Решение № 8465 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2014 г.

Решение № 8465 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цецилия Петрова Рашева против решение № 2984 от 4.03.2014 г. по адм. дело № 12116/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата й против заповед № РД-10-1513/08.08.2013 г. на министъра на образованието и науката за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като реално съкращаване на заеманата от нея длъжност не е извършено и правомощията на органа са упражнени в нарушение на принципите за законност, съразмерност и прозрачност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - министърът на образованието и науката оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 10-1513/8.08.2013 г. на министъра на образованието и науката, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Жалбоподателката е назначен на длъжност "държавен експерт" в отдел "Човешки ресурси" в дирекция "Човешки ресурси, връзки с обществеността и протокол" на Министерство на образованието и науката и заема една от четирите бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 3.07.2013 г. Със заповед № РД - 09-887/07.08.2013 г. министърът на образованието и науката изменя длъжностното разписание, като считано от 7.08.2013 г. бройките за длъжността "държавен експерт" в отдел "Човешки ресурси" на дирекция "Човешки ресурси, връзки с обществеността и протокол" са намалени на 3 и е разкрита една бройка за юрисконсулт. На това основание, считано от 7.08.2013 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, според което за длъжността "държавен експерт" в отдел "Човешки ресурси" на цитираната по-горе дирекция са предвидени 3 щатни бройки. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в отдел "Човешки ресурси" на дирекция "Човешки ресурси, връзки с обществеността и протокол" на Министерство на образованието и науката длъжността, заемана от жалбоподателката е съкратена. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно установена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката, тричленният състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. Смисълът на съкращението е да подобри работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители. В случая с намаляване на бройките за длъжността "държавен експерт" тази цел е постигната, тъй като служебните функции на тази длъжност се изпълняват от по-малко служители. Поради това правилно е преценено, че не е налице засягане на правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, а възражението й за нарушаване на принципите на законност и за съразмерност е неоснователно. Обстоятелството, че общата численост на отдела и на дирекцията е запазена не може да обоснове различен извод, тъй като преценката за организацията на дейността в администрацията е предоставена на органа по назначаването, който с цел оптимизиране на работата е компетентен да предприеми промени в структурните звена чрез създаване или премахване на отделни щатни бройки. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на тричленния състав е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Предприетите със заповед на министъра на образованието и науката длъжностни промени в отдел "Човешки ресурси" на дирекция "Човешки ресурси, връзки с обществеността и протокол" на министерството и утвърденото във връзка с това ново длъжностното разписание от 7.08.2013 г. обосновават извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност е съкратена. Ето защо заключението на съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответства на доказателствата по делото. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Министерство на образованието и науката сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,