Решение № 9850 от 18.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация Освобождение чрез нейния процесуален представител срещу решение 68/03.04.2023 г. по адм. дело 383/2022 г. на Административен съд - Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Бобошево в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу мълчалив отказ на кмета на община Бобошево по заявление 3619/04.11.2021 г. за издаване на удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот (УПИ), описан в документ за собственост, с такъв по действащия план или по стар план. Заявителят по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност 20, том III, рег. 4141, дело 300 от 2001 г. се легитимира като собственик на УПИ 273 в кв. 4 по плана на [населено място], община Бобошево, утвърден със заповед 801/08.03.1963 г., състоящ се от 290 кв. м. урегулирано пространство при съседи: от две страни улица и братя С. и В. Гаджови, заедно с дюкянския приземен етаж, намиращ се в мястото, представляващ магазин и пивница. С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му със задължителни указания от касационния състав, съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения мълчалив отказ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Със заявлението за издаване на удостоверение за идентичност е поискано извършване на административната услуга по §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Отказът на административния орган по такова искане по реда на § 8 ПЗР АПК представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК и подлежи на съдебен контрол. При липса на одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър за местността съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗКИР във вр. с чл. 55а ЗКИР и чл. 5, ал. 5 ЗУТ, компетентен да се произнесе по заявлението е именно кметът на община Бобошево. Легитимацията на оспорващия произтича от собствеността му на недвижим имот според представен нотариален акт. Според искането в подаденото заявление е следвало да се идентифицира процесния имот спрямо действалия към момента на издаване на нотариалния акт план с проверка за предвижданията за имота по предходни и последващи планове, като се удостовери наличието или липсата на съответствие между имотите. От заключението на вещото лице се установява, че действал към издаването на нотариалния акт през 2001 г. е кадастрален и регулационен план от 1963 г., в който няма отразен УПИ с 273 в кв. 4 и такъв не е регистриран в разписните листи на плана. В действащия план за регулация на имота от 2016 г. попада върху части от имот 267 за който е отреден УПИ I за ресторант, читалище, магазин и кметство. Предвид изложеното, процесния имот няма статут на самостоятелен урегулиран поземлен имот и не може да бъде индивидуализиран като такъв с граници и режим на устройство съгласно действашия план на [населено място], което изключва и проверката на идентичност между документа за собственост и сега действащия план. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в действащия за [населено място] кадастрален и регулационен план, приет със заповед 801/08.03.1963 г. с попълнен ПУП-ПР, одобрен със Заповед РД-01-05-51/15.03.2016 г., както и в геодезически и регулационен план, одобрен на 29.04.1968 г., няма нанесен имот УПИ 273 в кв. 4 по плана на [населено място] , отговарящ на описания в нотариалния акт от 2001 г. Според изготвената от вещото лице комбинирана скица по приложение 1 от съдебно-техническата експертиза, имотът частично попада в имоти 87 и 88 по кадастралния план. Имотът частично попада и върху имот 267, за който с ПУП-ПР от 2016 г. е отреден УПИ I за ресторант, читалище, магазин и кметство. Поради това при всички положения удостоверение за идентичност на имота по нотариалния акт с такъв по някои от действалите регулационни планове не може да бъде издадено. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Снабдяването с удостоветрение за идентичност на урегулиран поземлен имот е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. б от ДР на Закона за администрацията, свързана с издаване на удостоверителен административен акт, с който се установява съществуването на определени права. При процедурата за издаване на такъв акт по силата на § 8 ПЗР АПК се прилагат правилата, уредени в кодекса за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Издаването на удостоверение за идентичност на имот е административно действие, представляващо административна услуга, което е допустимо при наличие на законен интерес на физическото или юридическото лице от извършване на услугата. Настоящият състав намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че не са били налице предпоставките за извършване на заявената услуга. Описаният в представения от жалбоподателя легитимиращ документ за собственост поземлен имот не отговаря на цял урегулиран поземлен имот от всички приемани за местността регулационни планове или на цели имоти от кадастралния план от 1963 г. или геодезическия от 1968 г. В този аспект решаващият съд адекватно е отбелязал, че такъв урегулиран поземлен имот съобразно становището на административния орган и заключението на вещото лице, не е записван в разписните листи към плана за регулация и е невъзможно да бъде идентифициран като самостоятелен УПИ с граници и режим на устройство съгласно действащия план на [населено място]. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ в хипотезата на мълчалив такъв за законосъобразен, първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, доколкото при повторното разглеждане на делото в изпълнение на указанията на касационния състав е назначил съдебно-техническа експертиза и е изследван въпросът за фигурирането на имота от документа за собственост в различните действали за територията регулационни планове. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие 034980/06.06.2023 г. и представен списък с разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,