Решение № 7977 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г.

Решение № 7977 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 144 от 03.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2823/19 г. Административен съд – Бургас, седми състав, е отменил на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 2600/3631 от 03.10.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като е осъдил ДФ"Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител юрк. Д. Рункова. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас и потвърди законосъобразността на оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски. Ответното по касационната жалба Югоизточно държавно предприятие – Сливен, Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Граматиково" – с. Граматиково, общ. Малко Търново, представлявано от директора инж. Г. Костадинов, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. С процесното решение Административен съд – гр. Бургас е отменил на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 2600/3631 от 03.10.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е изключено от подпомагане ЮИДП ТП ДЛС Граматиково, ЕИК 2016176540203 и са определени задължения в размер на 1 570, 31 лв., представляващ 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампания 2012, 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, при спазване на административно-производствените правила. Изложени са мотиви, че актът е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка е прието, че материално-правното изискване за издаване на акта е ДФ "Земеделие" да е прекратил многогодишния ангажимент на земеделския стопанин на някои от основанията в закона или приложимите подзаконови нормативни актове, за да възникне задължение за възстановяване на получена финансова помощ по съответната мярка. Посочено е, че тълкуването на разпоредбите на чл. 14 и 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. налага извод, че термините "изключване от подпомагане4 и "прекратяване на ангажимента" е равнозначно. Изложени са доводи, че изключването от подпомагане или прекратяването на ангажимента следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт /с направено позоваване на съответна практика на ВАС/, като едва след това може да се пристъпи към създаването на изпълнително основание, каквото представлява АУПДВ. Допълнено е, че същите не могат да бъдат издавани в едно и също производство, за кото прекратяването на ангажимента, съответно изключването от подпомагане практически не е възникнало преди изтичане на сроковете за обжалване на акта, с който е постановено, поради което не е възникнало и задължение за плащане на съответните публични задължения, за да бъде издаден АУПДВ. Посочено е, че съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, разплащателната агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, че съгласно ал. 5 на същия чл. 27 ЗПЗП вземанията на разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични вземания и подлежат на събиране по реда на ДОПК. Направен е краен извод, че материално-правна предпоставка за упражняване на правомощие на органа за събиране на недължимо платена сума и издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респективно изключване от подпомагане, какъвто акт в случая няма, което прави оспореният АУПДВ незаконосъобразен и обосновава необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд – гр. Бургас е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. В касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплаквания на касационния жалбоподател се свързани с неправилното приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че последният неправилно е приел, че нормата на чл. 14, ал. 1 от наредбата изисква наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимента, и едва след това въз основа на него да бъде издаден друг акт за установяване на сумите, които подлежат на връщане от ползвателя. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че Югоизточно държавно предприятие – Сливен, Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Граматиково" – с. Граматиково, общ. Малко Търново, не е подало заявление за подпомагане с декларираната мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в район с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. По същата мярка на стопанството са изплатени суми както следва: за 2012 г. – първа година от ангажимента сумата 974, 77 лв.; за втората година на ангажимента – 2013 г – сумата 1 089, 77 лв. и за третата година на ангажимента – 2014 г. сумата 1 076, 08 лв. Административният орган е приел, че с неподаването на заявление за подпомагане по декларираната мярка 212 за 2015 г. са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Предвид изложените факти и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. административният орган е издал оспорения АУПДВ, с който е изключил стопанството от подпомагане и е задължил същото да възстанови сумата от 1 570, 31 лв., съставляваща 50% от получената до този момент сума за подпомагане. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че така издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като липсва влязъл в сила акт за прекратяване на подпомагането, който да служи като правно основание за издаване на акта за възстановяване на посочената сума. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционният съд и го намира за изграден в противоречие с материалния закон. Във връченото на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Граматиково" – с. Граматиково, общ. Малко Търново, на 10.07.2019 г. писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване на многогодишен ангажимент /л. 105 от първоинстанционното дело/ са очертани обективните и субективните предели на производството, включително констатациите на административния орган към момента на образуването на производството, посочен е възможният резултат от производството – прекратяване на подпомагането и определянето на финансова корекция в общ размер на 1 570, 31 лв., съставляваща 50% от заплатената до този момент сума, както и фактическите и правните основания на търсената правна промяна. Търсената правна промяна съответства по съдържание на разпоредената с АУПДВ. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди изключване от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост или незаконосъобразност. Нито от чл. 21, ал. 1 АПК, нито от 59, ал. 2, т. 4 от кодекса следва ограничение за броя на разпоредените права или задължения. В този смисъл в практиката на настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение, е решение № 6615 от 03.06.2020 г. по адм. д № 3069/2020 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че с оспорения АУПДВ в съответствие с материалния закон зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" законосъобразно е постановил изключване на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Граматиково" – с. Граматиково, общ. Малко Търново, от подпомагане по мярка 212 и възстановяване на 50% от получените до този момент компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони в размер на 1 570, 31 лв. Като е приел други е отменил оспореният акт като незаконосъобразен, Административен съд – гр. Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Граматиково" – с. Граматиково, общ. Малко Търново, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 2600/3631 от 03.10.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация предприятие следва да бъде осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 270 лв., от които по 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция, определено при условията на чл. чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,