Решение № 2576 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2009 г.

Решение № 2576 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - Разград, срещу решение № 41/13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 63/2009 г., по описа на Административен съд - Разград. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решени и се иска отмяната му. Ответникът Айхан Хасан, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежно лице. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Разград е отменил изцяло заповед № ДК-02-РЗ-6 от 21.04.20009 г. на началника на РДНСК - Разград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Угараж", находящ се в УПИ III-600, кв. 59 по плана на с. Ясеновец, собственост на Айхан Хасан. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е изследвал приложимостта на материалноправна разпоредба, в случая § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. От данните по делото се установява, че се касае за незаконен строеж, тъй като за изградения гараж в УПИ III-600, кв. 59 по плана на с. Ясеновец, на страничната регулационна линия към УПИ II-601, кв. 59, не са одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. Установено е, че строежът е извършен през 1997 г. и е бил предмет на деклариране от собственика му на 30.12.1998 г. пред одобряващите органи на Община Разград и е допустим по действащия подробен устройствен план, правила и нормативи по време на извършването му. Административният съд правилно е приел, че в случая е налице хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и че административният орган не е изследвал и приложил относимата в случая материалноправна разпоредба за търпимост на сградата, въпреки че в хода на производството е установено, че по отношение на процесния строеж са налице основанията на цитираната разпоредба и същият не подлежи на премахване. Ето защо обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен, както правилно е приел административния съд. С оглед на това обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,