Решение № 12759 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2016 г.

Решение № 12759 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. В. Л., гр. П., подадена чрез пълномощник, против решение № 252 от 20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 170/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 313з-408 от 26.02.2016 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-П., с която е отказана регистрация на товарен автомобил марка "Фиат", модел "Добло", с идентификационен номер (ИН) на рама по документи ZFA22300005198132 и с номер на двигател AR371012471887, собственост на жалбоподателя. Излага оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Претендира разноски. Ответната страна - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-П., редовно уведомена, не е представлявана и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. В. Л. против Заповед № 313з-408 от 26.02.2016 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-П.. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице невъзможност да бъде установен номерът на рамата, вследствие на корозия. На типичното място, на което трябвало да е вбит номерът на рамата, на пода отпред вдясно, областта пред предна дясна седалка, е обхваната от ясна корозия. Същата е унищожила напълно част от материала и корозията е заличила номера на рамата. По делото, към доказателствения материал е приобщена експертна справка № 63. Приета е и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Въз основа на заключенията на експертите, съдът е приел, че е налице заличаване на идентификационния номер на МПС по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, макар и вследствие на естествена корозия и автентичният идентификационен номер не може да се установи. Изложил е съображения, че автентичният номер може да бъде установен в процедура по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Инструкция № I-185/06.12.2002 г., което е самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице. Решението е правилно. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.), законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предписва, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Процедурата по извършване на регистрацията е регламентирана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. издадена от министъра на вътрешните работи, чийто чл. 5, чл. 12 и чл. 13 предписват необходимите за представяне от собственика документи и дължимите от компетентните органи задължителни проверки за идентификация на МПС. При липсата на категорични доказателства, че оригиналният номер на рамата е установен, то правилно съдът е приел, че и автентичният номер е установяем. Законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 4 ЗДвП, Инструкция № I-185/6.12.2002 г., за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.). Касае се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице като титуляр на това право. Административният орган няма задължение в рамките на производство по искане за регистрация да установява действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. Необходимо е само да констатира автентичността, респ. липсата на такава, вследствие на определени обстоятелства, което налага задължение при условията на обвързана компетентност - във втората хипотеза да откаже регистрация. В конкретния случай, безспорно по делото е, че номерът на рамата е заличен вследствие на корозивни процеси върху метала, обстоятелството, че е "установяем", е относимо към следващата, предвидена в Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г., процедура. Регистрацията ще бъде допустима след успешно провеждане на производство по възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство по реда на инструкцията. Налице са в случая основанията за отказ за регистрация - чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба бланкетно е посочено като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са изложени конкретни оплаквания в тази насока. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение