че касационната ответница Костанева е освободена от учителска длъжност на 22.07.1999 г. преди влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване. Към датата на освобождаване от учителска длъжност 22.07.1999 г. тя е имала придобит учителски стаж с продължителност 26 години 1 месец и седем дни и навършена възраст 49 години 8 месеца и 22 дни. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 25.10.2006 г. заявление за пенсиониране на основание § 5, ал. 1 от ПЗР от КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като ги е отменил и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде разрешен по същество, като се постанови решение, с което подадената от Мария Тодорова Костанева жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е искането на РУСО - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от КСО, Върховният административен съд, шесто отделение,